/Поглед.инфо/ В навечерието на Покров Богородичен в социалните мрежи беше разпространено кратко видео: човек в свещеническо облекло стреля с гранатомет, възкликвайки: „Московската духовна академия и семинария воюва с НАТО, Христос Воскресе!".

Видеото предизвика много остри коментари за Руската православна църква; в Украйна веднага беше използван за атака срещу Украинската православна църква, която въпреки всичко продължава да се счита за „промосковска“.

Ситуацията обаче скоро се изясни. На следващия ден викарият на патриарха епископ Сава (Тутунов) обясни: „На този човек още през 2016 г. е забранено да служив Мурманската епархия. Смятам, че трябва да се постави въпросът за лишаване от сан на този духовник. Владика цитира Мурманския митрополит Симон: „Това, че в нашата страна има много мошеници, е неоспорим и тъжен факт. Трудно е да ги приемем за патриоти на страната - те са по-скоро опортюнисти.”

Следователно действията на героя от видеото са били от неразрешен характер и са били грубо нарушение на църковните канони. По време на дискусията обаче много хора зададоха въпроса какъв е проблемът? Защо свещеникът да не вземе гранатомет?

Мисията на свещеника не е да стреля с гранатомет - по принцип му е забранено да хваща оръжие, дори когато става въпрос за участие във война или лична самоотбрана. Човек, който пролива кръв - дори ако нито от гледна точка на закона, нито от гледна точка на морала няма проблеми към него (например е убилкрадец, който го е нападнал) - не може да служи в олтара на Бога, както например говори свети Василий Велики в своето 55-то правило.

Факт е, че свещеническото призвание е изключително. Свещеникът разкрива самия Христос в света, служи като Негова жива икона, Негов пратеник и представител. Самият Христос работи чрез него. Христос извършва тайнствата с ръцете си, Христос проповядва и прощава греховете с устата си. Както Той сам казва в Евангелието, „както Отецът изпрати Мене, така и Аз изпращам вас“ (Йоан 20:21).

Христос не пролива кръв освен Своята - въпреки че Неговите съграждани, изнемогващи под игото на омразните езически римляни, упорито Го призовават да поведе бунта. Той „не идва да погубва душите на хората, а да спасява“ (Лука 9:56). Както казва апостолът: „Бидейки хулен, Той не отвърна със същото. Страдаше, но не заплаши, а го предаде на Праведния Съдия” (1 Петър. 2:23). Той не убива враговете си – напротив, приема смъртта в името на тяхното спасение.

Един свещеник може да се намира сред воюващите - и да бъде в опасност заедно с тях. Той има много важна мисия - той учи на тайнствата онези, които са изправени пред заплахата от смърт, да предпазва хората от озверяване в ситуацията. Редица свещеници вече са загубили живота си в този конфликт.

Но свещеникът не може да се бори сам - защото той е различно и по-високо ниво на реалност, това идващо Царство, където „няма да вършат зло на цялата Моя свята планина, защото земята ще бъде пълна със знание на Господа, както водите пълнят морето” (Исая. 11:9).

Всичко това може да изглежда като някакъв неуместен идеализъм; но историята показва неговата необходимост. Русия преживя всички княжески междуособици - и всички изпитания на своята трагична история - защото в нея имаше достатъчно хора, които приемаха православната вяра с дълбока сериозност. Именно тази вяра беше живата вода, която лекуваше най-страшните рани на народа и го даряваше със сила, за да живее.

Свети Сергий Радонежки не е бил нито политически лидер, нито военачалник - той е бил монах и най-вече е търсел уединена молитва. Но така се случи според Божия план, че хората започнаха да идват при него, търсейки утеха и напътствие, и той става основател на цяло движение, което ражда много манастири. И манастирите стават средищата, около които се изгражда Света Русия. Тяхното религиозно, културно и дори икономическо влияние трансформира цялата страна.

Нито самият свети Сергий, нито неговите ученици могат да видят какви резултати ще донесе тяхната дейност презвековете. Те просто се стремят да живеят по Божията воля.

Когато хората са напълно погълнати от днешните борби и днешните тревоги, Църквата работи в дългосрочен план. Тя събира народа, лепи счупеното, зашива скъсаното и го прави много бавно и търпеливо. Във времена на мир и във времена на беда нейните свещеници изпълняват своята служба, в която оръжията им са Божието слово и тайнствата. И не им трябва гранатомет.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com