/Поглед.инфо/ Руското злато тече към Великобритания, Великобритания е един от основните спонсори на русофобията в света. Къде е логиката?

Световният съвет по златото (ССЗ) публикува нови данни за операциите на централните банки на световния пазар на злато. През април тази година нетните покупки на благородния метал възлизат на 69 тона. Това е много висок месечен показател.

След демонетизирането на златото на Ямайската парична и финансова конференция през 1976 г. централните банки започват да действат като нетни продавачи на благородния метал. Те почти напълно спират покупките му и се заемат с продажбата на натрупаните преди това резерви. Въпреки че през 1976 г. златото е понижено от паричен метал до борсова стока, то де факто остава конкурент на щатския долар. Активните продажби (както официални, така и тайни) имат за цел да подкрепят щатския долар и да го изведат в орбитата на световна валута.

Темата за златните намеси на централните банки с цел подпомагане на „печатарската машина“ на Федералния резерв на САЩ все още е табу. Финансистите и медиите предпочитат да не говорят за това. Повечето хора обаче дори не подозират, че централните банки на много страни под командването на Вашингтон са помогнали за формирането на американския долар с помощта на златните си резерви.

Още през първото десетилетие на този век, според оценките на ССЗ, централните банки продължават да действат като нетни продавачи на световния пазар на злато. През 2000-2009г. нетните продажби на злато от централните банки възлизат на 4426 т. Именно с тази сума техните „златни резерви“ се губят. Но през следващото десетилетие настъпи обрат в златната политика на централните банки, покупките им започнаха да надвишават продажбите. През 2010-2019г. нетните покупки възлизат на 5015 т. С тази сума нарастват общите златни резерви на световните централни банки.

Нетните покупки достигат своя връх през 2018 г. и възлизат на 656 т. За последно такова ниво на покупки е регистрирано в края на 60-те години, когато следвоенният златен доларов стандарт все още е в сила. През същата 2018 г. е регистриран рекорден тримесечен показател за нетни покупки, през 3-то тримесечие те възлизат на 253 тона.

През 2019 г. нетните покупки се равняваха на 650 т. Очаква се през 2020 г. да бъде надминат рекордната цифра от 2018 г., но коронакризата обърква всички карти. През второто тримесечие на 2020 г. дори изглежда, че нетните покупки до края на годината могат да паднат до нулата. Поради факта, че редица централни банки имат остра нужда от валута и те започват да продават метал от резервите си. Изненадващо обаче миналата година завърши с общо 326 тона нетни покупки на злато.

Централните банки разбират, че миналогодишната коронакриза е все още в зародиш. „Плодовете“ по-късно могат да бъдат под формата на много по-дълбока и по-продължителна световна икономическа криза. Поради тази причина те продължават да натрупват в запасите си злато, което през всички векове се смята за „спешни пари“ и „стратегически резерв“.

Според резултатите от първото тримесечие на 2021 г., според ССЗ, нетните покупки на злато от централните банки възлизат на 95,5 т. Това е значително повече в сравнение с четвъртото тримесечие на 2020 г. (79 т), макар и по-малко от показателя на първото тримесечие на 2020 г., който беше 124 тона.

А през април тази година нетните покупки на злато възлизат на 69 тона. Така през първите четири месеца на тази година нетните покупки на метал достигат 165 тона. Очевидна е тенденцията към увеличаване на обема на нетните покупки и увеличаване на златните резерви на централните банки. Ако екстраполираме резултатите от първите четири месеца за цялата текуща година, тогава е очевидно, че нетните покупки на злато през 2021 г. трябва да бъдат значително по-високи от предходната година. Въпреки че, разбира се, все още са далеч от рекордната цифра за 2018 г.

През първото тримесечие Японската банка направи най-голямата покупка на злато: през март закупи 81 тона метал. Всички бяха изненадани от Централната банка на Унгария, която през март закупи 63 тона метал наведнъж, увеличавайки своите златни резерви от 31,5 до 94,5 тона. Големи покупки са направени и през първото тримесечие от Централните банки на Индия (18,7 тона), Узбекистан (23,3 тона), Казахстан (8,0 тона).

Читателят може да попита: къде са централните банки на водещите страни в света сред купувачите? В по-ранни времена те вече са се запасявали доста добре с благородния метал. И така, в началото на миналата година делът на златото в международните (златни и валутни) резерви на страните от еврозоната е 57,7%.

А в някои страни от еврозоната показателят беше още по-висок (%): Португалия - 74,9; Германия - 73,6; Холандия - 69,2; Италия - 68,4; Франция - 63,1. А в САЩ този дял е 76,9%. За справка: по това време Русия разполагаше в Злато едва с 19,9% от международните си резерви.

Има и продавачи на злато. Най-големият е Централната банка на Турция, която продава 31,5 тона през първото тримесечие. Знае се, че Централната банка на Турция е един от най-активните купувачи на благородния метал през последните години. И това е първият път, когато турската централна банка действа като продавач и то толкова голям. Това се обяснява с острата валутна криза в страната. Въпреки това дори в края на тримесечието златните резерви на Централната банка на Турция остават впечатляващи - 512,6 тона (делът на благородния метал във всички златни и валутни резерви на Турция е 38%).

Нека разгледаме по-подробно априлската статистика на ССЗ. Нетните покупки на злато на Централната банка в размер на 69,5 тона представляват разликата между покупки в размер на 74,1 тона и продажби в размер на 4,6 тона.

Кого виждаме сред купувачите? На първо място е Централната банка на Тайланд. Той добави 43,5 тона, довеждайки златните резерви до 197,5 тона (4,5% от всички златни и валутни резерви). На второ място е Централната банка на Турция, която се върна към изкупуване от кратък период на продажби, през април закупи злато в размер на 13,4 тона.

Други забележителни купувачи са Узбекистан (8,4 тона), Казахстан (4,6 тона) и Киргизстан (3,8 тона). Покупките на благородния метал в резервите на тези централни банки се извършват почти изключително чрез добитото злато в съответните държави.

Кой е продавач? Две централни банки - Русия и Германия. Съответно са продали 3,1 и 1,3 тона метал.

Банката на Русия изпада от световната тенденция за натрупване на злато в международните резерви. По-скоро беше в тази тенденция до април миналата година. През март 2020 г. Централната банка на Руската федерация обяви, че спира закупуването на благородния метал за резервите си. И сега е петнадесетият месец, в който този мораториум е в сила. Повече от странно.

В крайна сметка Русия е на второ или трето място в света по добив на злато. Дори не е нужно да харчи чуждестранна валута за закупуване на метал. А купуването на злато от руските миньори само ще укрепи рублата. Освен това Централната банка на Руската федерация дори продава злато, макар и в малки количества за него (като се има предвид, че златните резерви на Банката на Русия към 1 март тази година възлизат на 2 296 тона).

Миналата година цялото злато, добито в страната, отиде в чужбина. Износът възлиза на 320 тона, като лъвският дял отива за пазара в Лондон (295 тона). Вярвам, че част от руското злато, което отива в Лондон, е изкупено там не само от частни инвеститори, но и от ЦБ (информацията за купувачите на този пазар не е разкрита).

Уж има надежда руските парични власти да възобновят покупките на руско злато в международни резерви. На 3 юни на Международния икономически форум в Санкт Петербург финансовият министър Силуанов обяви, че Фонд за национално благосъстояние ще бъде дедоларизиран до месец.

Златото ще се появи във фонда, то няма да представлява 20% от всички средства на ФНБ . Оказа се, че това злато просто ще бъде прехвърлено от джоба на Централната банка в джоба на Министерството на финансите, което контролира ФНБ. В началото на март тази година делът на златото в международните резерви на Руската федерация е 22%. То ще остане такова след прехвърляне на злато от джоб в джоба.

Ясно е, че делът на златото в джоба на Централната банка след такава манипулация ще бъде значително по-нисък от общата стойност от 22%. Много експерти вярваха, че Централната банка ще отмени мораториума върху закупуването на благородния метал. Обаче онзи ден председателят на Банката на Русия Елвира Набиулина направи следното изявление: „Ние не планираме да купуваме злато във връзка с промяната в структурата на ФНБ на вътрешния пазар, няма нужда от него. "

В светлината на направеното изявление може да се предположи, че и тази година значителна част от руското производство на злато ще отиде на лондонския пазар. Според статистиката на Федералната митническа служба тази година продължава износът на стратегически ресурс, наречен "злато" извън страната. Общо през първите четири месеца на тази година - 79,6 тона. През април са изнесени 27,8 тона. Англия остава приоритетна дестинация за износ (през април там са изпратени 25,9 тона метал).

Превод: В. Сергеев