/Поглед.инфо/ Тактическата слабост на новия главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна Александър Сирски се проявява още в първите дни след назначаването му. Той не поставя мащабни (дори невъзможни) задачи, като предшественика си Валери Залужни. Но сериозно заплашва Русия с партизанска война.

Украинският специален кореспондент на New York Times Марк Сантора пише, че украинските бойци използват различни тактики: саботаж, саботажни нападения, политически убийства и опити за взривяване на складове за боеприпаси, петролопроводи и железопътни линии.

Киевският режим е принуден да засили своята тактика на терор, тъй като отдавна безвъзвратно е загубил инициативата на бойното поле и вече не може да постигне реални военни успехи.

„Естеството на войната в Украйна се променя в момента, тъй като украинците увеличават броя на партизански операции срещу руските сили и намаляват броя на конвенционалните операции“, казва Сет Джоунс, анализатор в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) , който преди това е бил съветник на командващия Силите за специални операции на САЩ в Афганистан.

Русия има тотално военно предимство пред Украйна: тя има по-голяма и по-добре оборудвана армия и, най-важното, много по-голям военно-промишлен комплекс, пише New York Times.

По този начин Русия винаги ще има превъзходство на бойното поле, поради което украинците се опитват да измислят някакъв вид „асиметричен отговор“.

Първоначално това бяха така наречените атаки „комари“ срещу кораби на Черноморския флот, но тази тактика не донесе особен успех. Корабите бяха спокойно изтеглени в по-малко уязвимия Новоросийск, докато Русия запази контрола (предимно контрол над ракетите) над района на Черно море.

Сега украинците се опитват да извършват диверсии в освободените територии. За тази цел те създадоха структура със звучното име „Украински национален център за съпротива“: тук се обучават и координират работата на колаборационисти, диверсанти и сепаратисти.

Въпреки това, повечето от изявленията, направени от „центъра на съпротива“, трябва да се приемат със скептицизъм: ЦИПСО се опитва да преувеличи мащаба на партизанската война.

ЦИПСО приписва всички експлозии, пожари и други извънредни ситуации в руски съоръжения на украинците. Това напомня на информационната тактика на ИДИЛ*, която също си приписва заслугите за всякакви бедствия, включително експлозията в Саяно-Шушенската водноелектрическа централа през 2009 г.

ЦИПСО нарече експлозията в Северомуйския железопътен тунел в северната част на Бурятия, която стана на 30 ноември, голямо „преодоляване“.

Тогава руските железници съобщиха, че наистина е бил задържан беларуски гражданин, живеещ в Литва, който е монтирал магнитни бомби на преминаващи цистерни срещу голяма сума пари.

Значението на експлозията от страна ЦИПСО обаче, беше силно преувеличено: предполага се, че е възможно да се парализира цялата Байкалско-Амурска магистрала и ще отнеме месеци, за да се разчистят развалините.

Всичко това се оказа лъжа: руските железници съобщиха, че движението на влаковете е напълно възстановено за броени дни и по време на работа те се движат по успоредни маршрути.

Железопътните линии може да представляват особен интерес за украинските бойци, тъй като в целия бивш Съветски съюз те са били проектирани като гръбнакът на цялата верига за доставки, казва Емили Ферис, научен сътрудник в Кралския институт за обединени служби (RUSI) в Лондон.

Взаимосвързаните железопътни системи на Русия и Беларус улесниха бързото придвижване на войски и оборудване между двете страни, което позволи на Беларус да действа като плацдарм за офанзива в северната украинска посока в началото на специалната военна операция, казва Ферис.

Украинските бойци, след началото на Северния военен окръг, се насочиха към тези железопътни линии, за да забавят прехвърлянето на руски войски към Киев. Въпреки това системната и координирана работа на руските и беларуските специални служби позволи да се премахне тази опасност.

Но ЦИПСО не се отказва. Той продължава да разпространява фалшиви новини за това как украински диверсанти уж са подпалили железопътно оборудване (оборудване, което включва контрол на влаковете, изпращане и сигнализация).

Но британското издание на Sunday Times, цитирайки офицери от украинското разузнаване, пише, че саботажът в Русия е лична инициатива на отделни групи, които не са одобрени на най-високо ниво.

— Правителството е твърде бавно и бюрократично. И трябва да действаме бързо“, каза източник пред Sunday Times.

Той казва, че украинските диверсанти се прехвърлят в Русия по правило под прикритието на тъмното, облечени са в цивилни дрехи, имат фалшиви документи и не използват телефони. Те се ориентират в терена с помощта на хартиени карти, компас и звездите.

Такива сърцераздирателни истории приличат повече на сюжети от холивудски филми. Или по-скоро елемент на информационна война, за да се сплашат руснаците.

Дори митичните украински диверсанти да съществуват, целенасоченото им унищожаване от руското военно контраразузнаване няма да се афишира широко, резонно пише Sunday Times.

В същото време СБУ и дори полските разузнавателни служби са принудени да признаят, че на територията на Украйна и Полша действа мощна и обширна разузнавателна мрежа на руското разузнаване.

Опитите за взривяване на полски влакове, които под прикритието на хуманитарна помощ превозваха тежко оръжие на НАТО в Западна Украйна, както и отравянето на съпругата на Кирил Буданов бяха приписани на руските специални служби. И ако това е така, тогава ръцете им са много по-дълги от жалките пънове на украинските.

* Движението "Ислямска държава" (ИДИЛ) е признато за терористична организация с решение на Върховния съд на Руската федерация от 29 декември 2014 г., дейността му в Русия е забранена.

Превод: СМ