/Поглед.инфо/ България, понеже е малка държава с малоброен народ, икономически и военно-политически слаба и немощна, зависи изцяло от волята и разпорежданията на великите сили. Това е самата истина, макар че за нея се сещаме, водени от манията си за величие, рядко и то когато сме в тежко положение и предстоят радикални изменения както в световния ред, така и в нашата съдба за пореден път да избираме, без да бъде изборът нито реален, нито зачетен – но за самочувствие ни се дава такава възможност.

Но нашата зависимост е пряка само по отношение на общите тенденции, към които сме винаги принудени да се приобщаваме, в навлизането в социално-икономическата система, която е и задължителна за всички държави, както и за нас. Но при други изменения, които са в някаква степен радикални, а и трябва да се извършат рязко и веднага, поради което изглеждат съвсем революционни, зависимостите ни са опосредовани. Т. е. чрез посредничеството, така да се каже, на някоя от великите сили, под чието влияние сме в момента или искаме да сме. И за да й угодим и съблазним да ни вземе под крилото си, ние чакаме или просто сме принудени да изчакаме нейното решение и намесата й в нашия избор.

Според мене България не е в пряка зависимост от САЩ. Обаче компрадорската ни държава много иска да сме в нейното влияние и да изпълняваме нейната воля, а тя да ни толерира и ни помага финансово, икономически, военно и политически. Готови сме на всичко, за да търпим това влияние и а изпълняваме волята на американските господари, но това почти винаги става чрез съобщенията и контрола на други сили – най-често и най-естествено те да са от Европа. САЩ имат други задачи и не могат да хабят сили и време да се занимават с нас и да следят какви ги вършим, слушаме ли ги или искаме ли да ни командват като свои близки сателити. В някои случаи командите се издават от американските посланици, но то е, когато се правят назначения или се дава живот на някой нов политически субект, който разсече възела на неразрешимите политически противоречия. Поради това никога не сме били, не сме и няма да бъдем американски сателити – за голямо съжаление на продажните ни държавници и политици. А и на доста интелектуалци.

САЩ формулират вербално и изграждат основните параметри на модела на новия световен ред. Те съобщават тенденциите на световното развитие, след като вече са изминали известно разстояние от него. Именно в САЩ моделът укрепва и придобива привлекателност и става пример и а другите държави. Но не всички могат да бъдат приближени и САЩ да им помагат при внедряването му в техните страни.

България е в зона на руската влияние. Това влияние бе силно ограничено в края на ХХ век и държавата ни премина под временното въздействие на Европейския съюз и САЩ. САЩ повече имитираха влияние и намеси във вътрешните дела на държавата ни и то главно, за да предизвикат някаква криза, отказване от едно или друго производство, ограничаване на сериозни инвестиции. Но понеже бяхме привикнали такова влияние въобще да няма, се създаде впечатление за сериозни намеси, пълно господство дори. А и някои от посланиците се държава доста невъзпитано и подсилваха създалото се впечатление.

По-скоро се прояви нещо друго: българските управници в стремежа си да се харесат на американските си господари бързаха да изпреварят желанията им и се мъчеха да предвидят какво ще им наредят. За да бъдат готови с резултатите съвсем рано. Онова, което те правеха, пак за да се харесат, бе да започнат активна антируска пропаганда и да отчуждят обществото и държавата ни от Русия и от руската култура и наука.

Така беше след Освобождението и особено след идването на Хитлер на власт в Германия. Българските управници толкова се вживяха в любовта си към нацизма като към спасение за България и благодарение на който се надяваха да бъде възстановена целостта на държавата ни. Те стигнаха до там, че буквално оставиха България да бъде окупирана от германските войски и да бъде ръководена от Германия. Затова и така усърдно й помагаха във войната срещу СССР. А после плачеха, че били наказани като победени в нея. По същия начин се държат те и днес към САЩ.

Правя това длъжко въведение, за да аргументирам тезата си, че нашите очаквания от управлението на Тръмп (каквито и да са тези очаквания) не бива да бъдат големи, защото то няма да се прояви пряко и в нашите условия.

Доналд Тръмп отново застава начело на САЩ във време, когато рязко се ускоряват започналите по-рано процеси на промяна в световния ред и пренареждане на водещите световни сили в решаване съдбите на човечеството. Появиха се нови сили и те сега ще показват своята мощ и влияние. Това ще доведе непременно до преразпределение на традиционните зони на влияние. САЩ и Западна Европа ще трябва да върнат придадените им нации и държави и ще се откажат от намесите си в техните вътрешни работи. Става дума за Източна Европа, но и за региони в Азия и Африка, в които досегашните хегемони ще понесат сериозни загуби и ще направят много отстъпки.

Този процес не е заслуга на Тръмп, но докато е президент ще му се наложи да балансира и да помага за неговото безболезнено и мирно протичане и приключване. Защото процесът е обективен и не може да бъде от никого нито отменен, нито забавян.

Но ние знаем как управлява Тръмп. Видяхме какво направи през първите четири години от предишния си мандат. Но с начина си на мислене и в подходите си на голям бизнесмен в политиката той ще внесе смут в политическия живот в целия свят и потърпевши ще бъдат преди всичко западноевропейските държави. Тръмп иска Америка да възстанови своето предишно величие, поради което ще му се наложи да приеме да възвърне някои от предишните принципи в международната политика. Най-важният от тях е да признае, макар и не съвсем категорично, Русия за самостоятелна цивилизация и да й даде възможност да възвърне поне част от онова, което имаше по времето на СССР – особено зоните на влияние и правото й в тях да действа по свое усмотрение.

От тук ще произлязат големите проблеми на Европейския съюз и изобщо на Запада. Но това е неизбежност, която той беше я забравил и я пренебрегваше грубо и дори нахално.

Ще се извърши едно (гласно или негласно) преначертаване на геополитическата карта на света, което ще означава узаконяване на новия световен ред.

Единственото, което изобщо няма да се промени, е риториката на държавниците на големите държави, които ще продължат да се ругаят взаимно и взаимно да се обвиняват. Но това ще бъде само риторика и няма да последват действия. Т. е. да се създадат конфликти, които да провокират войни.

Най-важното, което ще се случи по времето на Тръмп, е ликвидирането на зловонното огнище на напрежение, наречено Украйна. Трудно ми е да предвидя дали тази държава ще продължи съществуването си (най-вероятно ще бъде включена в рамките на Русия), но във всички случаи ще бъде силно ощетена откъм територии, суровини и присъствие в геополитиката. Тази война не може да продължава повече, защото пречи на всички, които са малко или много включени или потърпевши в нея и от нея. Защото вече грубо пречи на установяването на новия световен ред, за което великите държави са се придвижили до общо съгласие. Ако този нов ред не бъде признат и няма да се задейства още през следващата година, ще с създадат огромни трудности и за Русия, но и за Европа, както и за Запад, и за Изток.

След края на войната вековечните конфликти няма да изчезнат, но отново ще приемат “мирната” си форма и това ще позволи да се осъществи някакво по-бързо придвижване в технологично и икономическо отношение на великите сили – досегашните и на новите.

Разбира се, нито Русия, нито колективният Запад, в който влизат и САЩ, нито новите велики сили ще признаят правото на противниците си на новите роли, но поне ще се смирят до определен срок, за да се нормализира световната икономика и се успокои политическото положение в света. Отново няма да се обявяват нито победителите, нито победените, но е твърде възможно, за ужас на нашите либерали и соросоиди, да се проведе до края на мандата на Тръмп световна мирна конференция, на която поне да се утвърди новата фразеология, терминологията и да се очертае новата йерархия на великите сили. В това е и смисълът на т. нар. световен ред, който ще се утвърждава не само по нови правила, но и с ново говорене.

Извечният конфликт “Изток-Запад” и “Русия – Европа” ще притъпи малко остротата си, но в никакъв случая няма изчезне. Прекалено се изостриха през последните тридесет години отношенията, за да бъде възможно рязко да се промени цялата политика и да се сложи край на подобен исторически конфликт. Време трябва, за да се успокоят страстите поне за малко по-дълго време.

Що се отнася до България, тя още по времето, докато трае управлението на Тръмп, ще се върне в обичайната си зона на влияние и ще потвърди отново цивилизационния избор, направен през ІХ век от св. Цар Борис-Михаил Покръстител. И това ще бъде едно от най-важните за нас проявления на новия световен ред. С всички произтичащи от това промени и сътресения.

Аз не съм нито гадател, нито пророк, а просто въз основа на обективните процеси в днешния свят се опитах да сглобя модела на световното развитие в най-близкото бъдеще. Тези процеси протичаха и досега, но се се оформят в пълния си вид и предстои да покажат по-ясно какво съдържат в себе си.

Няма да е лесно, но ще бъде по-ясно и по-нормално, отколкото беше досега.

А това никак не е малко!