/Поглед.инфо/ Руски учени получили достъп до данни на слънчевата обсерватория SDO на НАСА.
Центърът за данни SDO е създаден във Физическия институт “Лебедев” (ФИАН). След преждевременното излизане от строя на слънчевата обсерватория „Коронас-Фотон” в края на 2009 година, Русия няма свои спътници за наблюдение на Слънцето, а следващият проект в тази област – „Интергелиозонд”, ще бъде предположително реализиран едва след 2015 година.Проектът на НАСА SDO (”Обсерватория на слънчевата динамика”) работи на геосинхронна орбита от февруари 2010 година. Задачата на научния комплекс от три прибора, монтиран на борда, е почти непрекъснати наблюдения на Слънцето в широк диапазон на дължината на вълните. Това фактически е мониторинг на промените, които стават с нашата звезда.
„Коронас-Фотон” работи на орбита по-малко от година – в края на 2009 година обсерваторията излезе от строя поради нарушения в системата за енергоснабдяване. Това беше третият апарат в серията слънчеви на обсерваторията „Коронас”. Работата му беше планирана за периода на излизане на Слънцето от продължителния минимум на активност, но в реалност се получи така, че апаратът събрал данни само за самия минимум. Този архив беше предаден в НАСА преди около половин година.
В обмяна на тези данни сътрудниците на ФИАН получиха възможност за достъп до всички данни на обсерваторията SDO без предварителна молба в режим на реално време. Освен това, Институтът „Лебедев” трябва не просто да получава данните, а да спомага за тяхното разпространение чрез руския център на SDO.
Споразумението между агенциите предвижда Руският център да поддържа в течение на цялото време работа на обсерваторията, т.е. минимум до 2015 година, а може би и повече, ако бъде прието решение за продължаване на мисията.
Проектът SDO влиза в програмата на НАСА „Живот със звездата”. Нейната цел е изучаване на слънчево-земните връзки, т.е. механизмите, чрез които активността на Слънцето променя обстановката на Земята. „Коронас-Фотон” беше част от международната версия ILWS – тя включва космически апарати на различни страни.
Следващият космически проект на Русия, имащ отношение към слънчевите изследвания, се планира да бъде задействан не по-рано от 2015 година. Това е апаратът „Интергелиозонд”. Той преследва две важни задачи: да се приближи към Слънцето на разстояние около 27 милиона км. (за сравнение Меркурий е на разстояние от Слънцето в най-близката точка на орбитата на около 46 млн. км.) и да „погледне” в полярните области на светилото, което до сега е правил само един космически апарат – ULYSSES на НАСА. Сега проектът се намира на начален стадий на опитно-конструкторски работи.
Още един слънчев проект предвижда изстрелване на два апарата на орбита, разположени под ъгъл по отношение на плоскостта на еклиптиката, за да наблюдават Слънцето от „необичайни” ъгли. За разлика от „Интергелиозонд”, апаратите ще се намират само на половината път от Земята към Слънцето. Точните срокове на реализиране на тази мисия за сега не са определени.
Прекъсването в слънчевите и магнитосферните изследвания не е характерно за руската космическа програма – дори през 90-те години на миналия век в тази област функционираха космически апарати от проектите ИНТЕРБОЛ и серията „Коронас”. Сега в космоса функционира само приборният комплекс „Плазма-Ф” на борда на обсерваторията „Спектър-Р”. За изстрелване през 2014 година се готви многоспътников проект „Резонанс”, предназначен за изучаване на процесите в земната магнитосфера. Те също влизат в програмата ILWS. Но в близките години не се предвиждат собствени слънчеви обсерватории и затова споразумението за използване на данни на SDO се оказва особено интересно.