/Поглед.инфо/ Приалтийските страни и Украйна изпаднаха в класическа истерия, за да избегнат назначаването на гражданин на Русия за ръководител на Интерпол. Едновременно с избухването на скандала около Интерпол американските съюзници настояват за проект за разширяване на правомощията на Организацията за забрана на химическото оръжие, а в ООН настояват от няколко години за реформа, която да отмени правото на вето на постоянните членове на Съвета за сигурност. Нормалната работа на международните институции се руши в името на „сдържането“ на Русия, а с разрушаването на институциите ще рухне цялата система на международните отношения, възникнала след Втората световна война.
Специалната конференция на държавите, страни по Конвенцията за забрана на химическите оръжия в Хага, гласува да се разширят правомощията на Организацията за забрана на химическите оръжия. Повечето държави подкрепиха инициативата на Обединеното кралство за предоставяне на правомощия на секретариата на ОЗХО да разследва и назовава отговорните за употребата на химическо оръжие.
Законопроектът, предложен от британската служба в ОЗХО, гласи, че на секретариата на организацията е дадено правото да идентифицира онези, които са извършили химически атаки в Сирия, чрез идентифициране изясняване на информацията за употребата на вещества, в това число и в случаи, когато следователите на ООН не са подготвили съответния доклад за произшествие.
Това означава, че ОЗХО не само ще могат да назовават извършителите на химически атаки, н и при това без да разчитат на материалите от международното разследване и без представяне на доказателства
„“Нашите британски партньори не се притесняват да казват открито, че тази маневра в ОЗХО е предприета, за да преодолее ветото на Русия в Съвета за сигурност на ООН“, казва Александър Шулгин, постоянният представител на Русия в ОЗХО. Той нарече „пълна глупост“ опитите да се предадат пълномощията на Съвета за сигурност на ООН на ОЗХО. Няма нищо в конвенцията за забраната на химическо оръжие, което да позволи на ОЗХО да се ангажира с подобни функции“, допълва той
Британската „реформа“ на Организацията за забрана на химическото оръжие е „ход с коня“.
Тя се превърна в асиметрична реакция на неуспеха на многогодишни опити на Съединените щати и техните съюзници да „реформират“ ООН, за я лишат от функциите на институционална противотежест на доминиращия на света Запад.
Единствено Съветът за сигурност на ООН има право да одобрява използването на сила срещу държава, която е обект на международното право. Въпреки това, НАТО бомбардира Югославия без мандат на ООН, а САЩ окупираха Ирак без мандат на ООН, а през 2013 г. американците, подкрепени силно от многобройните си последователи, бяха готови да бомбардират Сирия без одобрението на Съвета за сигурност на ООН.
На Запад те биха могли да оправдаят агресията си чрез „изнасяне на демокрация“, „ценностна политика“ и други гръмки фрази, но от правна гледна точка липсата на мандат на ООН е неоспорим факт, че действията им са чисто беззаконие.
За да приведат по някакъв начин експанзията си в съответствие с нормите на международното право, американците и техните съюзници многократно са предлагали да предадат правото си на одобрение на военните интервенции от Съвета за сигурност на Общото събрание, в което влизат всички страни-членки на ООН.
В този случай решението Белият дом да бомбардира например Иран ще бъде вземано по същия начин, по който сега се гласуват британските предложения за реформа на ОЗХО. За реформата на ОЗХО гласуваха Сейнт Китс и Невис, островите Кук, Соломоновите острови и подобни фалшиви държави, които в Държавния департамент се числят за съюзници на САЩ специално за подобни гласувания. , Сумарно те дадоха мнозинството от гласовете на реформаторите.
Ако този принцип се бе приложил при гласуването за употреба на сила в Обединените нации, унищожаването на Югославия, Сирия или Ирак би било напълно легитимно.
От гледна точка на международното право агресията на НАТО нямаше да бъде подкопавана.
Друг момент, която дразни привържениците на еднополюсната система в Организацията на обединените нации, е ветото на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН. В крайна сметка Русия и Китай имат това право, което в световната йерархия е официално поставено на равна нога със страните от Запада - Съединените щати, Великобритания, Франция. Не странно, че предложенията да се отмени правото на вето, а в най-добрия случай то да се отнеме от Русия и Китай, като се остави на страните от НАТО.
Разширяването на правомощията на Организацията за защита на химическото оръжие е удар по системата на международните организации. Беше създаден прецедент: външна организация получава възможност да дублира функциите на Съвета за сигурност на ООН. Това се случва за първи тъп от повече от 70 години от съществуването на ООН, при това се случва под лозунга за сдържането на Русия.
Това „сдържане“ подкопава системата от международни институции, построени след Втората световна война, чието функциониране е ключът към цивилизованите отношения на държавите на международната сцена.
Особено показателна тук е естествената истерия, вдигната от балтийските страни и Украйна при избора за директор на Интерпол – втората по брой на членките си организация след ООН, чиято полза е общопризната и не се поставя под съмнение.
Украйна, Литва и Естония нарушиха нормалната дейност на тази организация, предизвикаха скандал, заплашваха да напуснат Интерпол, ако представител на Русия е избран за директор. Внезапната им насилствена и краткосрочна истерия беше празна политическа демонстрация, друг опит да напомни на света съществуването им и на постоянното изпълнение на поверената им мисия да „сдържат“ Русия.
Никой не би забелязал изхода на тези страни от Интерпол, включително самите тези страни. Никой не беше сплашен от заплахите им: представителят на Южна Корея бе избран за нов ръководител на Интерпол, само защото първоначално беше фаворит за поста, а не защото балтийските държави и Украйна постигнаха поражението на вицепрезидента на организацията, генерал-майорът от руското министерство на вътрешните работи Александър Пркопчук. Независимо от това, скандалът, представлява удар за работата на важна и необходима организация.
Унищожаването на международните институции ще доведе до разрушаването на цялата система на международните отношения, възникнала след Втората световна война.
Американците не мислят за това, защото са загрижени за запазването на изплъзващото им се от ръцете световно господство. Техните папагали в Източна Европа не мислят за това, защото такива въпроси като институционалната стабилност са неразбираеми и твърде сложни за техните примитивни мозъци.
Впрочем, след като се е стигнало до тях, до какво са водят техните действия, защо трябва да се грижат за световния следвоенен порядък? В крайна сметка, през Втората световна война, предшествениците на настоящите литовски, естонски и украински власти не се бореха от страна на победителите.