/Поглед.инфо/ Петима високопоставени членове на талибанското движение, освободени от американския затвор в Гуантанамо през 2014 г., ще участват в мирните преговори за Афганистан, предаде „Асошиейтед прес“. Както е известно, през 2014 г. освободените лидери на талибаните излетяха в Катар и наскоро започнаха работа там в представителството на организацията си.

Всичките петима от освободени бяха измежду най-близките сътрудници на основателя на талибаните Мохамед Омар и има основания да се предполага, че появата им ще доведе до увеличаване на екстремните настроения в движението. Легализирането на участието им в мирните преговори за Афганистан най-вероятно е сигнал за шестте хиляди джихадисти, прехвърлени в Афганистан под командването на военния лидер на „Ислямската държава“ Гюлмуруд Халимов. С талибаните започнаха преговори за това, че бойците на Халимов да бъдат пропуснати през Памир, в таджикистанския Горен Бадахшан и в Узбекистан. Тези две републики в Централна Азия, според запознати източници в региона, са избрани за първи мишени за пренос на джихад в постсъветското пространство.

Бившият полковник на таджикистанския ОМОН Гюлмуруд Халимов е преминал стаж в курсове в САЩ, както и в американската частна военна компания „Блекуотър“ и умело е усвоил тактиката на партизанската война и „мрежовото роене“. През пролетта на 2015 г. Халимов напуска Таджикистан и се присъединява към ислямската държава в Ирак. През 2017 г. той командва защитата на Мосул. След това е назначен за министър на войната, отговорен за всички военни операции на „Ислямската държава". Командващият персонал на неговите отряди е съставен главно от бивши съветски офицери, татари, башкири, емигранти от републиките в Централна Азия, както и бивши офицери от партия „Баас“ в армиите на Сирия и Ирак, които са учили в съветските военни училища. Бойците с опит от съветската военна школа са дисциплинирани, бързо овладяват непозната военна екипировка, не се паникьосват по време на въздушни удари и обстрелиа, имат добри командни умения и бойна инициатива. Заедно с арабския, работният език в тези части е и руският.

Що се отнася до петимата талибани, които се присъединиха към преговорите за Афганистан, те не са първите преминали през американските затвори, които са хвърлени в битка. През 2010 г. практически победената терористична организация „Ислямска държава“ внезапно придоби второ дихание. Трябва да се отбележи, че и двамата нови главатари на „Ислямска държава“ – Абу Бакр ал Багдади и Абу Айман ал Ираки иманно тогава са освободени от американските концентрационни лагери в Ирак. След това през 2010 г. в „Ислямска държава“ се излива маса бивши армейски офицери на Саддам Хюсеин. Структурата на „Ислямска държава“ е престроена за нуждите на продължителна война. Създадено е централно командване, финансова и тилова служба, разгърната е ефективна мобилизационна система.

Очевидно е, че от петимата талибански лидери, освободени от Гуантанамо, се очаква да установят сътрудничество с ударния юмрук на джихадистите, ръководен от „Наполеона“, на партизанската война Халимов, която бе прехвърлен в Афганистан. „Сътрудничеството“ е възможно по два начина. Най-вероятно вместо да участват в мирните преговори, петимата талибани, които „са се оттеглили от американската зона“, ще позволят на бойците на Халимов да преминат в Горни Бадахшан. Другият вариант е началото на борба за лидерство между старите другари на Молла Омар и новите лидери на талибаните, което задълго ще лиши талибаните от способността им ефективно да се противопоставят на нападенията на „Вилает Хорасан“, афганистанския клон на „Ислямска държава“, оглавяван от Халимов. При втория случай, проникването на джихадистите в Горни Бадахшан ще стане следствие от военно поражение на талибаните.

Американските военни, междувременно, изследват подробно баланса на силата в афганистанския театър на бойните действия. На контролирания от разузнаването на САЩ портал Critical Threats е анализирано равнището на боеспособността на една от ключовите структури на талибаните „Мрежа Хакани“ и е заключено, че скорошната смърт на нейния лидер Джалаладин Хакани няма да повлияе на хода на бойните действия в Афганистан: синът на починалия Сираджудин е вторият човек в ръководството на талибаните и има силни отношения с „Ал Кайда“. Напълно е възможно пред бившите затворници в Гуантанамо да е поставена също така задачата или да изградят отношения с „Мрежата Хакани“, или да я прочистят.

На фона на тази тревожните новини, президентът на Таджикистан Емомали Рахмон посети на 15 септември административния център на автономния регион Горни Бадахшан град Хорог и се срещна с ръководството на автономията. Рахмон представи статистически данни за нарастването на тежките престъпления в региона с използването на оръжия, нарастването на алкохолизма и наркоманиите. Президентът поиска в най-кратки срокове в Хорог да се установи ред. Според него, редица местни представители на силовите структури си сътрудничат с групировките на наркотърговците

Емомали Рахмон също се срещна с неформалните лидери на Горни Бадакшан, бивши командири, които контролират трафика на наркотици от Афганистан. Високопланинската част на Горни Бадакшан не е пригодена за живот, но тук през планинските проходи минава единственият път от Афганистан до Таджикистан. Границите на Таджикистан, Афганистан и Китай се срещат тук. Местното население всъщност не признава властта в Душанбе и редовно продава наркотици. Основният начин за трафик на наркотици от Афганистан до Русия минава през Горни Бадахшан.

Ударът по афганистанските бойци в случай на пробив от Афганистан на север също ще бъде насочен към Узбекистан, но ръководството на тази република изглежда подценява заплахата. Вероятно причината са гаранциите от страна на Русия да предостави на Узбекистан военна помощ, ако е необходимо. В този смисъл русофобията на някои високопоставени длъжностни лица в управлението на Узбекистан изглежда още по-странно. Необходимо е да си припомним опита от войната в Испания през тридесетте години на двадесети век, когато военно-техническата помощ на Съветския съюз не помогна на легитимното правителство на страната да победи бунтовниците поради предателството на петата колона. Скоро ще се изясни, дали ръководството на Узбекистан е взело предвид това.

Превод: В.Сергеев