/Поглед.инфо/ Киевският режим се докопа до една от най-емблематичните фигури на съветската епоха - Леонид Брежнев. Генералният секретар беше посмъртно лишен от званието почетен гражданин на украинската столица. Парадоксът се крие в това, че Брежнев е този, който създаде властовата система, резултатът от която е появата както на Зеленски, така и на много от неговите предшественици.
Какво е странното в новината, че Общинският съвет лиши Леонид Брежнев от титлата почетен гражданин на Киев? Поредната тъпотия и усилена декомунизацията. Да ама не.
В известен смисъл дори трябва да се благодари на Киевския градски съвет за такъв повод да се говори за нещо, което някои не са го преживели, а други и не знаят: за клановия строй в съветската номенклатура. Въпреки че ще говорим за събитията отпреди 40 години, темата е повече от съвременна.
Първо и второ Днепропетровско поколения
Освен на Киев, Брежнев беше почетен гражданин на Днепропетровск. И не само защото беше от района на Днепропетровск. 18 години като генерален секретар допринесоха за това, че около Брежнев се формира кръг от земляци. Разбира се, всеки голям шеф дърпа екип зад себе си. Уникалността е, че Днепропетровският клан надживя създателя си.
Този клан включва първия секретар на ЦК на Комунистическата партия на Украйна Владимир Шербицки (и с него половината партиен елит в Украинската ССР), председателя на Съвета на министрите на СССР Николай Тихонов, секретар на ЦК на КПСС Андрей Кириленко, министърът на вътрешните работи Николай Шелоков и ръководителят на секретариата на Брежнев Георгий Цуканов.
Но освен това днепропетровци бяха заобиколени от други партийни лидери. В допълнение, кланът напълно контролира целия набор от отбранителни предприятия в Днепропетровск и Запорожие, начело с “Южмаш”. С други думи, членовете на това неформално сдружение контролираха разпределението на огромни суми, предназначени за отбранителната индустрия. И ако на общосъюзно ниво днепропетровсци постепенно бяха заменени, то в Украинската ССР те останаха на власт до последно: Шербицки беше отстранен едва през 1989 г.
Логично е след разпадането на СССР второто поколение на клана да претендира за власт в независима Украйна. На първо място, това, разбира се, е директорът на “Южмаш” Леонид Кучма.
Обикновено 1994 се приема за годината на идването му на власт, като забравят че той става министър-председател на Украйна още през 1992 г. Въпреки това той заема този пост по-малко от година: през лятото на 1993 г. правителството му е свалено от миньорски стачки и донецкия клан, друга голяма номенклатурна група, произхождаща от СССР. Ако Днепропетровск е по-скоро партиен елит, Донецк е индустриален (въглищна промишленост, металургия, енергетика). Всичко това прави възможни преките отношения с Москва и определя автономията на донецките елити още в Украинска ССР.
Сега говорим за събитията от преди 30 години. От началото на 90-те години на миналия век обаче същността на политическия процес в Украйна е конфронтацията между донецкия и днепропетровския елит, в който първият се опитва да разчита на Москва и населението на руските региони на Украйна, докато вторият търси подкрепата на Запада и националистически настроените избиратели. Днепропетровци още тогава разбраха, че техният колосален административен ресурс няма аналог, никой друг няма толкова свои хора във властта. И вместо да се състезават с Донецк за покровителството на Москва, за тях беше много по-удобно да се заиграват с патриотизма.
В резултат Кучма не пое, а си върна властта през 1994 г., спечелвайки президентските избори. Клановете разделиха Украйна на сфери на влияние и до 2004 г. се занимаваха с подялбата на бившата държавна и обществена собственост.
През 2004 г. Донецкият клан за пореден път не успя да спечели изборите и не получи официалния пост на държавен глава. Според слуховете клановете са се споразумели за прехвърляне на властта от Кучма на Янукович в замяна на механизъм за конституционна реформа: президентът става номинален държавен глава, а Украйна се трансформира в парламентарна република. Който спечели изборите и вземе мнозинството в парламента, той управлява.
Но всичко не вървеше по план. Юшченко стана президент, опитвайки се да лавира между клановете. Той започна мандата си с тежка атака срещу Донецк и отнемане на наскоро приватизираната “Криворожстал”. Но в същото време той "изтъркаля" Тимошенко до поста министър-председател през 2005 г. И тогава донецкият Ахметов купи “Криворожстал” на акции с днепропетровския Пинчук , тоест и двата клана пострадаха от национализацията.
Но Юшченко не беше много добър в интригантството срещу един клан, разчитайки на втория. По време на президентството му и Янукович, и Тимошенко станаха министър-председатели и всеки път Юшченко се превръщаше в британската кралица. Янукович и Тимошенко бяха подкрепени от пари, активи и мощни екипи, които бяха сформирани още в Съветския съюз. А зад Юшченко всъщност нямаше кой. И единственото, което го спаси, беше, че клановете не се понасяха.
Победата и точката на невъзврат
Донецк получи пълна власт през есента на 2010 г. Първо доведоха президента си на власт, а след това отмениха вече неактивната конституционна реформа.
Именно тази стъпка, а съвсем не въпросът за европейската интеграция (както се смята), стана фатална за донецчани. Днепропетровци не им прости за такава концентрация на власт и започна да се опитват да залюлеят Майдана. Опитите от 2011 и 2012 г. не се развиха (предприемаческия и езиков Майдан), но Евромайданът от 2013-2014 г. обезсили донецкия клан като такъв. И сегашният конфликт между Русия и Украйна, който продължава от 2014 г., е едно от последствията от това.
Вярно, когато се стигна до избори, се повтори 2004 г. Постът държавен глава отиде не приднепропетровци (Тимошенко, Яценюк), а у формално неутралния Порошенко. И той започна да действа точно както някога неговият кръстник Юшченко.
От една страна, днепропетровци получиха своето парче от пая. Яценюк стана министър-председател. Олигархът Коломойски изобщо стана ръководител на Днепропетровска област (и негови хора застанаха начело на други). От друга страна, през 2016 г. Яценюк подаде оставка. И Коломойски напълно загуби “Приватбанк”, центърът на властта не само за него лично, но и за клана като цяло.
За донецчани няма какво да се каже. Последва поредица от демонстративни „самоубийства“ на донецкия елит през пролетта на 2015 г.
"Внуци" срещу "бащи" и "дядовци"
Днепропетровският клан щеше да си вземе реванш за поражението през 2019 г., след като извърши блестяща операция с избирането на Зеленски. Кривой Рог е Днепропетровска област, а Зеленски, уж вече е третото поколение от днепропетровския клан. Той израства под крилото на Коломойски, като част от неговата медийна група.
Едно от потвържденията за връзката между тях беше дадено от изтичането от “Документите на Пандора” (есента на 2021 г.). Но година по-рано Зеленски влезе във война с него и днес тези връзки са в миналото.Всъщност третото поколение на днепропетровския клан се разграничи от първите две. Играта на патриотизъм престана да бъде игра, маската залепна на лицето.
Освен това представителите на най-известните американски мозъчни тръстове отново пишат в прав текст за необходимостта от оказване на натиск върху украинската олигархия и създадения от нея корумпиран модел на управление на Украйна. Американците дори изтъкват, че олигархията е възникнала на основата на късния съветски елит.
Следователно посмъртното развенчаване на Леонид Брежнев е нещо повече от поредната истерия на декомунизацията. Това е и демонстрация на скъсване с клановете – в традиционния им смисъл.
Самата празнина, разбира се, се появи отдавна, още през 2020 г. Просто сега, на фона на изминалите оттогава събития (особено рязкото засилване на влиянието на САЩ в Украйна на фона на СВО), има удобен повод да се посочи.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?