/Поглед.инфо/ ТОВА е четиринадесетата му предизборна кампания. Откакто спечели първите президентски избори през декември 1998 г., Уго Чавес се явява пред избирателите тринадесет пъти – пряко или непряко. Спечели почти всички гласувания [1] в условия на демократична законност, потвърдена от най-взискателните международни наблюдатели на ООН, ЕС, центъра „Картър“ и др.

На 7 октомври Уго Чавес ще се изправи за 14-и път пред венецуелските граждани [2]. Става въпрос за преизбирането му като президент. Официалната кампания започна на 1 юли с две особености в сравнение с предишните избори. Първо, Уго Чавес наскоро приключи 13-месечно лечение от рак, открит през юни 2011 г. Второ, основната консервативна опозиция този път залага на обединението си. Тя се прегрупира в т. нар. Блок на демократичното единство, който на 12 февруари, след няколко първични избора, излъчи за свой кандидат Енрике Каприлес Радонски, 40-годишен адвокат, губернатор на щата Миранда.

Син на една от най-богатите фамилии във Венецуела, Енрике Каприлес беше сред организаторите на преврата от 11 април 2002 г. и заедно с група превратаджии участва в нападението над кубинското посолство в Каракас [3]. Въпреки че произлиза от ултраконсервативната организация „Традиция, семейство и собственост“ [4] и е подкрепян от най-десните среди, в това число частните медии, доминиращи в информацията, Каприлес умело води една кампания, в която си присвоява всички социални придобивки, наложени от боливарското правителство. Дори се кълне, че политическият му модел е ляв и следва бившия бразилски президент Лула да Силва [5]... Но залага най-много на физическата слабост на Чавес [6].

Тук обаче греши. По време на престоя ми във Венецуела през юли следях отблизо първите седмици на кампанията на президента, разговарях няколко пъти с него, видях го да участва в изтощителни многолюдни митинги. И мога да потвърдя, че е в добро здраве и в изключителна физическа и интелектуална форма.

За изненада на противниците си и в опровержение на неверните информации на някои медии, като The Wall Street Journal и El País, за предполагаеми „метастази в костите и в гръбначния стълб“, поради което му оставали едва „шест или седем месеца живот“ (той навърши 58 години на 28 юли), Чавес заяви: „Няма следа от никаква болест, с всеки изминал ден се чувствам по-добре“.

И отново изненада тези, които се надяваха присъствието му в кампанията да е само виртуално, обявявайки решението си „да поеме пак по улиците“ и да обикаля Венецуела, за да успее за третия си мандат: „Казаха за мен, че „този човек ще стои затворен в президентския дворец „Мирафлорес“ и ще води кампания по Туитър и с видео“. Подиграваха ми се както им скимне, но ето, тук съм отново, върнах се с непокоримата стихия на боливарския ураган. Вече ми беше мъчно за мириса на тълпите и грохота на народа по улиците.“

Малко пъти съм чувал грохот като този, който посрещна Чавес на 12 и 14 юли по булевардите на Барселона (в щата Ансоатеги) и в Баркисимето (щата Лара). Народът бе като океан. Червени водопади от знамена, символи и ризи. Огромна вълна от викове, песни, страсти и радост.

В продължение на километри, качен на ярко оцветен камион, който си проправяше път през тълпата, Чавес поздравяваше стотиците хиляди симпатизанти, дошли да го видят на живо за първи път след като се разболя. Със сълзи на очи и целувки на благодарност към един човек и едно правителство, които, уважавайки свободите на гражданите и демокрацията, изпълниха обещанията си към бедните, платиха социалния си дълг и дадоха на всички, най после, безплатно образование, работа, социална сигурност и жилища.

За да лиши опозицията от всякаква надежда, Чавес започна дългите си предизборни речи, които произнесе без никакви признаци на умора, със следните думи: „Аз съм като безкрайното завръщане на Ницше, защото действително видях смъртта няколко пъти и сега се завръщам от смъртта... Никой да не си прави илюзии. Докато Господ ми дава живот, ще се боря за справедливост за бедните, но когато си отида физически, ще остана при вас по тези улици и под това небе, защото аз вече не съм аз, чувствам се превъплътен в народа. Чавес стана народ и сега сме милиони. Чавес си ти, жено. Чавес си ти, младежо. Чавес си ти, дете, войнико, Чавес сте вие - рибари, земеделци, селяни и търговци. Каквото и да ми се случи, няма да прегънат Чавес, защото Чавес е сега цял един непобедим народ.“

В своите изказвания той не се поколеба дори да разкритикува някои губернатори и кметове от собствената си партия, които не са изпълнили задълженията си към избирателите: „Станах опозиционер номер едно“, заяви той. Но предупреди: „Може да се критикува революцията, но не може да се гласува за буржоазията, това би било предателство. Понякога може да грешим, но в сърцето си носим истинска обич към народа.“

Речите на неповторимия оратор са на разговорен език, достъпен за хората, примесени са с анекдоти, хумор и дори песни. И въпреки че изглеждат импровизирани, са много добре изградени, с поучителна стойност, подготвени сериозно и професионално, с конкретни цели. Общо взето, предават една основна идея, която е водеща в цялата реч. В тази кампания Чавес методично излага и обяснява програмата си [7].

За да не отегчава обаче, да не бъде прекалено сериозен, често се отклонява от главната нишка и се разхожда по други полета – случки, спомени, вицове, поеми, стихове, които сякаш нямат връзка с важната цел, но винаги имат. Това позволява на оратора, след като привидно е изоставил основната си тема, да се върне към нея и да я подхване от точката, където я е изоставил. Това произвежда чудесен ефект на възхищение в аудиторията.

В последните си предизборни речи Чавес сравнява политиката за унищожение на Държавата-закрилница в страните от Европейския съюз (сочи за пример най-вече бруталните ограничения, въведени от Мариано Рахой в Испания) с важните социални придобивки на своето правителството, решено да продължи „строителството на венецуелския социализъм“.

За 14 години (1999-2012) Боливарската революция постигна сериозни успехи в регионален мащаб – създаде регионалната петролна компания „Петрокарибе“, „Петросур“, „Банко дел сур“, АLBA (Боливарския съюз на народите от нашата Америка), Сукре (единната система за регионална компенсация, регионална валута), UNASUR (Съюза на южноамериканските нации), CELAC (Съюза на страните от Латинска Америка и Карибите), Каракас влезе в MERCOSUR (Южноамериканския общ пазар)... Тези и още много други инициативи направиха от Венецуела, под ръководството на Уго Чавес, извор на нови политики за напредък към окончателната независимост на Латинска Америка.

Въпреки агресивната пропаганда, че в Боливарска Венецуела медиите са контролирани от държавата, всеки честен човек може да провери и да установи, че само 10% от радиостанциите са държавни, а останалите 90% са частни, само 12% от телевизионните канали са държавни, а останалите 88% са частни или комунални. Що се отнася до пресата, двата основни вестника – Ел Универсал и Ел Насионал, са частни и систематично враждебни към Чавес. Силата на Чавес се състои в това, че действията му са главно социални – здравеопазване, хранене, образование, жилища, това, което интересува бедните, т.е. 75% от хората. 42,5% от държавния бюджет той посвети на социалните проблеми. Детската смъртност намаля наполовина. Изкорени неграмотността. Умножи по пет броя на учителите в държавните училища – от 65 хиляди на 350 хиляди. По брой на студенти (83%) Венецуела е на второ място в региона – след Куба, но пред Аржентина, Уругвай и Чили, и на пето място в света – пред САЩ, Япония, Китай, Англия, Франция и Испания. Боливарското правителство направи общо достояние здравеопазването и образованието, тъй като станаха безплатни. Увеличи многократно строителството на жилища. Увеличи минималната заплата (най-високата в Латинска Америка). Отпусна пенсии на всички трудещи се, дори на неосигурените. Подобри инфраструктурата на болниците. Чрез системата „Меркал“ предлага на бедните семейства с 60% по-евтини храни, отколкото в частните супермаркети. Ограничи големите латифундии и в същото време спомогна да се удвои производството на храни. Даде техническа квалификация на милиони трудещи се. Намали неравенството, сега има три пъти по-малко бедни. Намали външния дълг, забрани неекологичния риболов с мрежи, които се влачат по дъното, лансира екосоциализма...

Всичко това, реализирано през последните 14 години, обяснява народната подкрепа за Чавес. А в тази кампания той обещава: „Всичко, което сме направили, е малко в сравнение с това, което ще направим.“

Видях как милиони обикновени хора го боготворят като светец. Човекът, който е бил бедно дете, амбулантен търговец на сладки по улиците на своето село, повтаря спокойно: „Аз съм кандидат на обикновените хора и ще се посветя изцяло на бедните.“ Сигурно ще го направи. Писателката Ана де Сеспедес веднъж попитала Фидел Кастро как е успял да направи толкова много за своя народ – образование, здравеопазване, аграрна реформа и прочие, а Фидел отговорил простичко: „С голяма любов.“ По отношение на Венецуела Чавес би могъл да каже същото. А какво ще отговорят венецуелските избиратели? Отговорът – на 7 октомври.

LE MONDE DIPLOMATIQUE – испанско издание

Превод Венко Кънев

Бележки под линия

[1] Със съвсем незначителен процент загуби само референдума от 2 декември 2007 г. по повод проект за конституционна реформа.

[2] Освен Уго Чавес, още шест други кандидати ще се представят на изборите на 7 октомври: Енрике Каприлес Радонски – за „Блока на демократичното единство“ (MUD), Орландо Чиринос – за партия „Социализъм и свобода“ (PSL), Уоел Акоста Чиринос – за партията „Двувековен републикански авангард“ (VBR), Луис Рейес Кастильо – за „Организация на автентичното обновление“ (ORA), Мария Боливар – за „Демократична партия – обединени за мир и свобода“ (PDUPL), и Рейна Секера – за партията „Народна власт“ (PP).

[3] Вж. Gilberto Maringoni, „En Venezuela Chávez sigue favorito“ (Във Венецуела Чавес продължава да е фаворит), Le Monde diplomatique en español, май 2012. Вж. също: Romain Mingus, „Henrique Capriles, candidat de la droite décomplexée du Venezuela“ (Енрике Каприлес, кандидат на освободената десница във Венецуела), Mémoire des luttes, 28 февруари 2012, http://www.medelu.org/Henrique-Capr...

[4] Беше съосновател на венецуелския клон.

[5] На 6 юли Лула изпрати на Чавес публично пожелание, в което му дава своята искрена подкрепа за изборите: „Твоята победа ще бъде и наша победа.“

[6] В средата на юли най-важните анкети констатираха предимство на Уго Чавес с 15 - 20% пред кандидата на десницата Енрике Каприлес.

[7] „Предложение на кандидата на родината команданте Уго Чавес за боливарското социалистическо управление 2013 - 2019 г.“ , Comando Campaña Carabobo, Каракас, юни 2012.