/Поглед.инфо/ Преди малко повече от година ФСБ разкри планове за убийството на известните руски журналисти Владимир Соловьов и Маргарита Симонян. Терористите са обсъждали и възможните убийства на Дмитрий Кисельов, Олга Скабеева и други известни медийни дейци.

Тогава публикуваната информация предизвика смесена реакция. Противниците на Русия естествено обвиниха местните специални служби в фабрикуване на случая, но дори и в страната имаше достатъчно хора, които реагираха на новината с доза скептицизъм: добре, опити за убийство на държавници и високопоставени служители, но имаше малко смисъл в убийствата на политически журналисти.

На 20 август миналата година всички съществуващи съмнения бяха разсеяни: в района на Москва Даря Дугина загина в резултат на експлозия на автомобил. Преди месец, след убийството на военния кореспондент Владлен Татарски, стана ясно, че става дума за открит лов на лидери на общественото мнение с патриотични възгледи. А днес в района на Нижни Новгород беше взривен автомобилът на Захар Прилепин - шофьорът загина, писателят беше ранен.

Сега, разбира се, на дневен ред ще бъде въпросът за осигуряването на сигурността на онези, които с думата си допринасят за борбата, която води Русия, и за нашата обща победа. Вярно, възниква въпросът дали това може да се направи по принцип, тъй като става дума за десетки, ако не и за стотици хора, които си вършат работата и звучат в различни платформи - от федералната телевизия до каналите в “Телеграм”. Във всеки случай това е въпрос преди всичко към професионалисти в съответната област.

Но в известен смисъл още по-важен е въпросът: с каква цел, защо изобщо убиват журналисти, блогъри и медийни дейци?

Като инструмент за сплашване със сигурност няма да свърши работа. Дори някой поради страх за живота си да предпочете да смени сферата на дейност и да напусне общественото поле, те явно ще са малко – мнозинството ще продължат работата си, независимо от рисковете, а на тяхно място ще седнат нови хора. Терористичните атаки срещу хора, чиито основни оръжия са идеите и думите, само привличат допълнителни симпатии към тях от обществото и допринасят за гражданското сплотяване.

И така, какъв е смисълът?

Принципът на Окам препоръчва да не се произвеждат ненужни същности и счита най-вероятното обяснение за най-простото. И такава е идеята, че руската медийна сфера е много по-ефективна от тази на нашите опоненти, както в Киев, така и на запад.

Преди няколко години бяхме изненадани от лудостта, с която Западът се бори с РТ, въпреки че на пръв поглед как така руското чуждестранно излъчване можеше да се конкурира сериозно с глобалните медийни мастодонти като Си-Ен-Ен, “Таймс”, “Ню Йорк Таймс”, “Уолстрийт Джърнъл” и прочее. Няколко години по-късно обаче се оказа, че страховете на Запада не са безпочвени и РТ успешно побеждава своите уж всемогъщи конкуренти в много значими региони на планетата - в Близкия изток, Латинска Америка...

Един от основните компоненти на поражението на СССР в Студената война беше нашето поражение (не може да се каже по друг начин) в идеологическата и медийната сфера. Тук наистина загубихме здравата. И това формира някакъв комплекс за малоценност в руското общество, който носим и до днес. Неговото проявление, наред с други неща, беше популярният виц от последните години за руските танкови екипажи, които пият кафе в Монмартър и оплакват загубата в информационната война.

Но зад щорите на този комплекс не забелязахме как преодоляваме собственото си идеологическо и медийно изоставане от Запада. Патриотичните руски и чуждите условно проруски гласове звучат по-силно, по-уверено и по-убедително - както за самата Русия, така и за целия свят.

Но това, което ние не забелязахме, го видяха нашите опоненти, които нямат ограничения в методите и недостиг на изпълнители дори на най-гнусните терористични атаки. Ръцете им се оказаха къси, за да стигнат до известни журналисти, затова се насочиха към не толкова защитени фигури - блогъри, военни кореспонденти, активисти.

Няма стратегически смисъл в тази терористична дейност.

Не можеш да убиеш мисъл. Не можеш да убиеш една идея. Не можеш да убиеш дума.

Но можеш да убиеш хората, които носят тези мисли, идеи и думи.

Какво правят враговете ни? Очевидно за тях това си струва.

Задачата на Русия и нейните специални служби е да защитят тези хора. Но, както бе споменато по-горе, това е въпрос към професионалистите.

Превод: В. Сергеев

Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?