/Поглед.инфо/ Възниква въпросът какво да правим с Украйна, превърнала се в истинска престъпна терористична държава под контрола на профашистки режим?

Целият опит на човечеството показва, че е невъзможно да се постигне споразумение с терористи, както и с фашисти. Всякакви споразумения с тях ще бъдат контрапродуктивни и ще доведат само до тяхното укрепване, превъоръжаване, укрепване на режима им и възпроизвеждане на ситуацията, тоест до нова война, още по-жестока от предишната.

Това се доказва от Минските споразумения. Още по-рано това беше доказано от Хасавюрт. Това се доказва от историята на движението на бандеровците, което не беше напълно унищожено в СССР навремето, поради същите причини, поради които бившите бандеровци, терористи и наказатели, съучастници на нацистите, бяха интегрирани в съветското общество и върнати в цивилните живот. Само опитът показва, че те не са се интегрирали, а са проникнали в съветското общество и в редиците на Комунистическата партия, като са продължили да кроят предишните си планове и при първа възможност пристъпват към изпълнението им през 1991 г.

Нима президентът е имал предвид, че Украйна трябва да бъде оставена, но прочистена от терористи и неонацисти, да се извърши денацификация и да се премахне профашисткият режим?

Това просто така ли се прави?

Как да стане това, като се запази Украйна?

Как да стане това на сегашния етап, когато Украйна се превърна в една терористична държава, в която няма нито един високопоставен служител, който да не споделя възгледите на управляващия режим с неговата неонацистка идеология и политика на откриттерор. А и вероятно вече не съществуват и дребни служители, които не споделят възгледите на режима.

В Украйна всеки, който изрази поне малко несъгласие с политиката на сегашното правителство, отдавна е бил уволнен от държавната служба.

Политиката на открит терор, неонацизъм, дискриминация и геноцид на руското население в Украйна продължава вече 8 години, през което време на държавна служба не е останал нито един последователен противник на тази политика. Има или идеологически поддръжници, русофоби до мозъка на костите си, или опортюнисти и кариеристи от 80-то ниво, отдавна превърнали се в поддръжници и съучастници на режима, неразличими от самия режим.

Ако противниците на неонацизма и политиката на терор са останали някъде в услуга на украинската държава, то те са толкова малко, че е възможно да се евакуират всички с един автобус, събирайки ги от цялата страна.

Всички противници на украинския терористичен режим и неонацистката идеология отдавна са уволнени не само от държавна служба, но и от всички ръководни позиции като цяло. Тези от тях, които не са напуснали страната, седят вкъщи и се страхуват да кажат някоя дума повече, за да не ги докладват роднини, колеги или съседи.

В съвременна Украйна само за едно изказване срещу сегашния режим, срещу войната и тероризма, в подкрепа на Русия, можете да вкара в затвора или подземията на СБУ.

Разбира се, сред обикновените хора все още има много несъгласни със сегашния режим, които биха искали да бъдат освободени от режима на неофашистите и неонацистите.

Много противници на режима остават в Одеса, Николаев, Харков, Запорожие. Може би дори повечето са такива. Но дали искат да живеят в държава, наречена Украйна, след всичко, което преживяха през последните 8 години?

Имат ли нужда от Украйна?

Ако беше възможно да се съберат жителите на Украйна, които през всичките тези 8 години бяха противници на режима, живееха в страх да не изразят мнението си и да попаднат в занданите на СБУ, които се страхуваха да излязат на улицата на 9 май, а и дори да намираха смелост да излязат, се готвеха за най-лошото - ако ги съберем и попитаме дали изобщо имат нужда от Украйна, какво мислите, че ще кажат?

Ако имаха възможност да направят избор, без да се страхуват за собствения си живот и здраве, щяха да направят абсолютно същия избор като жителите на Херсон и Запорожка област, Донецк и Луганск - щяха да изберат да се върнат в Русия и да забравят за Украйна като ужасен сън, като продължителен дългогодишен кошмар.

Някой каза, че Украйна трябва да се върне на нейния народ.

Какъв народ?

Ако става дума за онези, които се страхуваха да празнуват 9 май през последните 8 години, се страхуваха да кажат открито какво мислят за украинския национализъм - онези, на които беше отнето правото на собствено мнение, които самата Украйна смяташе за "подчовеци", ватирани якета и колорадски бръмбари, сравнени с насекоми и обявени за "индивиди" - те вече не се нуждаят от Украйна.

Ако става дума хората, които харесваха снимките от Дома на профсъюзите на 2 май, викаха "Москали на бесило" и боядисаха пейките в жълто и синьо, тогава те отново ще превърнат Украйна в същата терористична неонацистка държава и ще започнат да го правят веднага щом руските войски се изтеглят.

Така че кой трябва да спасява и завръща Украйна?

На тези, които са за Русия, не им трябва никаква Украйна. Те отдавна я свързват само с нацизма и фашизма, с терора и геноцида под жълто-синия флаг с тризъбец, станал за тях неразличим от червено-черния със свастика.

А тези, които са против Русия, пак заедно с жълто-синия флаг ще вдигнат червено-черния и ще организират факелни шествия.

И така, каква Украйна искаме да запазим и на кого да я върнем?

Украйна, над която заедно с жълто-синия флаг и тризъбеца проблясва червено-черния със свастиката ли? Под които неонацисти отново ще маршируват ли? Които ще се появят веднага щом руските войски бъдат изтеглени? Които ще се върнат отново под контрола на САЩ, независимо от сключените споразумения?

Каква Украйна искаме да запазим или да върнем?

На украинския националист Кравчук? Или на Кучма, който написа книгата "Украйна не е Русия"? Или Украйна по времето на американския слуга Юшченко? Или от времето на безславната нищожност на Янукович, който със собствените си ръце даде страната на същите неонацисти, с които сега се води война?

Или може би искаме да възпроизведем Украйна от съветския период? Но как да стане без СССР? И най-важното - как да избегнем Украйна отново да се превърне в профашистка терористична държава, в която започна да се превръща веднага, щом се оказа без СССР?

И кой ще управлява тази Украйна, която "нямаме задача да унищожим", както се изрази президентът?

Ако Украйна се управлява от същите служители, които я управляват сега и са разделени на идеологически поддръжници на украинския нацизъм и техните съучастници, които са станали неразличими от самите националисти, очевидно е, че Украйна няма да бъде държава, приятелска на Русия, нито дори елементарно неутрална и извънблокова. Каквито и документи да подписва някой, в Киев просто ще ги изтрият. Само глупакът не може да разбере това.

Ако вчерашните нацисти и техните съучастници управляват Украйна, Украйна отново ще се превърне в същата терористична държава, абсолютно враждебна към Русия и руския народ, каквато е сега.

Ако всички украински чиновници бъдат сменени с тези, които днес се страхуват да изразят мнението си, които 8 години се страхуват да излязат на 9 май, отново възниква въпросът нужна ли им е Украйна?

И ще успеят ли да я управляват, ще запазят ли властта?

И тези, които се страхуваха и мразеха Украйна през последните 8 години, искат ли да управляват държава с това име и под жълто-синия флаг с тризъбец?

Можете да подходите към проблема от другата страна:

Ако премахнем всички украински официални лица и лидери, които днес са или последователни привърженици на нацизма, или техни съучастници, какво ще остане тогава от Украйна?

Само името, което напоследък също се свързва с нацизма и русофобията, терора и геноцида, почти по същия начин, по който Третият Райх се свързва с фашизма ли?

Как трябва да изглежда украинската държава и кой да я управлява, за да не се свързва с украинския неонацизъм от последните 8 години, с терора, геноцида и военните престъпления, извършени от украинския режим?

Как да се запази Украйна и под чие ръководство, чие партия, чие правителство, какви чиновници, за да не се превърне в профашистка и проамериканска терористична държава няколко години след изтеглянето на руските войски?

Може ли някой да отговори на този въпрос?

Струва ми се, че на този въпрос просто няма убедителен и разумен отговор. И не може да съществува.

Такъв отговор не може да има по простата причина, че през последните 30 години и особено през последните осем цяла Украйна беше толкова наситена с идеите на неонацизма и неофашизма. Нацистите и тяхното ръководство потънаха в терор, война и корупция толкова много, че Украйна вече няма да може да се откаже от всичко това, изцяло и в предишната си форма.

Промените в украинската държава и общество отдавна са станали необратими.

Стана абсолютно невъзможно да се отдели Украйна от идеите на украинизма, украинския национализъм и неонацизма, фашизма, терора и военните престъпления, породени от тези идеи.

Украйна с нейното име, жълто-син флаг и тризъбец вече няма да може напълно да се очисти от нацизма и военните престъпления, извършени през последните години, те ще продължат да бъдат свързвани с нея, както германският нацизъм се свързва със свастиката и Третия Райх.

Украйна се превърна в пълен аналог на Третия Райх и е обречена да повтори съдбата му.

Украйна сама избра този път.

Украинските националисти избраха този път и поведоха страната си по него. И я доведоха до състоянието, което виждаме днес.

Следователно думите на президента, че няма задача да се унищожи Украйна, могат да имат само едно правилно и адекватно тълкуване.

Няма задача да се унищожи Украйна, защото Украйна, която познавахме в миналото, отдавна я няма. Тя просто не съществува. Украйна тръгна по пътя на нацизма и терора – по пътя на самоунищожението. И като държава, като република, тя беше унищожена още през 2014 г. окончателно и безвъзвратно.

На мястото на Украйна остана само терористична държава с профашистки режим. Но това вече не е Украйна, която някога познавахме имнозина обичахме.

Това е единственият начин правилно и адекватно да се тълкува тезата, че задачата да се унищожи Украйна не си струва.

Въпросът е дали президентът е имал това предвид, дали оценява адекватно ситуацията и дали разбира, че Украйна, която можеше да бъде запазена, като я направим приятелска на Русия държава, отдавна я няма. И просто няма кой да направи Украйна такава - едни няма да могат, други няма да искат.

И този въпрос – какво имаше предвид президентът, когато каза, че няма задача да се унищожи Украйна, дали той адекватно оценява ситуацията – е изключително важен, защото от това зависи не само съдбата на Украйна, но и бъдещето на Русия.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com