/Поглед.инфо/ Умря човекът, който можеше да стане най-русофобският президент на САЩ. Реакцията в близката чужбина за смъртта на Джон Маккейн е предсказуема: Порошенко нарече сенатора „голям приятел на Украйна“, а в Тбилиси, забравяйки претенциите към Саакашвили, нарекоха неговия американски патрон „национален герой на Грузия“. Но в самите САЩ Маккейн бе едва ли не дисидент.

На 81-годишна възраст умря сенаторът-републиканец от щата Аризона, до последния момента – ръководител на сенатската комисия по въоръжените сили, капитан първи ранг на ВМС на САЩ в оставка Джон Маккейн. За това, какво роля игра този ветеран от Виетнам и дългогодишен борец със „съветската заплаха“ на Капитолийския хълм, свидетелства прост факт – в чест на покойника веднага предложиха да нарекат една от сградите на Сената.

Последните месеци от живота на един от най-известните (или ако ви е угодно, печално известните) политици в съвременните Съединени щати, бяха „хроника на предизвестена смърт“. Още лятото на миналата година Маккейн бе диагностиран с тумор в мозъка и още тогава лекарите признаха, че най-вероятно не подлежи на операция. Както отбеляза вестник „Взгляд“, тази лична драма веднага стана политическо събитие: отслабна лагера на привържениците на крайното засилване на антируските санкции. През май Маккейн спокойно говори за смъртта си като напълно възможно събитие, а в края на миналата седмица официално се отказа от по-нататъшно лечение.

Ако може да се намери олицетворение на „американския милитаризъм“, Маккейн щеше да се впише в това клише почти идеално. В крайна сметка, така изглежда на пръв поглед. Джон Сидни Маккейн Трети се ражда във военното градче на вече несъществуващата база на ВМС „Коко-Соло“ в зоната на Панамския канал, намиращ се под американска окупация до 1979 г. Бащата и дядото (съответно Джон Маккейн и Джон Маккейн Втори) са адмирали с четири звезди. Дядо Маккейн е основател покрай останалото на самолетоносачната стратегия на САЩ, която ние и сега можем да наблюдаваме ту в Персийския залив, ту край бреговете на Корея.

Когато синът на предприемач Доналд Тръмп избираше между киношколата и бизнес-курсовете, страхувайки се да „затъне“ във Виетнам, синът на адмирала, випускник на Военноморската академия и пилот на палубната авиация на самолетоносача „Форестол“ Джон Маккейн вече изпълнява мисията да „бомбардира виетнамците обратно в каменната ера“ (според израза на ген. Къртин. Лемей, командващ стратегическата авиация“.

На 26 октомври 1967 г. се случва това, което окончателно формира (или деформира) личността на бъдещия сенатор и кандидат-президент. Самолетът на Маккейн, летящ да бомбардира електроцентралата в Ханой, е свален от съветска зенитна ракета С-75. По-нататък се знае какво се случва: пет години в северновиетнамски затвор (където синът на главнокомандващият на Тихоокеанския флот на САЩ най-вероятно е изтезаван), отказ от срещи с делегациите на хипитата-пацифисти,  размяна на пленници след фактическата загуба на войната от американците, историческото ръкостискане с Никсън и преминаване на политическото бойно поле.

Тази част от неговата кариера в пълна степен започна при Роналд Рейгън, в момента на последния пик на Студената война, което е също немаловажно. Още по-символично е, че на поста сенатор от Аризона Маккейн смени Бари Голдуотър, човекът в сравнение с които Труман, Айзенхауър, Кенеди и Линдън Джонсън изглеждат като „гълъби на мира“. Речите на Голдуотър и досега се изучават от специалистите по когнитивна психология, защото те предават духа на параноята от Студената война. Речите на Маккейн, най-вероятно ще попълнят тези христоматии. Да представим няколко цитата, които пряко се отнасят до Русия:

„Русия е бензиностанция, която се маскира като страна“

„Мисля, че Русия е най-основната днешна заплаха. По-значима от „Ислямска държава“

„Лавров е марионетка на бандит и убиец“.

„Скъпи Влад! „Арабската пролет“ приближава твоите предели!“

„Дойде време да се държим по-рязко с Русия“.

Тук може да се забележи не само зашеметяващата русофобия, но и логическите несъвпадения: Русия „не е повече от бензиностанция“ и в същото време е „заплаха за света“. „Арабската пролет“ е победа за демокрация или повод за появата на „Ислямска държава“ (по-лоша от която е „само Русия)? Не е важно – важното е да се обиди Москва. На изборите през 2008 г. човек с такива възгледи се кандидатира от Републиканската партия  и неговият предизборен щаб се оглавяваше от Пол Манафорт, който „прави“ кампанията на Доналд Тръмп. В резултат Барак Обама изпревари Маккейн с резултат 52,9% срещу 45,7%.

„Специфична черта на Маккейн е да казва това, което колегите му от Републиканската партия, както и демократите, само мислят. В този смисъл в неговото красноречие и активност малцина можеха да му конкурират“, заяви експертът-американист Виктор Олевич.

Отбелязваме, че дори самата церемония на погребение на Маккейн не се размина без политически етикети със скандален оттенък. Семейството на сенатора-републиканец поиска президентът-републиканец Тръмп да не присъства на погребението. Такава е била волята на покойника, посмъртно уреждане на сметките.

По време на предизборната надпревара Тръмп често влиза в спорове с Маккейн. Не служилият в армията милиардер атакува бойното минало, с което сенаторът-авиатор се гордее („Какъв герой от войната е той, след като попада в плен?“) и го ругае за „стремежа да разрази Трета световна война“. Маккейн и тогава, и след това отговаря с гневни тиради, критикува президента, че общува с „тиранина“ Путин, нарича съвместната пресконференция на лидерите на двете страни „позор“ и т.н.

Отбелязваме, че в случая с „основния вашингтонски ястреб“ не сработи езическото римско правило „за покойника или добро, или нищо“. Умря искрен, яростен, последователен до праволинейност, значи и сериозен враг. Напомняме думите на Владимир Путин в интервюто с Оливър Стоун: „Всъщност той ми е дори леко симпатичен. Да-да-да, това не е шега. Той ми е симпатичен със своя патриотизъм и последователност при защитата на интересите на своята страна“.

Сега председателя на комитета на Съвета на федерацията по международните въпроси Константин Косачов даде длъжното на сенатор Маккейн като противник. „Единствената му идеология всъщност бе „защитавай своите и бий чуждите“. Където единственото мерило бяха лоялността към Америка и американските интереси, а не съответните критерии на мира, доброто и справедливостта“, заяви Косачов пред ТАСС.

„Линията на необуздано противостоене на Москва бе една от значителните части от дейността на Маккейн в Конгреса, но не трябва да пропуснем мъжеството и принципността на този човек, който бе патриот на своята страна, на който се паднаха много изпитания приживе“, отбеляза ръководителят на комисията на Руската държавна Дума по международните дела Леонид Слуцкий.

„С „доброто“ всичко е понятно и предсказуемо – Петро Порошенко нарече покойника „най-добър приятел“ на Украйна и публикува снимка на сенатора на Киевския Майдан. Грузинският президент Георгий Маргвелашвили за минута забрави претенциите на настоящата власт в Тбилиси към Михаил Саакашвили и си спомни за посещението на Маккейн през 2008 г. и го нарече национален герой на Грузия.

Но вътре в самите САЩ репутацията на Маккейн не е толкова еднозначно позитивна или негативна. По-скоро той е  нетипичен политик. Американистът Виктор Олевич отбелязва: Той има репутацията на политик, който не се бои да върви срещу течението, често заема позиции, които противоречат на официалната гледна точка на ръководството на републиканците Той има репутацията на своеобразен републикански либерал. Именно неговият глас бе ключов в провалянето на опитите на администрацията на Тръмп да отмени приетата от Обама реформа в здравеопазването („Обамакеър“). Маккейн се обяви против радикалните варианти за миграционна реформа. Така, че той във вътрешната политика по-скоро не е ястреб“.

Що се отнася до външната политика, в нея покойният проявява доста типов подход и неговото знаме ще има от кого да се поеме,при това както сред републиканците, така и сред демократите. „Цяла редица американски сенатори и конгресмени – Линдзи Греъм, Марко Рубио, Джон Тестър, Джон Нили Кенеди, изказват същите позиции, просто по-рядко правят гръмки заявления и нямат такава репутация не само в САЩ, но и извън границата, в това число и в Русия“, поясни Олевич. Както Маккейн заема мястото на Голдуотър, така и на негово място ще застана „нов боец“.

Превод: Поглед.инфо