/Поглед.инфо/ Американският опит да разширят тоталното оръжейно ембарго на Съвета за сигурност на ООН за Иран, което действа от 13 години, но което трябва да отпадне тази есен, както бе договорено по време на иранската ядрена сделка през 2015-та, се провалиха тотално тази седмица.
Както от "The Hill'' писаха, в петък вечер резолюцията дори не стигна до нужните девет гласа "За", което най-вероятно щеше да принуди Русия и Китай да използват правото си на вето.
Официално окончателното гласуване завършва с 11 "въздържали се", две "За" и две "Против". Все пак държавният секретар Майк Помпео, който цяло лято лобираше за превръщането на международното оръжейно ембарго срещу Ислямската република в перманентно, постигна само два гласа "За": този на САЩ и този на Доминиканската република.
Всички европейски държави-членки на ядрената сделка P5+1 гласуваха "въздържали се". Вотът започна чрез електронни средства в четвъртък заради пандемията, а окончателните резултати бяха обявени късно вечерта в петък.
Привечер в петък Съветът за сигурност на ООН обяви резултатите, а държавният секретар на САЩ Помпео изрази очевидната си фрустрация, заявавйки, че СС "се провали днес" в мисията си. По-рано той каза, че е "лудост" да се позволи на Иран да купува и внася оръжия.
"Съветът за сигурност на ООН е натоварен с отговорността да поддържа международния мир и сигурност. Днес той се провали в спазването на фундаменталната си мисия", каза Помпео.
"Съветът отхвърли едно разумно предложение да се продължи 13-годишното оръейно ембарго над Иран и утъпка пътя за най-големия световен спонсор на тероризма и по-точно за това да може той да купува и продава конвенционални оръжия без рестрикции от ООН за пръв път от десетилетие", продължи дипломат номер 1 на САЩ.
"Провалът на Съвета за сигурност да действа решително в защита на международния мир и сигурност е неизвиним и непростим", заключи той.
Администрацията на президента Тръмп все още се зарича, че Иран никога няма да може да купува оръжия отново, но по всяка вероятност Вашингтон ще трябва да води тежка битка, разчитайки на собствения си дипломатически натиск срещу други държави, включително и съюзни, за да гарантира, че това ще е така. Може би дори и със заплахи от санкции срещу тези, които нарушават ембаргото.