/Поглед.инфо/ Казват, че строителството на Китай на изкуствените острови в Южнокитайско море напомня на израстването на гора: бавно расте, но веднъж израснала,тя се изкоренява трудно. Въпреки това, морското право също се променя и това може да помогне на САЩ да намалят радостта на Китай от техните постижения.
Днес рифовете Суби и Мисчиф могат да се похвалят с ВМБ, ВПП, хангари, средства за ПВО и комуникационна инфраструктура, включваща и средства за радиоелектронна борба. Това е предизвикателство срещу свободното корабоплаване, защото Китай възразява против морното преминаване на корабите на ВМС на САЩ през акваторията на тези острови.
Като част от ответните си мерки САЩ и техните партньори може да се възползват от определени тенденции в морското право. Една подобна стратегия е свързана с променящата се природа на суверенитета на съдовете на другите страни в различните морски райони.
За да се илюстрират тези дългосрочни тенденции, да разгледаме Инициативата за сигурност и борба с разпространяването на оръжието за масово поразяване. Стартирана през 2004 г. инициативата на САЩ цели на намали транзита на оръжията за масово поразяване през световните океани. От тогава тя вече включва около 100 участващи страни, всяка от които приема как да тълкува определените позиции. Въпреки, че са донякъде открити за тълкуване, принципите са такива, че участващите страни имат право да се качват на борда на съдовете-нарушители, където и да се намират те, в това число – а това има решаващо значение – в териториалните води на крайбрежните държави по тяхно съгласие и по време на преминаване през проливи.
По този начин Инициативата служи като двигател за постепенна, но забележима промяна в начина, по който международната общност упражнява свободата на навигирането. Исторически международното право разглежда съдовете като суверенни острови на държавата, под чийто флаг плават. С някои изключения, само страната на пристан на въпросния кораб или друга териториално базирана юрисдикция може да се качи на кораба. Инициативата представлява изместване от този анахронизъм: поведението на кораба все по-често става за държавите подов за обиск или друга намеса.
Тенденцията може да се види и в световния търговски флот. Държавите на флага и държавите, регулиращи собствениците на корабите, постепенно разшириха регулирането на търговските кораби. В резултат на това регулаторите все повече диктуват какво да се случва на борда на плавателните съдове, независимо дали плавателните съдове са в открито море, в мирен транзит или в чуждестранно пристанище. Отново тенденцията е, че поведението на даден кораб, а не неговото географско положение, все повече го подчинява на юрисдикцията на държавата – става повод за обиск или друга намеса.
Защо това има значение? С течение на времето, тъй като индивидуалното поведение на кораба става относително по-важно за управлението на навигационните свободи, териториалните претенции (включително тези в Южнокитайско море) съответно стават относително по-малко важни. Изключително важно е, че тази тенденция се ръководят от държавната практика навсякъде по света. Не е необходимо да се случва с някакъв особен интензитет в Южнокитайско море, за да има ефект там.
Тази глобална тенденция може да послужи за балансиране на прекомерните морски претенции на Китай в Южнокитайско море. При изграждането на островите Спратли, една от целите на Китай е да използва своето физическо присъствие, съчетано с гласни твърдения за суверенния контрол, да повлияе на навигацията в региона. Но дългосрочните тенденции подкопават важността на такъв териториален контрол. Следователно, един метод за противопоставяне би бил да се признават, използват и потенциално ускоряват тези тенденции. САЩ биха могли да направят това, като продължават да подкрепят многостранни усилия за сигурност като Инициативата, които поставят ударението върху поведението на плавателните съдове и като насърчават държавите и международните организации да засилят надзора си върху поведението на плавателните съдове в океанските зони.
Разбира се, тези тенденции не могат да отхвърлят териториалните придобивки на Китай. Но в съчетание с ограничаването и с другите стратегии, експлоатацията на тези тенденции може да постави Китай на място.
Подобно на растежа на горите, тези тенденции в морското право ще бъдат постепенни. Но всяка година, когато гората се разширява, ще става все по-трудно за всяка една държава да изкорени, да не говорим да предизвика държавните практик. Тъй като тези тенденции продължават, САЩ могат да компенсират прекомерните морски претенции в Южнокитайско море, като същевременно запазят навигационните свободи.
Превод: Поглед.инфо