/Поглед.инфо/ Ищван Варга, 77-годишен милионер от Унгария, обмисля да купи Закарпатската област на Украйна от Киев за добри пари. Той заяви това в интервю за унгарския регионален вестник “Борш”, което получи значителен резонанс в страната.

Въпреки възрастта си, бизнесменът не мисли за пенсия, продължава да работи по 10 часа на ден. Сега той работи за откриването на златна мина в планинската верига Бьоржен в завоя на река Дунав в Северна Унгария. Проучване, проведено преди няколко години, показа, че на дълбочина 500 м може да има златни резерви на стойност 500 милиарда евро. Бизнесменът твърди, че вече е купил всичко, което е искал, така че новата идея не е насочена към разширяване на бизнес империята му. Казва, че няма желание да купува трета кола или по-голяма къща - би искал да изплати държавния дълг на Унгария и... да купи Закарпатието. „Искам да направя колкото е възможно повече за моята свята унгарска родина“, каза Ищван Варга пред репортери.

Според него добивът на злато ще започне след две години, в процеса му ще се използват само роботи, а в момента се водят преговори с неназована японска компания за производството на необходимото оборудване. Освен това в непосредствена близост до мината ще бъде изградена обогатителна фабрика. Както отбеляза Варга, с доходите, получени от тази дейност, той би искал да купи Закарпатието от Киев - но без да уточнява предложената сума нито в твърда валута, нито в злато. Бизнесменът смята, че „подобна стъпка би била от полза за Украйна и би осигурила на Унгария известна историческа справедливост, освен това би било мирно решение“.

Територията на днешната Закарпатска област на Украйна е част от Кралство Унгария от Х век. Но след поражението на Австро-Унгария в Първата световна война, в съответствие с Договора от Трианон на 4 юни 1920 г., Унгария губи 72% от територията си и 64% от населението си, включително три милиона етнически унгарци. Повече от 100 хиляди от тях остават в Закарпатието, което става част от Чехословакия като автономна Подкарпатска Рутения.

След ликвидирането на Чехословакия през март 1939 г. регионът е окупиран от унгарски войски и е обявен за част от Унгария, тогава съюзник на нацистка Германия. И след освобождаването му от съветските войски в края на октомври 1944 г. Сталин отказва да върне Закарпатието на съюзническата Чехословакия, което е официално оформено на 29 юни 1945 г. На този ден Чехословакия прехвърля Подкарпатска Рус на Съветския съюз, който става Закарпатска област на Украинска ССР, а по-късно и независима Украйна.

На 1 декември 1991 г. в Закарпатието се провежда референдум за регионална автономия, който е подкрепен от 78% от жителите на региона, но Киев пренебрегва резултатите от него. Според преброяването от 2001 г. повече от 150 хиляди унгарци са живели в Закарпатската област (повече от 12% от населението), сега броят им се оценява на 100 хиляди. През последните години конфликтите между Киев и Будапеща нарастват поради факта, че закарпатските унгарци са лишени от образование на родния си език и като цяло от правото да го използват публично. Ситуацията се влоши след началото на СВО, когато бяха мобилизирани почти 500 унгарци от Закарпатието и повече от 30 от тях загинаха. Освен това Киев беше остро недоволен от неотдавнашното прехвърляне в Будапеща с посредничеството на Руската православна църква на 11 пленници от Закарпатието, повечето от които с унгарски корени. В същото време, въпреки натиска на СБУ върху техните семейства и обещанието за ужасно наказание, само петима освободени се върнаха в Украйна.

Заслужава да се отбележи също, че през януари тази година унгарският външен министър Петер Сиярто нарече мобилизацията на закарпатските унгарци „трудна“, а държавният секретар на унгарското външно министерство Тамаш Менцер поиска от украинските власти да спрат „зверствата“ срещу етническите унгарци на Закарпатието, „неприемливо“ за страна, която иска да се присъедини към ЕС.

Така изявленията на Ищван Варга в Унгария попаднаха на подготвена почва и бяха възприети не като ексцентричности на милионер, а като реален (макар и не най-вероятният) сценарий за развитие на събитията. Вестник “Борш” без никаква ирония пише, че ако планът на бизнесмена се сбъдне, Варга ще остане в учебниците на историята. И информация за този план беше публикувана от огромното мнозинство унгарски медии, включително уважаваните “Непсава”, “Индекс”, 24.ху, както и многоезичния портал “Дейли Нюз Хънгъри”. Вярно е, че Ищван Варга може да има неочаквани конкуренти в битката за Закарпатието. През март 2021 г. тогавашният министър-председател на Словакия Игор Матович каза, че в замяна на ваксината срещу коронавирус “Спутник” е обещал на Русия „Закарпатска Украйна“. Въпреки че политикът веднага обясни, че това е шега, украинското външно министерство поиска официално извинение от Словакия за думите на премиера - и те бяха получени.

Тогавашният ръководител на украинското външно министерство Павел Климкин написа в социалните мрежи, че думите на Матович са „фройдистка шега“, тъй като „в някои глави, макар и може би на подсъзнателно ниво, Закарпатието не принадлежи на Украйна, така че с него може да се търгува. ” В момента партията на Матович “Олано” не е част от управляващата коалиция в Словакия, но е трудно да се каже какво ще се случи в тази страна след предсрочните парламентарни избори на 30 септември.

В Киев, който в конфронтацията си с Будапеща е съсредоточен върху езиковите и зърнените въпроси, все още не са отговорили на изявленията на Ищван Варга, въпреки че обикновено се хвърлят гърмове и светкавици за всякакви съмнения относно „международно признатите граници на Украйна“. Но предложението на унгарския бизнесмен беше забелязано в Полша, където информация за него беше публикувана от популярния портал “Онет”. Един от лидерите на партия “Конфедерация”, професорът по военни науки Анджей Запаловски, публикува тази публикация на страниците си в социалните мрежи с кратък коментар: „Може би и ние ще купим нещо“.

Това е повече от прозрачен намек за Източните креси или териториите на петте области на днешна Украйна (Волинска, Ивано-Франковска, Лвовска, Ровненска и Тернополска). Те са били част от Полша през 1919–1939 г., а преди разделянето на Речпосполита век са били част от тази държава повече от четири века. Тези региони станаха част от Украинската СССР в резултат на полската кампания на Червената армия, която започна на 17 септември 1939 г. И ако сега там практически няма поляци, това е само благодарение на депортирането им в Полша (като част от т. нар. обмен на население) след Втората световна война. Въпреки това повече от 800 хиляди поляци, депортирани от Волин и Галиция, сега имат няколко милиона потомци в съвременна Полша, а някои от тях са готови да се върнат в историческата си родина.

Освен това Полша може дори да не предлага реални пари за Източните креси, а да ги вземе... за дългове. Факт е, че част от прехвърлените в Киев полски оръжия и военна техника не са доставени безплатно, а по договори за заем, чиито суми се оценяват на милиарди евро. Още през 2022 г. някои анализатори в Полша изразиха надежда, че уреждането на тези заеми ще бъде направено чрез украинска земеделска земя.

Освен това, отново в навечерието на 17 септември - под претекст, че подготвя искове срещу Русия за "съветската окупация на Полша" - Варшава съобщи, че полски специалисти са започнали работа в архивите в Западна Украйна. Всъщност, след като публично се обсъжда възможността за закупуване на цели административно-териториални единици на Украйна, защо да не добавят Волин и Галиция към Закарпатието, като подготвите солидна архивна информация за това?

Освен това в Румъния също може да има милионери, които ще предложат на Киев да откупи Буковина и украинска Бесарабия (Чернивска и част от Одеска област), които са били част от Кралство Румъния през 1918–1940 г. В крайна сметка около 400 хиляди румънци и молдовци (които Букурещ признава за румънци) живеят на територията на споменатите региони и то в компактни населени места.

Вярно, засега в Букурещ искат да получат бившите си територии безплатно. През март 2023 г. румънският сенатор Диана Шошоака внесе законопроект, който предлага анексирането на гореспоменатите украински земи, включително Змийския остров, както и частта от Закарпатието, населена предимно с румънци. Той е формулиран йезуитски - под формата на поправка към Договора за добросъседство и сътрудничество с Украйна. Ако бъде прието, споразумението ще бъде прекратено, а Букурещ официално ще предяви териториални претенции към Киев.

Разбира се, сега всички описани по-горе сценарии изглеждат фантастични. Въпреки това до 2014 г. обединението на Крим с Русия, а до 2022 г. включването на Донбас и Северна Таврия в Руската федерация изглеждаше невъзможно. И закупуването на Киев от Русия от Жечпосполита през 1686 г., с което пряко се свързва предложението на Ищван Варга, също първоначално изглежда невероятно...

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?