/Поглед.инфо/ Притихнаха ритмите на бойния гопак в Украйна...
Тероризмът, при цялата му очевидна отвратителност, е сложно, многостранно явление, което включва много хора в драматични събития, при това хора, които изобщо не са очаквали да бъдат вътре в тези събития, ставайки техни неволни участници. Едва ли някой от жителите на Украйна, ликуващи пред телевизорите на картинките от обстрелваните градове в Донбас или взривения Кримски мост, е могъл да си помисли, че страховитият ужас ще покрие „тяхния“ Киев, че ще закачи самите тях.
Разбира се, това по никакъв начин не може да се случи: в края на краищата украинците са къде-къде по-горе от руснаците по отношение на културното ниво, "Руснята" не може да ги превъзхожда във военните дела, тя ще „изпасува“ и ще се разбяга след първите сблъсъци. И като цяло победата над „москалите“ вече е на прага ...
Истината и справедливостта трябва да се търсят в репортажите за стотиците военни „перемоги“ под ритъма на боен гопак и дружно повтаряния рефрен „Москаляку на Гиляку!“. Ако някой в Русия очакваше кръвта на убитите в Донбас да почука по сърцата на украинците, че те ще намерят сили да кажат на управляващите в Киев – спрете да убивате братята руснаци, този „някой“ така и не го дочака.
Нямаше как да го дочака: повече от три десетилетия всички президенти на „самостийна“ Украйна, от първия до последния, и целия идеологически слугинаж на украинското правителство упорито внушаваха на малорусите, че „Украйна не е Русия“ (Кучма дори написа книга за това). И никой не пречеше на тези, които насаждаха подобни идеологии. Над тях се надсмиваха, снизходително обяснявайки, че Украйна е наш съсед и няма къде да отиде...
Не веднага, ала година след година, информационното пространство на бившата Украинска ССР последователно беше засявано с драконови зъби. Те ги отглеждаха и укрепваха кълновете на неприязънта, а след това и на омразата към „москалите”.
Отхвърляйки нарастващата враждебност към всичко руско, Крим и Донбас, Запорожие и Херсонска област се отделиха от бивша Украйна. За украинците няма да е лесно да се отърват от комплекса на враждебност, но те ще трябва да се отърват от него по същия начин, както германците са се отървавали навремето в победена Германия - чрез изпитания, трудности и страдания. Ракетите и снарядите все още ще експлодират в украинските градове, но за разлика от украинските ракети и снаряди, те няма да се насочват към беззащитни хора. Те ще се целят по обекти на военно-промишлената инфраструктура и е трудно да се обвиняват артилеристите, че понякога поразяват неточно: след осем години защита на Донбас ръцете им са уморени...
И украинците, заразени с вируса на нацизма, ще трябва да изпитат това, което години наред изпитваха техните „небратя“ в Донбас – страх, тъмнина, живот в студени мазета. За какво? Вероятно защото са си въобразявали, че са "висшата арийска раса", откъснала се от тези, с които са живели векове като един народ. Разплатата за априори неуспешния опит на маймунско подражание на Европа винаги идва.
Ще намерят ли украинците изход от историческия капан, в който се оставиха да бъдат вкарани? Във всеки случай, съдейки по това колко здраво семената на отхвърлянето на всичко руско са засадени в главите им, те ще трябва да търсят изхода на същото място, където беше входа.
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com