/Поглед.инфо/ Да се каже, че назначаването на плебисцити в републиките на Донбас, а след това и в Херсонска и Запорожка област предизвика шокиращ ефект, би означавало значително да смекчи описанието на ситуацията. Значимостта и внезапността на тази стъпка беше ясно демонстрирана от динамиката на търговията на руския фондов пазар. Докато социалните мрежи седмици наред се задушаваха от истерия около атаките на Въоръжените сили на Украйна в района на Харков, инвеститорите останаха непоклатимо спокойни, осъзнавайки, че реакцията на медийното поле е силно преувеличена. Но веднага след обявяването на референдумите пазарът се срина, тъй като този ход драматично променя стратегическото положение. По-специално чрез изместване на икономическия разрив със Запада от временен към дългосрочен режим.
Характерно е, че пазарът, за разлика от мрежовата общност, реагира много по-спокойно на обявената частична мобилизация на следващия ден и дори започна да възстановява загубите следобед. Това не означава, че тази новина е по-малко значима или по-положителна, но всъщност тя логично следва от решението за анексиране на териториите.
Мобилизацията във вида, в който се извършва сега, е чисто техническа стъпка. Първо, мобилизираните се очаква да получават същите средства като редовните бойци на договор, и второ, те се предвижда да бъдат наети в размер, еквивалентен на около 15% от вече съществуващия състав на армията и Националната гвардия. Така че за някакво рязко и драстично увеличение на армията не може да се говори - участват само 1,2% от подготвения резерв. Това явно не означава рязко увеличаване на мащаба на военните действия.
И ще отнеме повече от един месец, за да привикат, преквалифицират и превърнат тези 300 хиляди души в добре координирани части. И ако такава мярка не беше предприета преди, то беше само защото нямаше сигурност, че хората, откъснати от обичайната си работа, ще имат време да се превърнат в реална сила, преди военните действия да приключат. Те ще завършат, разбира се, не с пълната ликвидация на украинската държава, а с мир при нашите условия. Тъй като нито 200 000, нито дори 500 000 войници биха били достатъчни за пълен контрол над територия, по-голяма от площта на Франция, и достъп до границите на Полша, Унгария и Молдова.
Очевидно точно затова въпросът за присъединяването на вече освободените региони към Русия беше отложен за бъдещето. Кремъл, според предписанията на китайската стратегия, беше готов да построи „златен мост“ за Зеленски или неговия наследник – да му даде възможност да загуби, без да се посрами. Въпросът за статута на вече контролираните от Русия територии може да подслади хапчето. Те например формално биха могли да се върнат в Украйна, но, разбира се, в съвсем различен статут – по-близък до този, който Минските споразумения предполагаха за ДНР и ЛНР, със значително по-големи права и собствени сили за самоотбрана. А самите републики биха могли да бъдат признати за независими, но без да се присъединяват към Руската федерация.
Сега, на фона на неспособността на Киев да преговаря и на готовността на Запада да изгори огромни ресурси в украинската пещ, Москва затваря тази възможност за опонентите - териториите, които са станали част от Русия, вече не могат да бъдат обект на пазарлък. А това означава, че специалната операция преминава в различен формат - борбата ще се води до изтощението на Украйна. Косвено това се потвърждава от ударите, нанесени от руската страна по украинската инфраструктура. Преди това унищожаването му се смяташе за нецелесъобразно, вероятно защото потенциално щеше да влоши следвоенната хуманитарна и икономическа ситуация, по-специално, намалявайки търсенето на руски енергийни ресурси на бъдещата денацифицирана и демилитаризирана Украйна. А и в онези територии, които биха отишли към Русия или станали приятелски настроени към нея, ще трябва да възстановим унищоженото. Сега тези рискове се изтласкват в несигурното бъдеще.
Не знам каква беше основната причина за промяната на стратегията. Или желанието да се максимизира цената на този конфликт за Запада, както по отношение на изразходването на оръжия и оборудване, така и по отношение на недостига на ресурси, или разбирането, че запазването на Украйна дори като обезоръжен и неутрализиран „буфер“ е неприемливо. Но въпросът определено не е, че разпределените войски не са достатъчни за победа. Със задачата да смели украинските сили, дори според явно подценените данни за украинските загуби, изразени от Шойгу, руската групировка се справя. И за решителен преход към масирано настъпление сега мобилизираните от резерва няма да са достатъчни - класическата военна наука изисква поне трикратно превъзходство за целта.
Мобилизацията се извършва за други цели. Тези, които обичат да играят на шашки, знаят, че губи този, който пръв изчерпи ходовете, които не водят до загуба на фигури и позиция. Днес, когато Украйна почти напълно изчерпа възможните си ходове с четири вълни на мобилизация, опустошаване на арсеналите на страните от НАТО, натрупване на дългове и достигане на предела в използването на неконвенционални методи за водене на война, Москва показа ръба на тестето козове, които все още остават в ръкава - мобилизационен ресурс, надхвърлящ цялото мъжко население на Украйна, тежки бомби, удари по ключови инфраструктурни обекти.
И това сега ще има много по-голям ефект върху украинците, които се надяваха на успешен изход в резултат на последните усилия, отколкото можеше да даде през март. И най-важното, то ще бъде напълно оправдано както в очите на руснаците, така и във възприятието на световната общественост.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com