/Поглед.инфо/ Поведението на украинската страна на вчерашната среща в Минск, където представителите на Киев нарушиха координацията на такива важни въпроси като формулата на Щайнмайер, въпросите за отдалечаването на силите и средствата, предполагат, че е време Русия и всички останали държави да си направят заключения и да променят радикално ситуацията. Споразумение с хора, които не възнамеряват да се придържат предварително към споразуменията, няма вече смисъл.

Какво точно се случва там е трудно да се каже. В този въпрос обаче, въпросът на преговорите в Минск, по-специално, анализирайки поведението на украинската страна, виждам няколко аспекта. Първият е една от версиите, според която се преструват, че се стремят с всички сили за мир, че са готови да координират нещо и в същото време не координират нищо. В случая има някои детайли: отдалечаване на войските от граничния участък, за да се покаже на обществото на Украйна, че официален Киев уж се придвижва към разрешаването на ситуацията, при това без да прави нищо особено. Тоест да продължава ежедневно да обещава. Ясно е, че така не може да се продължава дълго.

Освен това има възможно разсъгласуване на позициите: външният министър на Украйна да стои на една позиция, президентът на друга, а Кучма на трета и всеки да действа в рамките на своите предпочитания.

Кучма каза, че някога в Будапеща е подписал меморандум и повече не иска да подписва нищо подобно. Тоест, възниква въпросът: къде е позицията на отделния човек, къде е реалната, официална позиция на настоящето ръководство на Украйна. Може би с това е свързано разминаването с вчерашното изявление на Пристайко по „формулата на Щайнмайер и фактическият отказ на украинските представители в Минск да съгласуват документа.

Вторият момент, според мен, е, че Украйна се държи като дребен мошеник. Като случай, в който човек взема заем, а след това не изпълнява своето обещание. Да, той ви казва, че „всеки момент, разбира се, всичко ще дам”, но не дава. При това има ситуация, при която той взема и си мисли, че „разбира се, всичко ще върна”, а след това започва да мисли, „жалко, че ще връщам”, а понякога и поначало няма намерение да прави това.

Затова и става дума за дребно мошеничество, сродно с това на брачните аферисти, щуращи се между различни жени, вземащи от всяка заеми и след това изчезващи в неизвестна посока.

Третият момент е, че каквито и да са причините за вътрешните действия на Киев – опасенията за някакви радикални действия на десните групировки, недоволството на елитите или просто нерешителност – обективният извод е , че с украинското ръководство няма смисъл да се говори и договаря. То не е способно да поеме отговорност.

Друг е въпросът, че има международни играчи, които, може би, се интересуват именно от такова поведение. Тогава всъщност е нужно да се говори не с украинското ръководство, а с тези, които са реалните ръководители. Да се реши съдбата на Украйна без участието на настоящето украинско ръководство. Разбира се, те сами си оказват лоша услуга, защото така в неловко положение се оказват и другите гаранти на минския процес, които тъкмо, струва ни се, започнаха да залагат на Зеленски. На тях всичките им омръзна, те не знаят как да се измъкнат от това. Съответно и при тях ще се засилва определено отношение към това ръководство.

Според мен Русия отдавна трябваше да реши въпросите със санкционния режим. Или, най-малкото, с признаване на Донецка или Луганска народна републики, или с признаването на ръководството на ЛНР и на ДНР като единственото законно правителство на Украйна. В този случай останалата територия би трябвало да се намира под нелегитимно управление.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели