/Поглед.инфо/ Преди няколко години от фраза в учебник по история, коректно цитирана или не -“Еничарството е уникален шанс за израстване във военна кариера за българските момчета”, прочелите я буквално настръхнаха. Това вече надминаваше, само донякъде де, изцепките на Харалан Александров от 2019 година, когато той се развихри в интервю пред Дойче веле, като отрече с доста “учени” думи и мотиви, че е имало турско робство у нас. В публикацията си “Харалан да пита баба си метафора ли е турското робство” се опитах да му опонирам: https://www.duma.bg/haralan-da-pita-baba-si-metafora-li-e-turskoto-robstvo-n190651
Хайде прочетете, ако имате сила, частичка от откровенията на Харалан, който още през 2019 г. дава тон и на днешните тролове, набърква и руските царе, и Путин и режима му, и какво ли още не:
Харалан Александров, DW com, 15 април 2019 г.:
"Турското робство" е метафора...”
“[...]Разпространено е мнението, че привържениците на метафората за „турското робство" често пъти са представители на онези „патриотични" среди в България, които са не само проруски настроени, но и подкрепят сегашната власт в Москва. Защо е така?
Защото тази метафора обслужва дневния ред на руския империализъм, сериозно оспорен от задълбочаващите се процеси на евроинтеграция на балканските държави. В исторически план митът за турското робство се ползва като оправдание както за прокарването на самодържавните интереси на царска Русия, така и за бруталното налагане на комунистическия режим от съветските окупатори и техните български слуги. До ден-днешен този мит сплотява руската пета колона в България, която неуморно бди над интересите на путиновата олигархия. Всичко това се вписва в стратегията на Кремъл да произведе символична приемственост между Руската федерация, наследница на съветския режим, и старата империя на Романовите, която е изтрита от лицето на земята с огън и кръв тъкмо от този режим. Ако съществува някаква приемственост в политиката спрямо България на руските царе, на съветските диктатори и на посткомунистическата олигархия, то нейното съдържание несъмнено е в усилието да бъдем държани в унизителна зависимост и принуждавани да плащаме вечен “данък благодарност” на нашите освободители. Неотдавна един подпийнал и разнежен руснак в пристъп на откровеност сподели с мен, че въпреки нашата неблагодарност те продължават да ни обичат като малък брат, с когото са свързани по кръв, вяра и съдба. Те са наши традиционни освободители, и както някога са ни освободили от турско и от фашистко робство, сега са готови отново да ни освободят от натовско и европейско робство. Чакат само да осъзнаем грешката си, да ги повикаме - и те тутакси ще се отзоват. Тъй че когато взимаме важни решение за нашето бъдеще, е добре да не забравяме за тази великодушна и самоотвержена братска любов, която отново и отново се стоварва върху нас като проклятие[…]”
И днес знайни и незнайни “корифеи нечестивци” продължават да изливат душиците си преди всичко в интернет. Нали си спомняте, че още през 1992 г. нашето просветно министерство “политкоректно” напътстваше учителите да говорят не за робство, а за присъствие? Нали си спомняте, че по-късно имаше една набедена авторка, която обяви дори баташкото клане за мит? И дори днес в учебниците на 9-годишните ни третокласници по предмета “Човекът и обществото” пише, че имало тежък кръвен данък, а после отведените насила българчета ставали елитна турска войска. Толкоз, ни звук какво са вършели след това в България! Може да ви е смешно, но дори в кръстостловиците сега думата “еничари” се определя като “елитна турска войска”. Да не говорим, че образователното министерство сега готви ново съкращаване на учебните програми, щото децата се претоварвали и имало нужда не от знания, а от умения! Тежко на този, който действа умело, без да има знания!
Затова днес избрах някои документи, които са отпреди 500-600 години, и други от по-късните столетия. Освен български включих и европейски и, както се полага, турски. Те са достатъчно красноречиви и всеки, който не се е чалнал окончателно, може да разбере турско робство или турско присъствие е имало у нас и дали еничарството е било уникален шанс за професионална военна реализация за нашите прадеди, а не неописуема човешка драма.
Пък дали ще дочакаме някой турски президент или султан да поднесе извинение за злините, които Турция ни е причинила?
“По следите на насилието”, документи и материали за налагане на исляма, съставител проф. Петър Петров, част втора, второ основно преработено и допълнено издание
Избиване на110 търновски първенци, отказали да приемат исляма
Из “Похвалното слово за Патриарх Евтимий”, митрополит Григорий Цамблак
Воеводата турчин, когото султан [Баязид] постави да управлява града, повика при себе си божите люде, които превъзхождаха другите и по име, и по добородетел, и по произход, уж да обсъдят някои общополезни [въпроси]. И те като, вървяха след злия вестител, отиваха като глупави овце, които вървят след онези, които ще ги колят, и бързаха да се доверят на убийствените десници, като всеки носеше своята кръв. Като ги видя в ръцете си, кръвожадният звяр ги изкла сред църквата, или, по-добре казано ги освети, без да се засрами от белите коси, без да пощади младостта. Гърлата им превърна в играчка на ножа...
О, свето войнство! На едни по-рано, а други по-после, но[всички], като заставаха вкупом пред мъчителя, оплюха го и веднага, като се представиха на Христа, се увенчаха с [мъченически венец]. Мъчителят остави труповете им за храна на небесните птици... О, воини, вие опазихте вярата и броя си не намалихте! А чуйте и броя: бяха сто и десет, чиято кръв обагри църквата! И макар да бяха толкова, не се разкъса мрежата на вярата!
Помохамеданчване в Търново веднага след падането му под османска власт
Из “Похвалното слово за Филотея” от Йоасаф, посетил Търново в 1394 г.
След като се измина време, в 6902 [1394] г., пак в трети индикт, когато поради неизвестни божии тайни срещу онова място се извърши гневът и голямото агарянско нашествие - уви! - стана и пълното тъжно разорение на тоя град [Търново] заедно с с околните..., когато всяка възраст от мъжки пол падна под оръжие... Тогава архиереите и гражданите трогателно биваха гонени, подлагани по много причини на мъки и злословия... Съжалявам те, о църкво, съжалявам поради това неочаквано разорение! На тебе говоря, търновска славо! От каква на каква се превърна! Тогава в непристъпната светая светих влазяха краката на нечестивите... О, позор! И мнозина се прехвърлиха към непристойната Мохамеданова вяра: Едни като се изпоплашиха, от страх, някои като се омекчиха чрез ласкателства, или като бидоха победени чрез материална придобивка, други пък се присъединиха към враговете - поради простотията си - се подмамваха чрез писма и хитрост.
В градовете и селата на България е пълно с еничари
Из пътеписа на немеца Мартин Грюевег от 1582 г
Еничарите, с които са пълни всички градове и села и които се ползват с голяма почит, по заповед на султана винаги носят в ръцете си хубаво парче плат, с което ходят и понякога с него изсипват навън неизгорялата пепел. На главата си носят шапка от хубав бял филц, напомняща старофренски висок шлем, от който отзад до раменете виси парче от същия филц. Околовръст тази шапка е увита доста хубаво на една длан широко със златни украшения, или е обшита с приготвена за това лента. Отпред на главата е закачена една сребърна висулка, снабдена със скъпоценни камъни. Тя виси под краищата на шапката, а на челото бели пера от птицата рибар.
Събиране на деца за еничари от българските земи
Из пътеписа на немския посланик Мелхиор Безолт от 1584 г.
Българските християни са бедни хора, които се задоволяват с малко. Най-значителният и най-тежкият данък, който взема от тях турският султан, е десятъкът, който християните трябва да дават от своите деца на няколко години - обикновено на всеки три или дори на всеки пет години. Тези деца се завеждат на групи в Цариград, настаняват се на различни занаяти според дарбите и наклонностите си и получават нужната храна, напитки и облекло.
Опустошението на България по време на османското завоевание и вземане на младежи за еничари.
Из Дряновския препис (1836 г. на Паисиевата история
След смъртта на Мурад стъпи на престола син му Баязид. Той сбра много войска и отиде в Търново и го превзе в лето 6901 [1393]. Ах, тогава беше неутешим плач български и воздихание, когато се поселиха чедата агарянски. Тогава [султан Баязид] избрал много народ млади момци, грабел ги със сила и ги събирал в Одрин, и ги записвал все млади еничари турски. И така тогава християните имали голям плач и въздишане. Първо, плакали заради царството и, второ, за своите обични чеда. Ах, голяма жалост и тъга! Турците избирали най-красивите черкви и ги превръщали в проклети джамии и така отнели най-добрите места, големите къщи, нивите и добитъка и много имения.
Събиране на деца за еничари през 1601 г.
Из султанския ферман от 29 март 1601 г.
С пристигането на настоящия мой императорски ферман да бъде известено, че от учредяването на великата османска държава и богохранимия халифат на богоизбрания пророк на правоверните има обичай за създаването и организирането на моите храбри еничарски дружини да се повикват на военна служба и да се изпращат в еничарските оджаци (огнища - б.с.) младежи от неверниците от 15 до 20 годишни, снажни, здрави и годни за война.
Като знаете височайшата ми воля и тази година да се приложи тоя обичай за усилване на еничарските оджаци, заповядваме и нареждаме с пристигането на височайшия ферман да назначите и изпратите незабавно достатъчен брой мубашири, щото чрез тях да предприемете най-бързо подбора и изпращането на новите еничари.
Избягали младежи от еничарския корпус
Султанска заповед до управителя и кадията на Кайсирие от 28 декември 1564 г.
Чу се [имаме сведения], че момчетата за [еничари] по моя височайша заповед, събрани преди [известно време] от подведомствените ви селища, дойдоха в щастливата ми столица и след като станаха мюсюлмани, се отметнаха от мюсюлманството. Заповядвам, и щом пристигне височайшата ми заповед, да провериш и изследваш истински тази случка и да видиш дали действително има като тях взети по моя височайша заповед питомци-еничари, които сега са избягали и са се отметнали от мюсюлманството; колкото и души да са, да съставиш списък с имената и отличителните им белези, а самите тях да оковеш във вериги, да ги дадеш за придружаване на годни хора и да ги изпратиш в щастливия ми двор. Но добре да предупредиш хората, с които ги изпращаш, навсякъде по пътя да се предпазват, за да не би по немара да им се даде възможностт да се отлъчат, тъй да знаеш.
Българите укриват децата си по планините
Из доклада на архиепископ Марино Бици, посетил през 1610 - 1611 българските земи.
Миналата година дошъл един първенец на еничарите, изпратен от султана, за да събира синовете на християнските народи. От много години съществува обичай да бъдат вземани такива деца, за да служат нему и на неговия сарай. Поради това епископът Петър Солинат прекара големи страдания. Споменатият епископ на София и бедният християнски народ скриха младежта по планините, горите и пещерите, за да я запазят в светлата вяра и да не я дадат в ръцете на неверните и то не без голяма загуба за своята бедност.
Из пътеписа на полския дворянин Освейецим, минал през българските земи през 1636 г. на път за Цариград
Те българите били отделно кралство и царе си имали, но сега са подчинени на турците в тежко поданство; дават им не само имотите си, но и децата си, които събират като десятък за турския цар, а сетне ги турчат, защото не им вярват.
Султанска заповед за събиране деца на еничари
Препис на черновка от султанска заповед за събиране момчета за еничари от 6 - 15 декември 1621 г.
Тъй като вземането на момчета за еничарство от раята в закриляните императорски земи [Османската империя] е стар закон още от древно време и понеже съгласно със следващата практика в миналото и досега е заповядано, събирането и изпращането в щастливата столица на годните момчета, достойни за еничарство, е назначен ветеранът и стар ага, чест между подобните и почтените […], да бъде увеличена славата му, и да бъде изпратен до вас заедно с настоящото ми приятелско и сърдечно писмо. С пристигането му строго да предупредите всички поданици от областите, селата, паланките, селищата, градовете, ленните владения хас, вакъфските селища, ленните владения зиамет и тимар и чифлиците, че бащите следва да съберат всичките си деца, без да оставят нито едно, и да ги заведат при казания ага. Поменатият ага лично да ги прегледа и от бащите, които имат много синове, да избере по едно момче, годно и извънредно добро (хубаво), на възраст от петнадесет до двадесет години, да го вземе за еничарство, да го запише в списъка, за да не се сменявече; всяко взето момче да се записва в списъка със собственото му име, с името на баща му, на майка му, на селото му и на спахията му заедно с отличителните белези, качества и особености на момчето, каквите са. Така че ако някое момче след записването му в списъка, ако се отличи, като се направи справка в списъка и като се узнае кое е и откъде е, да се залови и върне обратно.[…]
Когато се съберат сто, сто и петдесет момчета за еничари, да се дадат за придружаването им на доверен човек и се изпратят в Цариград направо в еничарския отряд[…]
Събиране на деца за еничарския корпус
Из пътеписа на французина А. Пуле от 1657 - 1658 г.
Второ [размишление] ме насочи към начина на живот на местните люде. Султанът извличаше някога от средите на много техни деца главните бойци и най-привикналите на война от армията си. Този порядък бе променен: той получава от тях двоен данък, който те наричат втори харач, вместо първородните им деца. Аджемиогланите, назовани още и до днес деца събирани като данък, са малък брой люде, без разлика дали истински мохамедани, или християни отстъпници, които доверието, заслугите или султанската милост отреждат за различни служби, възпитавани в процеса на обучението, които желаят да им дадат.
Оказана съпротива при вземане на деца за еничари
Буюрултия от 25 април 1705 г. на румелийския бейлербей в Солун до кадиите в Бер и Негуш
С настоящата моя височайша заповед ви известявам, че височайшия наш владетел, могъщ султан и велик халиф на правоверните чрез предишния си височайши императорски ферман беше заповядал колкото може по-бързо да се изпратят нови еничари, които, както е известно, трябва да се избират измежду стройните и напети младежи от неверниците. Така, подчиняващи се на заповедите на височайшия наш халиф, назначихме и изпратихме веднага в района на Негуш силяхдара Ахмед Челеби с нареждане да извърши подбора и вербуването на петдесет млади еничари според съществуващия обичай. По такъв начин, изпълняващ височайшето ми нареждане, споменатия силяхдар отиде, както се знае, преди известно време в град Негуш, като започна вписването на нови еничари, когато неверниците, жители на споменатия град, като се разбунтуваха и казваха “ние няма да предадем синовете си на мюсюлманите”, се опитваха да убият публично по средата на султанския път силяхдара с двамата му съпроводители мюсюлмани. Накрая тези неверници убийци образували банда от сто и повече злодеи, имащи начело арматола Зисиз Карадимо и двамата му синове, издигнаха знамето на бунта и като преминаха сега планините и полетата на казите Бер и Негуш, извършиха и продължават да извършват безброй злини, т.е. убийства и грабежи, за сметка на верните на исляма мюсюлмани. Затова нареждаме и заповядваме веднага и без отлагане, щом пристигне настоящата ми височайша заповед, да бъде събрана значителна сила от способни и храбри бойци, вербувани между мюсюлманите, жители на Бер, под водачеството на Мухарем ага и на бюлюкбашията Реджеб ага, като се заповяда безпощадно да се преследват и унищожават от лицето на земята тези неверници бандити. Напомняме ви, че залавянето и умъртвяването на мюсюлманска кръв в центъра на султанския път, по повелите на шериата представлява ненарушимо задължение и свещен дълг на всеки мюсюлманин през бога и богоизбрания пророк.
2.
Буюрултия от 22 юни 1705 г. за налагане на смъртно наказание на бунтовниците от Бер и Негуш, отказващи да дадат децата си за еничари.
До пресветлия и преславен бейлербей на цяла Румелия в Солун.
Както ви е известно, неверниците и мерзките жители на гр. Негуш, след като отказаха през текущата година да предадат като еничари подходящите определени техни синове, се осмелиха преди време да убият отиващия в града им, за да извърши набиране на еничари, Ахмед Челеби и неговите двама съпроводители мюсюлмани публично и посред султанския път. Накрая като издигнаха знамето на бунта и въстанието, съставиха банда от сто и повече неверници разбойници под водачеството на омразния войвода Зисиз Карадимо и на синовете му Васил и Димитър. Тези бандити оттогава, като преминаваха планините и полетата на Бер и Негуш, извършиха безброй злодеяния, т.е. убийства и грабежи за сметка на толкова правоверни мюсюлмани.
Така определените преди известно време чрез височайша заповед на Дивана на бейлербея Мухарем ага войвода и Реджеб ага, бюлюкбашия на Бер, организираха достатъчна сила от избрани и боеспособни мъже от верни мюсюлмани от нашата кааза и предприеха веднага безпощадно преследване на споменатите неверници бандити. Те, като изпълняваха вярно и с преданост свещения си дълг и преследвайки оттогава по петите неверниците разбойници, успяха, слава на всемогъщия бог, да ги притиснат преди няколко дни в теснините на течащата край Негуш река Арапица, където после в ожесточено и яростно сражение ги победиха и ги разгромиха. В тази битка неверникът мартолос (християнин пазещ границите - б. с.) Зисиз Карадимо, намиращ се начело на бандата, ранен с четири куршума в различни части на тялото, предаде на място нечистата си душа на сатаната, а двамата му синове Васил и Димитър заедно с шестима други разбойници бяха заловени и докарани живи в Бер пред нашия свещен съд, за да бъдат съдени и наказани според заповедите на богохранимия шериат.
След това извикаха тук премъдрия съдия на Негуш Халил ефенди, воеводите и останалите първенци и местни хора. Пред тях днес образувахме публично извънреден кадийски съвет, пред който бяха доведени вързани заловените злодеи и разбойници. Те публично и на всеуслушание на уважаемото събрание, разпитани всеки поред, се осмелиха да произнесат с мръсните си уста нечестивите фрази: “Настина ние сме мартолоси и обявяваме своите убеждения.”
Така уверени, че тези заловени са злодейците разбойници, които са извършили безброй злини досега за сметка на толкова верни мюсюлмани, и съгласно със свещената мъдра мисъл на изпратения от бога пророк “убивайте противопоставящите се неверници” осъдихме всички на смърт чрез обесване и предадохме на присъствуващия на свещеното събрание войвода Мухарем ага, който заповяда и бе изпълнено наложеното им смъртно наказание.
След това бе заповядано билюкбашията Реджеб ага да отсече главите на неверниците Зисиз Карадимо и на двамата му синове Васил и Димитър и да извърши съответното опозоряване по султанските улици. Също така последният бе натоварен да ги изпрати след това при височайшия Диван в Солун.
Своеволия на еничарския корпус
Из доклада на френския дипломат Пиер Жирарден, сеньор Дьо Водрой, писан между 1686 и 1688 г.
Увериха ме, че сега има повече от 300 000 такива еничари в Османската империя и че този лош пример се е промъкнал и в другите корпуси на армията. И тъй има безброй войници, за да упражняват монополна власт и да разоряват провинцията, но много малко от тях се явяват, за да отидат на война. Тези еничари се наричат чалък, т.е. списъчна рая, понеже не са налице при раздаването на заплатите, от които не ползват вече. Като забелязали, че броят на тези лъжливи еничари е нараснал значително, сметнали, че могат да попречат на усилията им, като поставят началник във всеки град. Но тази мярка само увеличила злото.
Извън спахийските привилегии, от каквито се ползват, те имат и такива на началници на военни крепости. Там където липсва паша, трябва да се излъчи от техния корпус. Но даже и в значителните крепости, командвани от паши, първият от офицерите им носи винаги титлата управител, когото турците наричат диздар; впрочем във всеки имперски град, където няма никакъв гарнизон, установиха еничарски началници, наречени сердари.
Те впоследствие заграбиха цялата власт по управлението. Далеч от това да прекратят насилията и самовластието те ги насърчаваха да участват в тях. Освен това те са подкрепяни и покровителствани от еничарския ага и други главни офицери от корпуса, които им продават това звание и увеличават броя им произволно чак в най-малките паланки до такава степен, че днес има повече сердари, отколкото някога е имало еничари.
* Черно на бяло
