/Поглед.инфо/ Турция се оказа в „икономическа обсада“. След анонсираните от САЩ сериозни санкции и удвояване на митата на алуминия и стоманата, лирата рухна. Ердоган призова населението да се избавя от доларите, а също обеща да се откаже от цялата електроника, закупувана в САЩ. Освен това Турция съществено снижи вложенията си в американски държавни ценни книжа и предупреди, че отношенията между държавите се приближават до пълен разрив. Президентът увери населението, че няма да успеят да поставят страната на колене с валутния курс и заяви, че икономиката на страната е силна, а обективни причини за такъв скок няма. И въпреки всичко ситуацията предизвиква страх и опасения у населението. Илья Плеханов анализира с какво заплашва скъсването между САЩ и Турция.

Размяна на удари

Влошаването на отношенията между Турция и САЩ нанася чувствителни удари по турската икономика. Лирата преживява едно от своите стремителни падения, страните си разменят търговски санкции, напълно е вероятно, че САЩ могат да влияят върху предоставянето на кредити за Турция в Световната банка и Европейската банка за реконструкция и развитие. Военното сътрудничество между Вашингтон и Анкара става все по-проблематично, все по-често звучат спекулации на тема излизането на Турция от НАТО.

Днес САЩ отказват на Турция доставки на самолети F-35, опасявайки се, че военните тайни ще изтекат в Русия, предпазват Анкара от покупка на руската система С-400, изказват недоволство от подкрепата на Иран, спомнят си за заплахите да нападнат американските военни в Сирия и изискват освобождаване на американския пастор Ендрю Брансън.

В Турция обвиняват САЩ за започване на икономическа война, за «удар с нож в гърба», обстрелват посолството на САЩ и настояват за ареста на американски високопоставени военни в базата Инджирлик. Неясна остава също и съдбата на примерно 50 американски атомни бомби В-61, които се намират в тази база (в САЩ не потвърждават дали са изнесени от Турция или не). Те могат да попаднат в ръцете на турските власти в краен случай на силово завладяване на базата Инджирлик.

Два сценария

За сега основното внимание е приковано към икономиката. Кредитните агенции понижиха рейтинга на Турция, предричат на страната рецесия, увеличаване на инфлацията, намаляване на БВП, отток на капитала, намаляване на потребителската способност, корпоративни банкрути и даже банкрут на държавата, отбелязват зависимостта на Турция от чуждестранния капитал. Разглеждат се и паралели между икономическата ситуация във Венецуела и Турция. Аналитиците считат, че даже ако в краткосрочна перспектива Анкара успее да стабилизира лирата, то проблемите в икономиката на Турция никъде няма да се дянат.

Мисля, че вие ще видите много бързо и доста рязко възстановяване, но тенденцията не е много добра и подозирам, че тази криза ще продължава, защото те не направиха нищо за да променят ситуацията принципно - заяви генералният директор на Principal Global Investors Джим МакКоган.

Безусловно, освен внимателни прогнози се разглеждат и крайни варианти, когато Ердоган няма да се съгласи с никакви отстъпки и ще продължи политиката на конфронтация. За такива варианти, например вече разсъждават на страниците на Business Insider.

Събитията в екстремален вид могат да се развиват в две основни направления. Първото: икономическият натиск още повече ще мобилизира и ще консолидира Турция и страната ще започне да предприема най-резки решителни действия без да има предвид САЩ и съседите си. Второ: икономическите проблеми ще доведат до вътрешнополитически колапс, масови граждански безредици, загуба на контрол от страна на властите над въоръжените сили и общ хаос в страната.

Ако Турция излезе от НАТО...

Санкциите на САЩ тласкат Анкара към по-тясно сътрудничество с Русия, Китай, Катар и Иран. Тези страни могат на теория на преминат изцяло на бездоларови взаимни разплащания, Катар и Китай ще предоставят финансова подкрепа, Русия ще предложи укрепване на военно-техническото и енергетичното сътрудничество, Иран ще увеличи търговския оборот и износа на енергийни ресурси в Турция.

Проблемът е в това, че нито в съюз, нито самостоятелно страните за сега не са в състояние да измъкнат Турция от икономическите и финансовите проблеми. Тя твърде силно е свързана с ЕС и САЩ и международните организации. Средствата на Катар са ограничени, Китай е много внимателен и акуратен в инвестициите, въпреки целия патос на програмата „Един пояс - един път“. Той се старае да не се намесва в политиката. Стокооборотът с Русия не е ключов, а сближаването с Иран заплашва с проблеми в региона в дългосрочна перспектива. Ползите от краткосрочното уреждане на отношенията на почвата на антиамериканизма са съществено по-малко.

Любопитна, разбира се в светлината на ставащите събития изглежда възможността за договореност между Катар, по-спокойна Сирия (с разрешението на Русия) и Турция за възобновяване на строителството на газопровода към Европа от Катар. На теория Европа в такъв случай ще бъде още по-зависима от енергийните доставки от Русия и Турция. Съюзът на Русия и Турция в Близкия Изток в този му вид ще стане силен удар по влиянието на западните държави в региона.

Но, да предположим, че Турция все пак излезе от НАТО и повече не се съобразява с интересите на САЩ, ЕС и съседите си в региона и започне да води максимално възможна независима политика, а населението поддържа всякакви начинания на президента Ердоган. В този сценарий започва сриване на всички договорености с Европа по въпросите на миграцията. Днес в Турция живеят около 4 млн. мигранти, след операцията в Идлиб през есента се очаква увеличаване на броя им като минимум с още няколко стотин хиляди души. Миграционните потоци, които повече или по-малко бяха поставени под контрол, в светлината на финансовите проблеми на Турция и отказа да се издържат с турски пари, отново оживяват. Масите от мигранти, използвайки Турция като стартова площадка, отново ще наводнят Гърция и по-нататък ще се разпространят в Европа, както това стана през 2015 година. Валякът от мигранти ще доведе Гърция до нов икономически колапс. Турските общини ще се радикализират в Европа.

Гонят американците от базата Инджирлик, частично губейки способността да се водят въздушни операции в Сирия. Американците също губят подкрепата на Турция в проливите и в Черно море. В самата Сирия Турция започва мащабни операции по разширяване на своя контрол в страната и води до военна кампания против кюрдите. В Ирак става същото – нахлуване на територията на Иракски Кюрдистан.

В опит да завладее енергийните ресурси на дъното на Средиземно море Турция завладява Република Кипър и гони англичаните от техните военни бази. Атаката срещу Кипър води Турция и Гърция на ръба на пълномащабна война. Този вариант е крайно малко вероятен, тъй като ще влоши отношенията на Турция и с Русия и със Запада едновременно.

Турция активизира своето сътрудничество с Азербайджан, с което го подтиква към война с Армения за спорните територии, също се увеличава поддръжката на мюсюлманите на Балканите. Пред Русия и страните от НАТО се изправя сложния въпрос за намесата в конфликта с участието на Турция за да защитят своите интереси.

В този екстремален вариант Турция сама става все по-ислямистка на официално ниво, отслабвайки контрола над радикалните организации. Гърция и Европа стават обекти на терористична война от страна на радикалите от ислямски тип, за които Турция става по-надеждно убежище. През 2017 година Ердоган вече заяви, че ако Европа продължи да се държи недружелюбно по отношение на турците, то нито един европеец нито един представител на Запада няма да може да се чувства сигурно в нито една точка на света. По същия начин той заплашваше и за критика на Корана.

Ако има хаос вътре в страната...

Във втория сценарий на вътрепния колапс на Турция също няма нищо хубаво. Отслабването на хватката на централната власт дава на първо място шанс на кюрдите за засилване на техните позиции и надежда за създаване на независима държава. На териториите със значително кюрдско население започва мащабна партизанска война.

В такива условия става реалистично усилването на радикалния ислямски фактор. Турция става лакомо парче от баницата за ислямистите от всички бои, които разгръщат активна дейност на тази територия. Страната се тресе от терористични актове и започва унищожаване на всичко „прозападно“ и светско, а радикалите разгръщат терористична дейност в Гърция и на Балканите и в Западна Европа.

Както и в първия сценарий, мигрантите като вълна се прехвърлят в Гърция през неконтролираните граници, но при това трябва да се има предвид, че мигранти едновременно с идващите от Близкия Изток и Африка ще станат и милиони турци, бягащи от рушащата се страна. На Европа ще й се наложи да се справи с невиждани по-рано мащаби на хуманитарна катастрофа.

Вариант в резерва

Има и трети хипотетичен сценарий, когато на власт в Турция на вълната на вътрешните икономически и геополитически промени дойдат по-светски и прозападни сили. Но на този етап за това няма никакви предпоставки, особено след провалилия се преврат против Ердоган, неговата победа на изборите и разширяването на пълномощията му.

Безусловно тези два сценария са «плашила“, крайни варианти, които имат не особено много шансове за реализация, но които си струва да имаме на ум. Безусловно, на самата Турция не й е изгодна самоизолацията. Нито в САЩ, нито в ЕС няма да довеждат нещата до край и просто да гледат как голяма и добре въоръжена страна с важно географско разположение потъва в хаос. В това никой не се съмнява, особено в ЕС, който ще направи всичко възможно за предотвратяване на радикалното развитие на събитията, в това число и в икономически план, а САЩ не искайки да губят съюзника си в региона, най-вероятно ще могат в края, след заплахите и натиска върху Турция, да стигнат до уреждане на отношенията.

Превод: М.Желязкова