/Поглед.инфо/ Късно вечерта снощи е забелязан кортежа на Путин, който е влязъл „в извънработно време“ в Кремъл. Веднага в западните медии незабавно започна гадаенето. Почти всички предполагат, че нищо друго не е могло да накара Путин да си прекъсне вечерния фитнес освен евентуален разговор с Тръмп. Ако не друго и часовата разлика го подсказва. Все още нищо официално не се е чуло по повода. Отново ще чакаме.

След на бърза ръка заявените заплахи от Тръмп към Путин, че ще последват санкции, ако не се стигне до преговори, в Брюксел си отдъхнаха. Това, че сделката ще е без тях вече го разбраха, но притесненията бяха неслучайни и свързани с фактурата, която предстои да им се връчи за плащане точно след това. В САЩ все в ритъма на преминалите избори продължава надпреварата освен с указите и с прогнозите. Те по американски винаги са били като наддаване на покер. Разбираемо мизата за приключване на войната за 24 часа, отпадна, но се появиха нови – за 100 дни, за шест месеца. И Зеленски се навира да не би да го забравят и през час излъчва комюнике след комюнике, че е готов на момента да се включи в „сделката“. Късата памет и в този случай му е от полза. Забравил е май, че още в сила е декретът му да не се преговаря с Русия. Прави се всичкото обаче без да се спазват основните правила на търговията, а именно всички заинтересовани да са на масата.

Израснал съм по гарите в „парния“ период на нашите железници. Добре си спомням, как често машинистите изпускаха парата, която на кълбета се завърташе около вагоните. Правеха това, за да доведат налягането в котела до нормалното ниво за работа на локомотива. Реакцията на Путин и неговото обкръжение през последните дни след гръмките слова на Тръмп ми прилича на това. Чакат го след иногурацията да си изпусне парата и да почне да мисли и действа по-адекватно. Би трябвало вече да е разбрал, че Путин е готов да седне на масата по принцип. Притесненията му обаче са свързани с онова, което би могло да се случи докато текат преговорите. Съмненията са, че времето ще се използва за възстановяване и довъоръжаване на украинската армия. Погледнато от руската страна това означава, че нахалост са досега дадените жертви и средства.

Проблемът не е при Путин, нито при брюкселската компания, а най-вече при Тръмп. Предполагам, че в скоро време ще му се сервира менюто за преговорния банкет и то ще бъде обилно гарнирано с искания за гаранции, каквито точно той трябва да поеме. Най-вече от рода докато траят преговорите нито патрон нито човек да не се изпраща от Запад към Украйна. Което ще важи, разбира се и за Русия. Доколкото това е възможно да стане.

Иначе, както каза един от ведущите западни кореспонденти, практиката показва, че който е тръгнал още в началото със заплахи срещу Путин, нищо не получава в отговор. Ние всички чакаме отговора, а повече от него и решението. Което трябва на всяка цена да е мирно.