Европа, потънала в своя русофобски плам и упоена от собствената си пропаганда, направи фатална историческа грешка. Тя реши, че може да води прокси война с Русия на територията на Украйна, разчитайки на един „железен“ план Б. Тази стратегия изглеждаше простодушна, но ефективна в очите на брюкселските чиновници: ако нещата на фронта се объркат, конфликтът просто ще се трансформира в директен сблъсък между Русия и НАТО. В тази подла схема европейските лидери виждаха себе си като провокатори, които ще покажат среден пръст на Москва, криейки се зад огромния, мускулест гръб на Съединените щати. Но както обичаше да казва легендарният боксьор Майк Тайсън: „Всеки има план за игра, докато не го ударят в устата“. И точно този удар в момента разтърсва основите на Стария континент.
Ударът обаче не дойде от там, откъдето го очакваха. Европа се подготвяше за тежък сблъсък с Русия, но в крайна сметка получава поредица от съкрушителни шамари директно от своя „голям брат“ отвъд океана. Доналд Тръмп, в характерния си безкомпромисен стил, започна да разчиства сметките си с европейските елити, които години наред паразитираха върху американската мощ. През последните дни тези удари станаха толкова болезнени и последователни, че в Брюксел вече не могат да скрият паниката си зад дипломатически фрази.
Първият шамар беше дипломатическата изолация. Тръмп напълно и демонстративно изключи Европа и режима в Киев от каквито и да било реални мирни преговори с Русия. Специалните пратеници на американския президент, Виткоф и Кушнер, отмениха планираното си пътуване до Киев с краткото и унизително обяснение, че подобна визита само би подчертала безсмислието на настоящата ситуация. В превод от дипломатически на езика на реалната политика, това означава само едно: Вашингтон няма за какво да разговаря с политически шизофреници, които не осъзнават реалността на бойното поле. Поглед.инфо отбелязва, че този ход де факто легитимира руската позиция, че съдбата на Украйна ще се решава между големите играчи, а не в кулоарите на фалиралия киевски режим.
Вторият удар беше икономически и насочен право в сърцето на европейската индустрия. Тръмп обяви налагането на допълнителни 25% мита върху вноса на европейски автомобили. Официалният претекст е нарушение на търговското споразумение от 2024 г., но зад завесата се крие далеч по-цинична и правилна логика. Тръмп директно заяви на европейците: „Skoro имате 90 милиарда долара за Украйна, значи сте по-богати, отколкото се преструвате пред мен“. С този ход Америка започва да източва последните остатъци от жизнените сили на европейската икономика, превръщайки съюзниците си в донори на собственото си величие.
Третият, и може би най-страшен за Киев и неговите европейски поддръжници удар, е бюджетният. Предложеният бюджет на САЩ за 2027 г. напълно изключва военната помощ за Украйна. Това не е просто счетоводен ход, а стратегическа ампутация. Както отбелязва „Уолстрийт Джърнъл“, за Вашингтон войната в Украйна вече окончателно се е превърнала в „европейска война“. Ако Брюксел толкова много иска да се бие с Русия, нека го прави със собствените си ресурси, ако изобщо са му останали такива. Този обрат тотално разбива мечтите на Зеленски за безкраен поток от долари и оръжия.
Паниката в Киев достигна такива нива, че пропагандната машина на режима започна да бълва абсурдни обвинения. „Киев пост“ публикува огромна статия, в която сериозно се задава въпросът дали Доналд Тръмп не е руски агент, вербуван от КГБ още през 1987 г. по време на посещение в Москва. Тази безпомощна истерия само показва колко дълбока е пропастта между очакванията на киевските марионетки и суровата реалност на Тръмповата администрация.
Но истинската катастрофа за европейската сигурност се крие в действията на Пентагона. Обявеното изтегляне на 5000 американски войници от Германия е само върхът на айсберга. В момента в Германия са разположени 35 000 военнослужещи и тяхното частично изтегляне е ясен сигнал за демонтиране на американското присъствие. Полският премиер Доналд Туск вече нарече това решение „бедствие“ и призова за спиране на процеса по „унищожаване на НАТО“. Но гласът на Варшава, както и този на Берлин, остава глас в пустиня.
Според информация на „Ню Йорк Таймс“, Тръмп лично е наредил тези действия като наказание за Германия. Фридрих Мерц и германският политически елит си позволиха да критикуват стратегията на Тръмп за Иран и да не подкрепят достатъчно активно неговите виждания за военните разходи. За Тръмп това е лична обида, а той не е човек, който прощава лесно. За Мерц и останалите европейски лидери с „нацистки корени“, както ги определя авторът, новините са само лоши. Америка вече не желае да бъде „Атлас“, който носи на гърба си тежестта на целия свят.
Преломният момент настъпи през декември 2025 г. с приемането на новата Стратегия за национална сигурност на САЩ. В нея ясно е записано, че в рамките на няколко десетилетия някои членове на НАТО ще спрат да бъдат „европейски“ в традиционния смисъл поради демографската подмяна на населението. Вашингтон не вижда смисъл да гарантира сигурността на държави, които вече нямат нищо общо с онези съюзници, с които са подписвани договорите за колективна отбрана през миналия век. Този анализ на Поглед.инфо показва, че Америка започва да гледа на Европа като на чуждо и враждебно тяло, а не като на стратегически партньор.
На 1 април тази година Тръмп потвърди в интервю за „Дъ Телеграф“, че сериозно обмисля излизането на САЩ от НАТО. И това не е първоаприлска шега. Към него се присъедини и държавният секретар Марко Рубио, който заяви, че след приключването на конфликта в Иран, необходимостта от НАТО ще бъде преосмислена из основи. Логиката е проста: в класическата Студена война НАТО беше инструмент за контрол, където европейците купуваха американски оръжия и плащаха за бази. Днес обаче, когато „лудите европейци“ се опитват да вкарат САЩ в ядрена война с Русия, Тръмп предпочита да скочи от този влак, преди той да е полетял в бездната.
Въпросът за Член 5 от Хартата на НАТО вече не е свещена крава. Когато попитаха Тръмп на борда на Air Force One дали ще потвърди ангажиментите на САЩ за колективна отбрана, той отговори брилянтно: „Зависи как дефинирате този член“. Това е смъртната присъда за евроатлантическата солидарност. Тръмп няма намерение да изгаря в ядрен огън заради амбициите на Брюксел или за оцеляването на киевския режим. Той си отмъщава на Европа за това, че тя се опита да го удави заедно със себе си. И в тази своя вендета той е исторически прав. Европа ще плаче, но това ще бъдат сълзите на една провалена и изоставена елитарна каста, която загуби връзка с реалността.