/Поглед.инфо/ Позицията на Иран в световната политика се променя. Преди няколко дни САЩ внесоха за одобрение в Съвета за сигурност на ООН проекторезолюция за удължаване на оръжейното ембарго срещу Иран и става ясно, че проектът е провал. Не само защото Русия използва право на вето при гласуване. "Противопоставянето на проекта за резолюция е толкова широко, че е малко вероятно САЩ да съберат 9 гласа от 15 членове на Съвета за сигурност", пише иранската преса. Абсурдността на ситуацията е, че САЩ, които едностранно се оттеглиха от Съвместния и всеобхващащ план за действие (СВПД), искат удължаване на санкциите, изтичащи на 18 октомври, които бяха уредени с това споразумение. „Това е като автомобилна катастрофа, за която всички знаят, че определено ще се случи“, казва експертът на ООН Ричард Гоуен.
Изискванията на САЩ, залегнали в проекта на американска резолюция, задължават всички държави да инспектират кораби, превозващи ирански стоки, да замразяват активи и да забраняват влизането на редица ирански физически и юридически лица, които са провокативни и подкопават самата възможност за поддържане на „ядрено споразумение“ с Иран, за което се стараят както ООН, така и Европейският съюз. Следователно, Вашингтон няма шанс при гласуването на антииранската резолюция в Съвета за сигурност.
Друг факт. Наскоро беше публикуван проект за “Близко търговско и военно партньорство” между Китай и Ислямска република Иран, който значително разширява влиянието на Пекин в Близкия изток. За администрацията на Тръмп това е като червен парцал за бик.
Споразумението проправя пътя за китайските инвестиции в енергетиката и другите сектори на иранската икономика, което прави нелепи опитите да се изолира Иран от света. Проектоспоразумението значително увеличава присъствието на китайски инвестиции в иранското банкиране, телекомуникации, пристанища, летища, високоскоростни железници и много други проекти. Китай ще развие зони за свободна търговия в град Маку в северозападен Иран, в Абадан, където Шат ал Араб се влива в Персийския залив, а също на остров Кешм в Персийския залив.
Цялата 5G телекомуникационна инфраструктура на Иран ще бъде китайска, както и глобалната спътникова навигационна система “Байду”. Иран, от своя страна, ще доставя на Китай петрол редовно и с големи отстъпки в продължение на 25 години.
Съгласно това споразумение Пекин се крепи в един от стратегически важните региони на света. Съвместните военни учения, съвместни изследвания и разработка на оръжия, обмен на разузнавателна информация са включени в окончателната версия на документа за китайско-иранско партньорство и вече са одобрени от иранското правителство. Трудно е първо да си представим по-рязък отговор на Пекин.
Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей подкрепи проекта, а неговият икономически съветник Али Мохамади, говорейки по държавната телевизия, заяви, че Иран трябва да увеличи производството на петрол до 8,5 милиона барела на ден, за да не загуби позициите си на световния енергиен пазар, а Китай ще помогне много за това. КНР вече е най-големият вносител на петрол в света и внася 10 милиона барела на ден (данни от 2019 г.). Проектът включва и 400 милиарда долара китайски инвестиции за 25 години и тази сума ще се увеличи, ако натискът на американските санкции върху китайските компании се увеличи.
Очевидно е, че на Пекин му е омръзнало да убеждава Тръмп да се върне към ядреното споразумение за Иран, а Техеран е уморен да чака решителна подкрепа от Европа, която не е в състояние да се противопостави на антииранските санкции на Тръмп.
„Ню Йорк Таймс“, който открито подкрепя Байдън в предизборната битка, спешно затърси опозиция в Техеран, която да обвинява правителството, че е продало страната на китайците и припомни, че както в Африка, така и в Азия китайските инвестиционни проекти „са ги оплели в дългове и поставили правителствата в зависимост от волята на Пекин." Изданието напомня, че китайските инвестиции в развитието на иранските пристанища на брега на Оманско море позволяват използването им за военни цели. Едно от пристанищата - Джаск на входа на Ормузския проток - ще даде на китайците стратегически важен контролен пункт по маршрута на транспортиране на една трета от световната продукция на петрол. Ето защо Пети флот на САЩ се намира наблизо, в Бахрейн.
Разширявайки присъствието си в региона, Китай вече изгради серия пристанища на брега на Индийския океан, създавайки верига от бази за зареждане и доставка на кораби от Южнокитайско море до Суецкия канал: Хамбантота в Шри Ланка, Гуадар в Пакистан, пристанище и военна база в Джибути - общо на няколко мили от американската военна база “Кемп Лемоние”.
В същото време САЩ, които са напълнили Близкия изток с военните си бази (26 бази от всички видове войски), разглеждат споразумението между Иран и Китай като продажба на ирански суверенитет. Списание “Нешънъл Интерест” пише в тази връзка: „25-годишното споразумение между комунистически Китай и Ислямска република Иран стана много противоречиво в Иран, където много обикновени иранци го разглеждат като продажба на ирански суверенитет. Можем да кажем с увереност, че Техеран и Пекин вече официално са го подписали и изтичането на последната версия на текста към западните медии изглежда е проба за определяне на реакцията на обществото. "
Разбира се, ако Вашингтон се беше появил в документа вместо Пекин, това щеше да е „победа за демокрацията“. И така, отбелязва “Нешънъл Интерест”, „не е трудно да си представим желанието на Китай да придобие постоянна военна база в Персийския залив, за да се конкурира с американското военно превъзходство“.
Превод: В. Сергеев