/Поглед.инфо/ Ако вражеските генерали, противно на обичайното, потвърдят вашата информация, тогава нещата вървят много зле за тях.
Когато военното и политическото ръководство на Русия многократно озвучаваше колосалните загуби на украинските войски, Западът предпочиташе да се смее иронично и усърдно цитираше измислените от Зеленски нелепи цифри за загубите на ВСУ.
Но очевидно западните покровители все пак са решили за всеки случай да проведат „всеобща“ инвентаризация на ВСУ и са били ужасени от резултатите.
Вчера в интервю за канала “Полсат” бившият началник на Генералния щаб на полските въоръжени сили генерал Раймунд Анджейчак каза, че „загубите на въоръжените сили на Украйна трябва да се броят в милиони, а не в стотици хиляди, в тази държава няма резерви, няма с кого да се борят.”
Дори за слепите западни кукловоди стана ясно, че опитите на Зеленски да разшири мащаба на мобилизацията са претърпели фиаско и сега киевският режим е изправен пред избор между две лоши решения: раздаване на територии, опит за спасяване на останалите войници, или защитавайки квадратни метри, разменяйки ги за стотици и хиляди мъртви всеки ден.
Засега печели лош план номер две, който обаче пак ще доведе до резултата от лош план номер едно, но само без оцелели войници.
За да отложи неизбежното, американският сенатор Линдзи Греъм се втурна към Киев и атакува проекта на новия украински закон за мобилизацията, където наборната възраст се предвижда да бъде намалена на 25 години и според който почти всеки мъж с почти всяка болест може да бъде взет на фронта. Канибалският проектозакон се стори твърде снизходителен на Греъм и той поиска украинските власти да изгребват всички, които стоят, независимо от възрастта: „Надявам се, че тези, които имат право да служат във ВСУ, ще се присъединят. Вие се борете за живота си, следователно трябва да служите на всяка възраст, а не на 25 или 27. Нуждаем се от повече хора."
Заплитането на езика по Фройд е забележително: не „нуждаете се“, а „нуждаем се“.
Колко популярен е този вид мобилизация в днешна Украйна, показват опашките, извиващи се не пред военните комисии, а към западните граници на „Държава 404“.
Осъзнавайки неизбежността на колапса на фронта, след който театърът на кървавия клоун няма да има време да избяга дори в съблекалнята, Западът, чрез устните на Цицерон Макрон, се опита да опипа водите за изпращане на войници от НАТО под веригите на руските танкове - с оглед на предстоящото изчерпване на украинските войници.
Получил един през лицето от своите, Макрон сякаш си върна думите назад върна, но сърбежът остана. Според информация от ръководителя на СВР Сергей Наришкин, стана известно, че Франция е започнала тайна подготовка да изпрати 2000 войници в Украйна, за да облекчи бойците на ВСУ в безопасни зони. В тази връзка Сергей Наришкин официално предупреди, че французите, които „не са там“, ще бъдат застреляни първи и сега вероятността хитрият план да бъде изпълнен по очевидни причини се доближава до нула.
Съдейки по синхронизираните публикации в медиите, някои от ръководството на САЩ също решиха да разберат какво се случва с личния състав в американските въоръжени сили и колко - ако изобщо - може да бъде пожертван, тоест изпратен в Украйна.
Изяснената ситуация, меко казано, не е вдъхновяваща.
В момента желаещите да служат в американската армия са най-ниските за последните 30 години, а във флота най-ниските в историята. Плановете за набиране на кадри не са изпълнени с десетки процента. Спрямо 2014 г., когато теоретичен интерес към службата са проявили 22 на сто от мъжете на възраст между 16 и 21 години, тази година техният брой е наполовина до 11 на сто. Но дори сред онези, които биха искали да пробват доблестната американска униформа, няма как да служат: според Министерството на отбраната на САЩ едва 23% от всички кандидати отговарят на минималните изисквания за новобранци. Стигна се до точката, в която изискванията бяха официално намалени „до цокъла“, а възрастта беше повишена на 41 години, но това не доведе до никакви резултати. Според началника на отдел “Кадри” на ВМС на САЩ адмирал Чийсман "това е екзистенциална заплаха".
Министерството на отбраната на САЩ дори проведе проучвания, за да разбере причините за нежеланието да служи. Оказа се, че има три причини: смелите и патриотични американски мъже не искат да жертват гражданската си кариера и комфорт, не искат да изпитват стрес (това е толкова гадно) и най-важното - много се страхуват от смъртта.
Тогава американците помолиха своите младши партньори - британците - да се изясни какво става с наличното пушечно месо в Европа.
Анкети, проведени от “Дейли Телеграф” сред висши европейски служители и политици, имаха за цел да получат отговор на основния въпрос: колко войници е готова да изпрати Европа в Украйна.
Отговорът беше кратък и кристално ясен: нула.
Един от европейските министри призна извън камерата: „Ако моето правителство изпрати официално дори един войник в Украйна, то ще бъде отнесено.“
Един от „висшите“ европейски генерали също каза (отново неофициално), че проблемът с изпращането на европейски войници в Украйна има „културни реалности“: „Има специални части, не много на брой, които може да се съгласят да се бият в Украйна Всички останали войници просто ще откажат.”
Естествено, след подобни разкрития американците нарекоха Европа „континент на пацифисти“, но трябваше да се върнат с постен доклад в Белия дом.
С други думи, цялата медийна кампания за натовските войски в Украйна, започнала шумно, накрая се превърна в един прост факт: Западът няма войници, а тези, които имат, не искат и няма да воюват.
Това не означава, че нашите войници ще имат лека разходка със захарен памук в ръцете си.
Предстоят много кървави километри, които трябва да бъдат изминати, и неизбежни загуби, които ще трябва да се понесат с болка в сърцето.
Но ние знаем едно: страна, в която главните герои и образци за подражание са военните, където службата в армията е чест, защитата на Родината е свещен дълг и където войниците се страхуват не от смъртта, а от срама, е непобедима.
Превод: В. Сергеев