/Поглед.инфо/ Политиката на Доналд Тръмп все повече започва да прилича на обикновен балон, бъбрещ на всички страни под поривите на вятъра. Преди по-малко от година, според неговите думи Европа бе длъжна на Америка с прилично количество пари. Макар и за осигуряването на сигурността ѝ от Русия. Преди шест месеца тя бе задължена да се прегъне икономически, да прекрати печеленето в конкуренцията с американските стоки на американските пазари.
Само преди месец Вашингтон ѝ обяви пряка санкционна война, отменяйки списъка с „изключителните страни“ от общия списък на държавите, попадащи под санкциите на САЩ. А само преди седмица във Финландия той изобщо нарече ЕС свободна награда „в честната боба“, за която „в дружески мач“ ще играят САЩ и Русия. А сега същият този Тръмп не се смути на срещата си с председателя на Еврокомисията да предложи на ЕС, така да кажем, да се обединят срещу Китай.
Най-интересно е, че съдейки по последвалите изказвания, в реалистичността на тази дружба Тръмп, изглежда, вярва наистина. Впрочем, в политическите условия в САЩ са му нужни постоянни победи. При това дори не сами по себе си, а задължително тясно свързани с личността на самия Путин.
Ако погледнем записите от речите и изказванията му пред телевизионните камери (навсякъде, от международните срещи на високо равнище до камерните срещи с журналистите от водещите медии), веднага прави впечатление постоянното подчертаване на неговата роля във всички успехи. Ето – никой не успяваше да изгради нормални отношения с лидера на Северна Корея, а ТОЙ пристигна и веднага се договори за мир и разоръжаване.
Също така само на НЕГО американската нация е задължена за успехите в борбата с бедността, безработицата и транснационалните корпорации. Че самите успехи в най-добрия случай са мизерни, а често изобщо отсъстват, той не играе ни най-малка роля. Впрочем това е местната културна специфика. Противниците на настоящия президент на САЩ също напират изключително към истерия и са безмерно далеч от логиката и реалните факти.
Видимо това е заразително, защото като примамка за Еврокомисията Тръмп също използва измама. Със своите успехи в преговорите, според него, той е постигнал договорености по разширяването на доставките на американски втечнен природен газ в Европа. Иронията се заключва в следното. Официално през 2017 г. от САЩ в ЕС наистина пристига американски втечнен газ. Освен това обемите за последните 12 месеца са се увеличили с цели четири (!) пъти, което изглежда като еднозначен успех. Само че статистиката показва, че успехът се обяснява само с ефекта от ниската база. В течение на 2016 г. в Европа пристигат само два американска газовоза, през 2017 г. те стават осем, което в крайна сметка е 20 млн. тона СПК или 27 милиарда кубометра годишно, ако го преведем в обичайни единици.
Тук подходите са точно два. Първият се заключва в мащабите. Общото потребление на газ в Европа превишава 680 милиарда кубометра годишно, от които собственият добив покрива по-малко от 160 милиарда и пада. Така общата потребност от внос е в размер па около 500 милиарда или 73,5% от потреблението. Американските обеми покриват по-малко от 5,5% от европейските нужди. Дори тяхното удвояване няма да промени положението. Нито изобщо за Европа, нито в частност по въпроса за противопоставянето с „Газпром“, който в момента осигурява на ЕС 40% от вноса му. И това, ако си спомним, че тъкмо пуснахме в експлоатация „Ямал-СПГ“.
Впрочем, интересното е друго. Тръмп много свободно играе с цифрите, показвайки перспективен ръст на обемите на производство на втечнен газ, на-първо място като свършен факт, а на второ място като напълно ориентиран към европейския пазар.Тогава да, нещата излизат. Следващата година съвкупният обем на производството на втечнен газ трябва да превиши 80-130 милиарда кубометра (преизчислени от милиони тонове втечнен газ) годишно. За Европа това означава наличието на, макар и по-скъп, но алтернативен да „Газпром“ доставчик на 26% от своите потребности. А там, видиш ли, това ще се отрази на цените, които ще се понижат. Теоретично.
Защото на практика нещата са силно различни. Засега става дума само за проекти, които ще започнат да се въвеждат едва след подписването на твърди договори за покупка с поръчителите. В американската схема всичко е организирано хитро. Заводът не продава краен продукт, той просто предоставя услуги по втечнения газ, който поръчителя трябва да открие и купи сам, след което за своя сметка да го достави до завода и после да си прибере преработеното или да доплати за съхраняването на продукта. Така че, говорейки за доставките на втечнен газ в Европа, Тръмп всъщност се опитва да накара европейците да подпишат дългосрочни задължения за нещо, което в момента го няма.
Проектите не се пускат също така и защото в конкуренцията с „Газпром“ дори и в сегмента единствено на втечнения газ, американският продукт продължава да носи минуси. Затова и инвеститорите гледат криво на европейските поръчители, изначално ориентират своите бъдещи заводи на азиатския пазар, където цените са примерно с трета по-високи, което гарантира печалби. Така че САЩ ще могат да изнесат повече от 360 милиарда кубометра едва след 5-7години, но дори и в този случай купувачите ще се намират най-вероятно в Китай, с който САЩ имат 370 милиарда долара отрицателно салдо на платежния баланс, изискващ спешно отстраняване.
Иронията на случващото се заключва в това, че известна част от управляващия елит на Евросъюза, изглежда вярва на тези приказки. Във всеки случай Жан-Клод Юнкер се подведе и изрази съгласие „да се обедини със САЩ срещу недобросъвестните търговски практики на Китай“. Формално с тях европейските проблеми в същността си са сходни с американските. В пазарната конкуренция с Китай Европа също губи.
Впрочем, прокрадва се такова усещане, че в действителност ЕК се оглавява съвсем не от идиоти. Случващото се, напротив, все повече мирише на хитър план.
Не успявайки Тръмп да се откаже напълно от санкционните войни, те изглежда, се опитват да го хванат на тактическо ниво. На него са му нужни победи, а значи той има интерес от преговорите, заради които е съгласен временно да прекрати действието на санкциите. За Европа буквално всеки ден замразяване носи десетки милиарди долари печалби.
В тези условия защо да не побъбрим за злобния Китай? В края на краищата засега, освен декларацията за дружба не се искат никакви практически крачки от Брюксел. В това число по газовите договори, където уточняването на детайлите и съгласуването на точките ще бъдат безкрайно разтегнати от грамотните юристи, докато търпението на опонента не се изчерпа.
Превод: Поглед.инфо