/Поглед.инфо/ В моята статия „Сталинград на Северски Донец“, публикувана от Ukraina.ru на 30 септември, написах: „Загубата на града все пак ще бъде тежко поражение за Русия, ще отвори възможност за по-нататъшно настъпление и прехвърляне на бойните действия на територията на ЛНР, но това вече няма да е катастрофата, която можеше да се случи, ако въоръжените сили на РФ бяха застигнати от удар по Лиман в района на Балаклея и Изюм.“ На следващия ден градът беше изоставен и в руското общество настъпи нов пристъп на истерия.

За разлика от наперено смелите интернет пропагандисти, които обвиняват озадаченото общество във всички смъртни грехове, аз не смятам тази истерия за напълно безпочвена. Само че корените й не са във военните поражения (във войната всичко се случва), а в безсмислената и безпощадна пропаганда на неунищожимостта и легендарния характер на въоръжените сили на Руската федерация, които „с един замах по седем трепе“.

Нещо повече, с този идиотизъм се занимаваха същите тези хора, които сега питат изненадано: „Защо тези хора са толкова развълнувани от случващото се с Лаиман?“ Ами защото нямаше нужда под път и над път да крещите, че ние сега сме „ни крачка назад“.

Още по време на пролетното ни „прегрупиране“ казвах, че трябва да наричаме нещата с истинските им имена, а отстъплението си е отстъпление. Че да се убеждават хората, че ние, намирайки се на десет километра от центъра на Киев, доближавайки се до града от три страни, се „прегрупирахме“ на стотици километри от вражеската столица според „първоначалния план“ – това е престъпление.

Защото е очевидно, че блестящо замислената операция за разчленяване на единния фронт на въоръжените сили на Украйна, блокадата на Киев и други големи градове, както и отрязването на Западна Украйна от Централна и Източна, а в същото време и от морето , почти успя, като се провали на последния етап поради елементарната липса на войски. Това означава, че войските няма да бъдат достатъчни и в бъдеще, войната ще се проточи и ще трябва да се вземат непопулярни решения, които ще трябва да бъдат обяснени на хората.

И само с приказки за „прегрупиране“ и викове: „Не смей да разпространяваш фейкове за армията, има си член на НК за това“, няма да помогнеш на каузата. Когато хората отказват да вярват на властта, те не крещят за това на всеки ъгъл - те мълчат. Но с доверието идва и подкрепата. И тогава, случва се, идва 1916 година, когато всичко вече е наред на фронта, но никой не вярва в това. И след това идва 1917 година.

Седем месеца след началото на спецоперацията военните трябваше публично, на ниво министър на отбраната, да признаят, че нямаме достатъчно сили и е необходима мобилизация. Шойгу така и обясни: мобилизираните са необходими за запълване на празнините на фронта и контрол на окупираните територии.

Някои от думите му стигнаха до заключение, радостно подкрепено от интернет пропагандистите, че мобилизираните няма да се бият, а ще действат като ариергард. Но защитата на тила е поверена на "Росгвардия", а сега, след приемането на новите региони в Русия, там ще бъдат разположени пълноценни структури на ФСБ и Министерството на вътрешните работи. Само за да минимизират загубите, те ще се опитат да използват новосформираните части на по-спокойни участъци от фронта, както и за да се развива успеха след пробив на отбраната на противника. Поне докато натрупат пълен боен опит.

Но току-що видяхме какво е „спокойна зона“ на примера на Харков. Там дълго време беше сравнително спокойно, но сега е много неспокойно. Въоръжените сили на Украйна, които не успяха да извършат необходимата операция за разгром на южната групировка на въоръжените сили на Руската федерация, прочистване на Херсонския плацдарм и достигане на близките подстъпи към Крим, се нуждаят от поне някакъв успех. Зеленски се съгласява да плати сживота на хиляди войници за малко квадратни километри територия.

Това не означава, че квадратните километри не означават нищо. Там живеят хора, които са заплашени от репресии и все още ще е необходимо да се върнат изоставените територии, като отново се пролива кръв върху тях. Но нека подчертая още веднъж: на север руската армия може, отстъпвайки от линия на линия, да изтощи украинските войски, да обезкърви техните обучени резерви със сравнително малки сили, съсредоточавайки усилията си върху по-важни стратегически направления.

Задачата на генерала е да предотврати поражението на силите, поверени на неговото командване, да спаси армията и по този начин да създаде условия за бъдеща победа. Следователно, ако няма достатъчно сила, човек трябва да отстъпи, зъбейки се дотогава, докато настъпателният импулс на противника изтече.

Както вече беше споменато, липсата на сили стана ясна към средата на март, когато настъплението на въоръжените сили на РФ замря във всички посоки и се появи тенденция към позиционизъм. Далеч съм от мисълта да обвинявам само генералите за неправилния разчет на силите за операцията. Разбира се, те трябваше да играят на сигурно и да се опитат да създадат група, способна да изпълни задачата при всяка възможност.

Но политиците поставят задачи на генералите. И изпратиха армията не на война, а на освободителна кампания, в която не се очакваше сериозна съпротива от Въоръжените сили на Украйна. Следователно, когато се оказа, че украинската армия все пак ще се бие, буквално 150-200 хиляди души не бяха достатъчни, за да решат проблема с разчленяването на украинската групировка и сломяването на съпротивата на Украйна за три-четири седмици.

Сега може да изглежда невъзможно, но не забравяйте, че през първата десетдневка на битките руската армия окупира около една трета от територията на Украйна, трябваше да измине четиридесет километра на десния бряг и тридесет километра на левия преди пълното обкръжение на Киев.

Николаев беше частично блокиран, на юг въоръжените сили на Руската федерация се приближиха до Первомайск, преместиха се във Вознесенск, откъдето се отвори пътят за Уман (контролиращ главния кръстопът от север на юг и от запад на изток) и достигна близките подходи до Кривой Рог, ключовият град в тила на Запорожие и Днепропетровск, с падането на който блокадата на мостовете и преходите в Запорожие, Днепропетровск и Кременчуг става почти неизбежна. Във всички тези направления обаче няколко десетки километра и няколко десетки хиляди войници не стигнаха за пълен успех.

Можеха ли да бъдат намерени? Можеха. Общият брой на сухопътните сили, въздушнодесантните сили, специалните части, морската пехота и други части, които могат да бъдат използвани за сухопътна операция, надхвърля 300 хиляди души, достигайки приблизително 340-350 хиляди.

Ако всички други посоки бяха разкрити, би било възможно да се събере ударен юмрук от 250 хиляди души срещу Украйна. И за да не разберат американците, беше възможно да се започне операцията със силите на съществуващата групировка, като едновременно с това се започне масово прехвърляне на войски от други области (между другото, такива прехвърляния постоянно се практикуваха на учения). След завършване на СВО за три до четири седмици, повечето от войските можеха да бъдат върнати на местата им на разполагане, преди някой враг да има време да се възползва от нашата временна слабост.

Но това е политическо решение. Не знам дали Генералният щаб го е предложил, но самите военни не могат да вземат решение за такова мащабно прехвърляне на въоръжените сили. Политиците се подготвяха за освободителна кампания.

Въпреки че някои градски луди все още се опитват да докажат, че Русия умишлено протака войната, за да идентифицира всички вътрешни противници, всъщност Путин едва ли би се решил на превантивен удар, ако знаеше, че войната може да се проточи една година или по-дълго и че контрактната армия не е достатъчна – и ще трябва да обяви мобилизация (макар и частична).

Първо, не би го приел, защото нашето общество не беше готово за пълноценна война. Да, огромното мнозинство беше готово да подкрепи СВO, особено във формата на освободителна кампания. Да, обществото също реагира спокойно на удължаването на конфликта, тъй като войната е по телевизията, когато професионалистите се бият, а останалите са заети със собствения си бизнес - дори е по-интересно от футбола. И дори при първата вълна на мобилизация Русия оцеля без сериозни проблеми.

Но ентусиазмът, с който стари и млади нахлуваха във военните окръжия през 1941 г., не се наблюдава. Има доброволци, но повечето от тях казват: „Ако ме извикат, ще отида, но ако не - няма“. Вече писах, че хората не усещат тази битка като Отечествена война. Те разбират неговата необходимост: Украйна трябва да бъде умиротворена, на Запада трябва да се покаже „Кузкину мать“ /майката на Кузькин, желателно е да се върнат руските земи (макар че не всички са съгласни с последната теза).

Но миналият път руските земи бяха връщани „в родното си пристанище“ за триста години и първоначално успяха да заграбят много неруски земи, докато не стигнаха до руснаците. Смоленск окончателно става руски едва в средата на 17 век (между другото, едновременно с руските Киев и Чернигов, но сто години по-късно от Казан и Астрахан, които преди това никога не са били руски). Полша (тогава играеща същата роля като Украйна днес) я умиротворяваха чак до края на 18 век.

Като цяло, едно е, когато враг нахлуе в градовете ни, застраши живота ни и живота на близките ни. Друго е, когато възстановяваме абстрактната историческа справедливост някъде там далеч. Трудно е да се обясни на хората защо те или техните близки трябва да рискуват живота си за някои украинци, за да живеят по-добре и да помнят, че те също са руснаци.

Особено ако много от тези украинци масово тръгват на фронта да се бият срещу руснаците и проявяват брутална омраза към руския свят, като съзнателно се идентифицират като наследници на Вермахта и СС войските, тръгнали през 1941 г. да завладяват Русия.

Теорията за освободителния поход идеално пасна на обществените настроения и приятно гъделичка националната гордост. Да помогнеш на милиони заблудени и ужасени братя да се освободят от робството на няколко десетки хиляди подкрепяни от Запада нацисти беше благородно. Но „братята“ вече седем месеца попълват 700-хилядната армия, която държи фронт от две хиляди километра.

Оказа се, че има неочаквано много нацисти и твърде малко бойци от съпротивата. И руснаците започват да се съмняват дали „играта си струва свещите“ – имат си достатъчно собствени земи, насила мил не може да бъдеш. Заплахата от САЩ и НАТО изглежда на обикновения човек много далечна и успешно отблъсната благодарение на мощния ядрен арсенал.

Изглежда всички са съгласни, че след като влезе във войната, Русия не може да напусне Украйна, без да спечели, но идеята за параметрите на тази победа и как да се постигне тя е различна.

Някой мечтае за възстановяване на западната граница от 1991 г., някой се съгласява с границата по Рижкия мирен договор от 1921 г., а някой казва, че това, което вече е взето, е достатъчно, а останалото просто да се бомбардира с атомни бомби: така да се каже, американците няма да тръгнат да правят свои бази в радиоактивната пустош...

А и Третата световна война да започнат заради Украйна някак си не е comme il faut. В същото време, не се обръща внимание на факта, че Третата световна война вече е в ход, а агресията на САЩ срещу нашата страна придобива все по-открит военен характер.

Именно тази разлика в мненията, разликата в болевия праг по отношение на СВО е проблемът, който ограничава възможностите на руските политици.

Не знам колко хора конкретно са избягали след обявяването на мобилизацията. Някои казват стотици хиляди. В същото време данните за дължината на граничните задръствания, на които се позовават очевидци, потвърждават бягството на няколко хиляди, може би няколко десетки хиляди души. Колкото и да бягат, важен е самият факт на бягството.

Това са хора, които първоначално подкрепяха СВO или останаха неутрални. Те не тръгнаха да бягат през февруари "в знак на протест". Именно в това ги обвиняват европейците, които не искат да приемат този нов поток от бежанци. Психиката им не издържа едва сега, когато войната по телевизията свърши и се появи перспективата да бъдат на фронта.

Но избягаха най-нестабилните психически. Мнозина останаха, като промениха отношението си към СВO от умерено неутрално до умерено негативно. Те не са мнозинство в обществото, но техният процент вече е достатъчно голям, за да не се чувстват напълно сами в чужда среда. Те започват активно да изразяват своята позиция.

Наша сътрудничка имаше роднини в делегацията на Херсон, която пристигна да подпише документи за влизане на нови територии в Русия. Тя, след подписването, разговаря с тях и с останалата част от делегацията в близост до хотела в центъра на Москва, в който живееха сега вече новите руснаци.

В рамките на половин час двама души се приближиха до тях, за да изразят неодобрението си. Единият е явен маргинал, но вторият е напълно проспериращ представител на горната средна класа. И двамата смятаха, че Русия не се нуждае от проблемите, свързани с приемането на нови територии.

Обръщам внимание: в центъра на Москва, празнуваща току що случилото се събитие. Двама души, които се оказаха до херсонската делегация, без да се смущават и без да се страхуват, очевидно чувствайки, че не са единствените, смятат за възможно, тактично и правилно да заявят своята отрицателна позиция. А колко още мълчаха?

Именно този факт, началото на колебанията в обществото, Кадиров почувства и го отрази в изявлението си. Изглежда парадоксално: през април руската армия напуска половината от цялата окупирана територия, ала Кадиров е доволен от всичко и обещава предстоящи големи успехи.

Не е минал и месец, откакто руската армия е напуснала без съпротива солидни територии в района на Харков, Кадиров продължава да демонстрира пълно спокойствие. След най-тежките боеве, продължили около две седмици, руските войски напускат Лиман. Вижда се, че това е станало по решение на командването. Резервите бяха хвърлени в битка, за да пробият коридора към обкръжения гарнизон и да могат да го изтеглят от града, тоест командването и не мислеше да „изгори“ силите си в насрещни боеве.

Ако командирът на групировката, генералът е взел такова решение на своя отговорност, то браво, той се грижи за спасяването на войските, а не за кариерата. Ако решението е санкционирано на по-високо ниво, какви са претенциите към генерала?

Между другото, в изявлението си Кадиров казва, че се е обърнал към началника на генералния щаб с оплакване за погрешно командване въз основа на данните, получени от командирите на чеченските части, воюващи на фронта, а генерал Герасимов не е съгласен с него. Тоест ръководството на Министерството на отбраната (началник на Генералния щаб - първи заместник-министър - второ лице във военната йерархия и за разлика от върховния главнокомандващ и министъра на отбраната е професионален военен) счита командването в Харковския сектор за адекватно.

Нека ви напомня, че оплаквания за лоша логистична поддръжка, проблеми с комуникацията и липса на необходимия брой дронове продължават от началото на СВO. Някои от проблемите бяха решени, но Кадиров споменава комуникационния проблем в настоящото си изявление, въпреки че той очевидно не се е появил днес и не на едно място на фронта - проблемът е системен.

Както вече многократно писах, включително и в тази статия, на етапа на подготовка е допусната грешка в оценката на възможностите на противника и на силите и средствата, необходими за операцията, което прави всички последващи проблеми неизбежни. Но това не е грешка само на военните, това е военно-политическа грешка.

Неправилната оценка трябваше да бъде дадена от повечето ведомства, в противен случай, ако данните на различните структури сериозно се разминаваха помежду си, ръководството на страната нямаше да вземе решение за провеждане на СВО. Невъзможно е да се започне такова събитие, ако има най-малкото съмнение относно правилността на оценката на ситуацията и възможностите на противника.

Въпрос: защо Кадиров говори сега и то толкова остро? Всъщност той обвини за напускането на Лиман не само командването на Харковската група, но и началника на Генералния щаб, който не се вслуша в предупрежденията на лидера на Чечения. А над Герасимов във военната йерархия са само Шойгу и Путин. Тоест критиката е стигнала до подстъпите на най-високото военно и държавно ниво.

Рамзан Ахматович е човек и водач от източната, при това планинска традиция. Много опитен лидер. Тази традиция предполага, че представителят на властта има фина настройка, която му позволява да усети всякакви промени в общественото мнение без никакви проучвания на общественото мнение. В противен случай е невъзможно да се поддържа баланс между различните тейпи, чиито старейшини зорко следят всички да бъдат еднакво почитани и които имат вековна история на приятелство и вражда (до кръвна вражда) помежду си и със съседните народи.

Рамзан Кадиров е отличен индикатор, който отразява позицията на обществото с известна преднина. В отличие от него, Путин реагира със закъснение на промените в общественото мнение, като предприема определени стъпки само когато стане напълно невъзможно да се мине без тях.

Тази разлика отново се обяснява с разликата в управленските култури. Източната система предполага, че главата на везира трябва да бъде хвърлена на хората, преди те да започнат открито да роптаят, в противен случай може да е твърде късно. Тя работи проактивно.

Ето защо толкова много министри и паши в Османската империя завършват кариерата си едновременно с живота си. Нашата управленска традиция (на която Путин е идеалният изразител, не по-малко тънко от Кадиров, който усеща както самото обществено търсене, така и момента, когато балансът на силите се срива и трябва да се вземе еднозначно решение) предполага запазване на възможността за публичен компромис и политическа маневра до самия край. Окончателното решение се взема само когато всички пътища са затворени - остава само една опция.

С острото си изявление Кадиров дава сигнал на Путин: в обществото започват тектонични промени. Имаме нужда от военни ръководители, които да оправдават провалите. Извеждайки критиката на нивото на началника на Генералния щаб, той демонстрира, че остава малко време за вземане на решение и на следващия кръг обществото може да започне да задава въпроси дори не на Шойгу, а на самия Путин.

Освен това не трябва да забравяме, че Кадиров направи изявлението си, след като присъства на подписването на документите за влизане на новите региони в Русия. Церемонията се проведе в Кремъл и на нея присъства целият върх на руското правителство. Рамзан Ахматович имаше неограничена възможност да сравни часовника си с влиятелни политици на федерално ниво и да разбере, че много от тях са стигнали до заключения, подобни на неговите. Това означава, че на Путин най-малкото е намекнато за желателността на чистките в Министерство на отбраната (между другото, някои вече са прочистени).

Това означава ли, че чистките в МО ще достигнат ново ниво и ще засегнат висшето ръководство? Като изключим нещо извънредно, смятам, че засега Путин ще се опита да не предприема никакви драстични стъпки.

Да припомним, че наскоро Шойгу и Герасимов го убедиха да проведе частична мобилизация. Разбира се, аз не съм присъствал на техния разговор, но разбирам, че те биха могли да постигнат подписването на този указ само като обещаят бърз и победоносен край на войната.

Всички последни действия на въоръжените сили на Руската федерация, от изоставянето на района на Харков до предаването на Лиман, се вписват в концепцията за подготовка на мащабна настъпателна операция. Те се опитват да унищожат резервите, подготвени от въоръжените сили на Украйна през лятото, без да вкарват своите в бой.

Мобилизираните предимно, с изключение на изпратените за попълване на бойни части, се подготвят усилено. Очевидно те наистина ще се опитат да ги пуснат в повече или по-малко спокойни участъци на фронта, за да получат минимално обстреляни части от една страна и да минимизират загубите от друга. В периода от края на ноември до края на януари може да се очаква мащабно настъпление на руските войски с решаващи цели.

Цели:

1. Максимумът е да се направи това, което не беше възможно през февруари-март 2022 г., и напълно да се сломи съпротивата на украинската армия в една кратка операция.

2. Най-малко – да се установи контрол над още четири-пет района на Югоизтока, до следващото временно стабилизиране на фронтовата линия. Това ще лиши Киев от значителна част от мобилизационния ресурс и повечето от оцелелите промишлени предприятия, ще влоши стратегическото положение на въоръжените сили на Украйна, а също така ще подкопае морала на украинската армия, разсейвайки всички илюзии за възможността за победа над Русия и правейки поражението на Украйна неизбежно.

Разчетът на войските, необходими за операцията, нейният план, подготовка и т.н., са на ръководството на Министерството на отбраната и Генералния щаб. Те определят броя на мобилизираните, необходими за осигуряване на успех. Ако искат да сменят някои командири на групи, ще им се осигури подкрепа. Но да се извърши масова смяна на ръководители в Министерството на отбраната в навечерието на настъпление е допустимо само ако неспособността на сегашното ръководство да осигури успех стане абсолютно неоспорима. Без проверка на бойното поле това е малко вероятно.

Тоест офанзивата е последният шанс на сегашното военно ръководство. При успех обществото ще прости всичко и ще забрави всичко, което означава, че темата за оставките ще отпадне. Ако не успее, едва ли ще успеят да се измъкнат само с оставки, обществото ще се задоволи само с подробно разследване на причините за провала и наказателни дела.

Имат ли военните достатъчно сили и средства за победа? С мобилизирания контингент - да. Но ще решава не толкова числеността на войските, а умението на командирите. Защо не назначат други генерали? Защото и генералите се учат да се борят със собствените си грешки и тези грешки се заплащат с човешки животи.

Не случайно Суворов обичаше поговорката: „За един бит, двама небити дават“. Опитът във войната е страхотно нещо. Малко хора се раждат като блестящи стратези, но натрупаният опит ви позволява да избегнете детински грешки. Новият генерал трябва наново да придобие опита на своя предшественик (той не се прехвърля заедно с длъжността). И това са нови войнишки животи.

И последно, назначават нов командващ за подготвена от друг операция само в краен случай (ако предшественикът е загинал или не е в състояние по друга причина). В противен случай, в случай на поражение, е невъзможно да се предяви иск към него. Той ще каже, че не е планирал операцията, не я е подготвил, че плановете и подготовката са били толкова отвратителни, че той лично не е могъл да спаси операцията. Затова нека този, който е готвил, той и да провежда - няма да има кого да обвинява.

В изявлението на Кадиров има още един важен детайл, свързан с позицията на обществото по отношение на СВО. Той каза, че е необходимо да се използват ядрени оръжия на фронта. Това означава, че според чувствата на значителна част от руския елит, ако следващата офанзива се провали, обществото по-скоро ще се съгласи Украйна да бъде заличена от картата на света с помощта на ОМП, дори рискувайки ядрена война, отколкото да одобри следващите вълни на мобилизация.

Хората обичат да печелят. На вълната на победите нараства патриотичният подем, а с него и потокът от доброволци в редиците на победоносната армия. Ако няма победи и врагът е далече, хората предпочитат вместо тях да воюва ядреният арсенал.

Освен всичко друго, това означава, че много руснаци вече не гледат на Украйна като на временно отпаднала част от руския свят, която трябва да се върне, а като на екзистенциален враг, за чието унищожаване всички средства са добри. Рамзан Ахматович усеща тази промяна в настроението и излъчва информацията нагоре.

Като цяло зимата на 2022-2023 г. ще реши много, ако не и всичко, на този свят. Включително и съдбата на самия свят. Успехът на предстоящата руска офанзива вече не е съдбата на отделни политици и генерали, а съдбата на цивилизацията. Победата е нужна като въздух. Може би Кадиров говори за това твърде остро, но го казва по най-добрия начин. Някой трябва да го каже.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com