/Поглед.инфо/ Годината е 1919. Най-могъщата военна империя в света напуска Афганистан, изпълнена със срам, който предвещава бъдещия ѝ крах.
1989 година. Най-могъщата военна империя в света напуска Афганистан, изпълнена с тъга, която предвещава бъдещия ѝ крах.
2021 година ...
Уникалността на историята, която се разиграва пред очите ни, се крие в нейното пълно неподчинение на познатите ни закони. Опитите да се формулират правила, по които глобалната политика трябва да се води през XXI векк, със сигурност са обречени на пълен провал - в наше време едно жалко недоразумение, което съществува от базата на НАТО и завод за рибени консерви, небрежно нанася ужасна обида за първата по големина икономика в света, а последната свръхсила показателно и неуспешно се удря с някаква тръба в Балтийско море, бръщолевейки нещо за молекулите на свободата. Светът е пълен с абсурд, хаос и несигурност. Ето защо изкушението е толкова голямо да се открият познати модели в произволното движение на фракции, разширяването на страните и миграцията на народите, да се обясни необяснимото с помощта на вече видяното, да се опитва да се предскаже резултатът от действието, резултатът от което не е ясен дори за неговите режисьори. Това се случи с изтеглянето на САЩ от Афганистан и преминаването на многострадалната страна под управлението на талибаните. Това се случи толкова бързо и внезапно, че езиците на закоравелите светила на международната политическа журналистика изсъхнаха за миг, а треперещите им гърла не можеха да издадат нищо друго освен празни сравнения с миналото.
Всичко се случи почти мигновено. Потокът от новини наводни читателите на оперативните доклади толкова остро и бурно, колкото вълните на талибаните обхващаха Афганистан. В началото на август мъдрите експерти твърдяха, че падането на Кабул е неизбежно и всъщност е въпрос на няколко месеца, но Кабул падна в средата на август. Не е имало епична битка между Доброто и Злото за последния бастион на свободата и демокрацията - тези, които биха могли, отдавна са преминали на страната на бъдещата власт. Няма кървави кланета в столицата: талибаните обещаха да не действат много насилствено и сякаш дори са изпълнили обещанието си. Бързо, плавно, ясно - сутринта те бяха в покрайнините на града, през деня окичиха със знамена жилищните му квартали, а вечерта вече се разхождаха из президентския дворец, откъдето бившият президент Гани избяга до Таджикистан. На следващата сутрин талибаните тържествено обявиха победата си, която беше придружена от публикуване триумфални видеоклипове с посещения в домовете на избягали служители на падналия режим- стандартна, като цяло, процедура при насилствено завземане на властта в наше време.
Попитайте всеки експерт и той ще ви каже, че за всички предстоящото падане на афганистанското правителство е било очевидно още през пролетта, а за него, експертът, преди около двадесет години. Основната задача на коалицията, ръководена от САЩ (не само САЩ, това е важно) беше да предотврати превръщането на отстъплението в бягство. Трябваше да се създаде илюзията, че всичко върви по план - целите са постигнати, задачите са изпълнени. За това те дори определиха дата за тържественото изтегляне на войските - 11 септември. Западната пропагандна индустрия не успя блестящо да създаде това. Това отчасти се дължи на убеждението, че имаше още месец-два за евакуация от Кабул, отчасти - с неистовата скорост на настъплението на талибаните, и отчасти - на хроничната неспособност да признаят собствените си грешки. Още на 8 юли, когато резултатът беше ясен, президентът Байдън се опита да не се изложи публично. На пресконференция той отговори на въпрос относно сравняването на талибаните и Виетконг, като каза, че първите "далеч не са толкова мощни", колкото вторите, и че повторение на кадрите с евакуацията от покрива на американското посолство не трябва да се очакват. Правителството, каза Джо, все още може да промени ситуацията и никой няма да нахлуе в посолството. 15 август доказа, че Джо греши. В облаци черен дим от горящи секретни документи, товарен хеликоптер кацна на покрива на парчето Америка, проектирано, изглежда, специално за такива задачи. Между другото, никой не щурмува посолството нито в Кабул, нито в Сайгон - с изключение на тълпите от виетнамски колаборационисти, на които Щатите обещават да ги евакуират, но измамени след това са застреляни от пушки от американските морски пехотинци. Държавният секретар Блинкен заяви в началото на август, че не всичко е решено, че правителствените сили могат да дадат достоен отпор - на 15 август той каза, че слабостта на афганистанската правителствена армия е причината за триумфа на талибаните. Борис Джонсън обяви, че Великобритания „завършва двайсетгодишната си мисия в Афганистан“ - формално, разбира се, той не лъже, но широтата на възможните тълкувания на думите на премиера е поразителна. Германският външен министър заплаши, че талибаните може да не разчитат на повече от 400 милиона евро помощ от Германия, която всяка година отива на прозападното правителство. „Колко жалко“, казаха талибаните и отидоха да отглеждат мак. Председателят на Американската камара на представителите Пелоси поиска участието на жени в процеса на преговори. Талибаните явно добре са се посмели и на това.
Бягството от Афганистан беше последният прощален поздрав от ерата на насилствено разрешаване на конфликти. Въпреки уверенията на британския министър на отбраната, че Великобритания ще се върне в Афганистан, ако се осмели да приютява терористи, изглежда западните войници са напуснали страната завинаги. Отсега нататък този остров на Средновековието ще се превърне в арена на сблъсъци между НПО, фондации, пропагандни структури, военни и разузнавателни агенции. И всеки има свой собствен интерес: американците мечтаят за печалби от търговията с оръжие и наркотици, турците се лигавят със своя Велик Туран, Иран не иска допълнително главоболие, Китай отчаяно се нуждае от антииндийски център в Централна Азия и транзитен пункт по своя Нов Път на коприната, а Русия трябва да осигури безопасността в тила си, което е доста проблематично, когато мощна група, все още считана за терористична, е поела властта толкова близо до нейните граници. Талибаните вече изясниха, че всички опити за намеса отвън ще бъдат потушени, по-специално обещаха да атакуват турските войници, ако те все още са в страната до края на август. Очевидно не всичко върви гладко с Ердоган, както се изразиха турските медии. Между другото, в западната пропаганда тук -там все по -често се среща тезата за голямата вина на Русия в отприщването на афганистанската криза. В това неразбираемо бърборене едно е ясно: за да изкупиш ужасно престъпление, трябва да приемеш бежанци от Афганистан, за предпочитане всички. Видни служители на всички нива в американските, европейските и НАТОвските структури говорят за необходимостта Русия да бъде наводнена с още повече демографско оръжие от Централна Азия и Близкия изток от много години, но това не е новина. Важно е, че от историческото събитие, от безпрецедентното завземане на Кабул, от милионите ярки аспекти, които, играейки с отражения, правят изхода на тази война нещо невероятно и уникално, всеки влиятелен играч обичайно гони собствената си линия. И как започна всичко... През 2001 г. президентът Буш-младши, най-могъщият човек в света, господар на империята на епохата на края на историята, вечният хегемон и неоспоримата власт, каза: „Край с талибаните."