/Поглед.инфо/ Гледането на новинарските емисии на югозападните ни съседи е много интересно. Например, вчера в потока от безкрайни военни победи - в съзнанието на украинското население упорито се формира неизбежна увереност в предстоящото поражение на Москва - проблесна изключително важно и значимо послание. Секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана каза, че Украйна прехвърля редица големи индустриални предприятия в държавна собственост.

Техният списък не е тайна.

Става дума за водещите производствени и енергийни играчи, сред които се споменават „Укрнафта“, „Укртатнафта“, „Мотор Сич“, „АвтоКрАЗ и „Запорожтрансформатор“ . Доста странно е, че представител на чисто военния блок пише за такава операция, но само на пръв поглед. Известно е, че държавата Украйна принудително, без предупреждение, одобрение или каквато и да е компенсация на настоящите собственици, изтегля контролните пакети от компании. В същото време те бяха прехвърлени не към Министерството на финансите, както логично може да се предположи, а под пълната юрисдикция и управление на Министерството на отбраната на Украйна като военно имущество.

Случващото се е най-симптоматично от гледна точка на разбирането на текущите процеси в украинското правителство, състоянието на бюджета на страната и възможността за продължаване на военните действия.

На първо място, списъкът на горивните компании привлича вниманието към себе си. Тук е важно да се разбере, че например „Укрнафта“ е най-голямото предприятие в страната, което, според последните налични данни, представлява над 60 процента от целия петрол и газов кондензат, произведени в страната, както и шест процента от природния газ. В допълнение, структурата включва най-голямата мрежа от бензиностанции, почти 550 бензиностанции, представени във всички региони на Украйна без изключение. Оборотът на основния производител и дистрибутор на петролни продукти беше стабилен на ниво близо до два милиарда долара, а нетната печалба в най-добрите години почти достигна милиард. С други думи, имаме приказен съд с безкрайно злато, който преди обогатяваше частни собственици, а сега златният му пълнеж ще потече право в ръцете на военните, които без съмнение ще харчат пари за закупуване на оръжия и продължаване на войната.

„Укртатнафта“ е (за простота) най-голямата и единствена петролна рафинерия в Украйна към момента на началото на СВО. Проектният ѝ капацитет е 18,6 милиона тона петрол годишно, а реалният капацитет се поддържа в рамките на 58 хиляди кубически метра на ден. Рафинерията беше крайъгълният камък в снабдяването на украинската армия и населението с гориво до началото на април, когато инфраструктурата на завода беше поразена от ракетен удар, след което, според официални доклади от Киев, производството на леки петролни продукти напълно спря. Не се знае в момента дали обектът в Кременчуг работи и е по-добре да попитате компетентни хора в униформа.

Интересен момент е, че и „Укрнафта“, и „Укртатнафта“ бяха до голяма степен държавни. В първия случай държавната компания „Нафтогаз“ контролира пакет от ценни книжа във формат 50 процента + една акция, а във втория случай държавният дял представлява около 45 процента от акциите. И тук е най-важното.

Четиридесет и два процента от акциите на „Укрнафта“ се държат от добре известната финансова група „Приват“ на Игор Коломойски, който по едно време дори успя да бъде губернатор на тогавашната Днепропетровска област. В "Укртатнафта" той притежава 28 процента, същият дял е посочен там и за друг украински олигарх - Александър Ярославски.

Автомобилният завод КрАЗ, известен още от времето на Съветския съюз благодарение на хилядите камиони, произведени и разпръснати из огромната страна, сега е част от групата "Финанси и кредит". Тя е собственост, както се досещате, на друг украински милиардер Константин Жеваго. В допълнение към автомобилното предприятие в Кременчуг, той притежава и минно-обогатителния завод в Полтава и завода за гуми „Валса“. Като допълнителен щрих към общия портрет, нека добавим, че преди десетина години Жеваго изключително активно се опитваше да разшири империята си, включвайки енергийни оператори като „Одесаобленерго“ и „Луганскобленерго“. Вярно, на тези планове не им беше писано да се сбъднат, тъй като тези супер вкусни парчета бяха грабнати от вече споменатия Игор Коломойски и Ринат Ахметов, друг противен олигарх, родом от Донецк.

С избухването на военните действия в Донбас през 2014 г. АвтоКрАЗ бързо се ориентира и премина към производство на бронирани автомобили за нуждите на украинската армия. По-специално, именно в Кременчуг все още се произвеждат бронираните „Кугар“ и Спартан“, с помощта на които украинската армия се опитва да извърши изненадващи набези дълбоко в отбранителната линия на руските войски.

Историята на завода „Мотор Сич“ е много подобна на описаните по-горе примери. Едно от най-големите, успешни и технологично напреднали предприятия е специализирано в разработването, производството и ремонта на газотурбинни двигатели за самолети, хеликоптери и силови агрегати на електроцентрали. До 2016 г. безспорен собственик на такова голямо предприятие от национално значение беше милионерът Вячеслав Богуслаев, който по-късно продаде 56% от акциите на китайската компания „Бейджин Синвей Технолоджи“. Сделката предизвика огромен геополитически скандал, след като президентът Зеленски, следвайки пряка заповед от Вашингтон, отказа да признае собствеността на китайски инвеститори. Последният заведе дело в международен съд срещу Украйна с искане за плащане на неустойка и обезщетение за щети в размер на 3,5 милиарда долара. Случаят под скрито наблюдение отвъд океана очаквано замря и за да продължи да функционира предприятието, в чиито цехове се извършваше ремонтът на украинската военна авиация, помощта си предложи споменатият по-горе Александър Ярославски, който беше готов да закупи 25% дял от китайците, което би позволило да блокира всички неудобни решения на основните собственици.

Само преди няколко седмици Богуслаев беше арестуван от СБУ и обвинен в държавна измяна, за която се твърди, че е предал някои технически тайни и информация на руската страна. Тогава това събитие беше възприето от мнозина като местно преразпределение на олигархична собственост, но сега е ясно, че този арест беше само върхът на голямата операция на Киев за изземване на частна собственост.

Тук трябва да се направи една много важна забележка.

За разлика от по-голямата част от руските богаташи, украинските им колеги от първия ден бяха изключително активни в помощ на украинската армия. Групата „Приват“ на Коломойски, ДТЕК на Ахметов и други са налели десетки милиони долари в украинската военна машина. Без изключение всички предприятия от списъка преминаха изцяло на военна основа, профилираха мощностите си за производство, ремонт и поддръжка на военна техника, доставки на горива и т.н. Тоест дори от гледна точка на радикалния украински национализъм, който достигна абсолютна интензивност с началото на СВО, украинците не можеха да предявят особени претенции към богатите си сънародници.

Но това е така до днес.

На езика на бандитите от 90-те години: официален Киев, в лицето на Владимир Зеленски, „цеди“ кокошките, които снасят златни яйца от напълно верните си съюзници. При условие, че колективната украинска олигархия доста осезаемо додаде пари за украинския военен бюджет, това може да означава само едно. Финансовото положение на Киев е критично и има катастрофална липса на пари за продължаване на войната, въпреки цялата помощ от чужбина. Елиминирайки "допълнителния" слой под формата на частни собственици, украинските власти убиват две, макар и вече много кльощави, но все пак птици с един камък. Първо, сега военните могат да се разпореждат с работилници, цехове, машини и всички други промишлени стоки изключително в своя полза и по свое усмотрение. Без да се обръщат назад към цивилните, които гледат собствената си изгода и реагират изключително болезнено, когато „Калибърът“ пристига в производствения комплекс. Второ, това ще позволи драстично да се намалят разходите за изпълнение на отбранителната поръчка, тъй като държавата е абсолютен монополист и вече може (и ще) сама да определя височината на летвата на разходите.

Между другото, паралелното „изстискване“ на предприятия в горивния и енергийния сектор само потвърждава това.

Отдавна не е тайна, че парите от продажбата на горива и същите, но получени под формата на битови сметки, всъщност са последният достатъчно богат и надежден източник на приходи в бюджета, бил той частен или държавен. Няма съмнение, че първият успешен опит ще тласне екипа на Зеленски да превърне в категорията на военна собственост електроцентралите и разпределителните мрежи, които досега носят впечатляващи печалби в личните джобове на украинските милиардери. Както се казва, апетитът идва с яденето, а Украйна сега изпитва колосален финансов глад, защото войната е изключително скъп бизнес.

Остава да чакаме отговора на местните олигарси, които внезапно бяха "одрани" с десетки, ако не и стотици милиони долари стабилна печалба. Те имат много голям и успешен опит в свалянето на неугодни владетели и едва ли ще оставят случващото се без отговор.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели