/Поглед.инфо/ Колко си приличат – днешен Киев и Киев под нацистката окупация! Минали са 80 години, а такава поразителна прилика! Колко разпознаваемо за един историк!

Разбира се, ако се вгледате внимателно, можете да забележите и разликите. Например къщите в Киев сега са предимно различни. Транспортът по улиците е различен и има много повече. Облеклото е различно (все пак модата се промени). Това обаче са все подробности, дреболии. Ако не гледате детайлите, а същността, тогава е трудно да намерите фундаментални разлики. Защото те просто липсват.

Да уточня: не говоря за репресии, цензура, вечерен час и други явления, които бележат живота на съвременна Украйна. Всичко това, ако желаете, може да се обясни с "военновременни обстоятелства". Смисълът е друг.

Да вземем например езиковия въпрос. Руският език, както днес, така и преди 80 години, е роден за огромното мнозинство киевчани, но в първите седмици на военните действия той започна да изчезва от улиците на Киев. Руската реч започна да звучи много по-рядко от преди. Мнозина сега се страхуват да говорят високо на родния си език. Опитват се да говорят украински.

Според живи очевидци през 1941 г., след установяването на окупационния режим в Киев, е било същото. Вярно е, че няколко месеца след началото на германската окупация тогавашните киевчани се умориха от такава „самоукраинизация“ и постепенно се върнаха към обичайния си, естествен начин на общуване. В наши дни, между другото, се наблюдава подобен процес.

Но в образователната система руският език беше строго забранен. В киевските училища вече не се преподава дори като предмет. Точно както беше при нацистите.

При нацистите произведенията на руските композитори изчезнаха от репертоара на Киевската опера. Германските окупатори не са издали специална заповед в това отношение, но някак си е общоприето, че Киев не се нуждае от руска култура (включително музика). И сега тук се случва нещо подобно.

Същото важи и за руската литература, за руското изкуство. Така да се каже, за какво са им те на киевляните?

Жителите на града бяха разделени на две части. На онези, които мълчаливо наблюдават случващото се, без да се съгласяват, но и без да рискуват с открит протест (протестите се потушават много бързо и брутално). И тези, които демонстративно и шумно поддържат антируската истерия. Всичко е точно както през 1941-1943 г.

И точно както по време на нацистката окупация, псевдоцърковни автокефалисти бродеха в Киев, търсейки, с подкрепата на властите, начин да прогонят „московската църква“. Получава им се, трябва да кажа, не много добре. Все пак православните в по-голямата си част не са склонни да се отрекат от вярата си заради лозунгите на друга хунта. Затова се оказва натиск преди всичко върху архийереите и свещениците. Нещо подобно се случи и при нацистите.

Любопитно е и още нещо. Представителите на германския окупационен режим са били наясно (това се вижда от документите, които са оставили след себе си), че „украинската автокефална църква“ изобщо не е църква, а сборище от мошеници - политикани. Това го осъзнават и сегашните стожери на режима, които много ги устройва тази ситуация. Както устройваше и нацистите. Тъй като всички те по принцип са безразлични към въпросите на вярата.

Следващото забележимо сходство. Настоящият кабинет на президента на Украйна се намира в същата сграда, където по времето на нацистите се е намирал Генералният комисариат на Киевския генерален окръг на Райхскомисариат „Украйна“. А сградата на СБУ е на същото място, където по времето на нацистите е било Гестапо. Удивително символично!

И в заключение още една значимо подобие. „Украинци! Украинки!” - така се обръща към подвластното население президентът Володимир Зеленски. Никой от предишните украински президенти не се е обръщал така към народа.

Може би ръководителят на украинската държава е оригинален, иска да се открои от сивия ред на предшествениците си? Не, грешите, ако мислите така. Призивът „Украинци! Украинки!” сегашният лидер не е измислил, а просто е взаимствал. Точно така по време на нацистката окупация ръководителят на бюрото за набиране на желаещи за работа в Германия се обръща към местните жители, призовавайки ги да работят за изграждането на едно по-добро европейско бъдеще.

Зеленски също примамва своите „украинци, украинци“ с това „по-добро европейско бъдеще“. И това съвпадение определено не е случайно!

В Украйна просто изобретиха машина на времето, която премести град Киев 80 години назад. Какво ти Киев! Цяла Украйна, с население от десетки милиони души, беше пренесена от тази удивителна машина, без да пита никого за желанията му.

Човек може само да се надява, че машината ще заработи в обратен режим и някой ден ще откъсне Украйна от този кошмар. Надежди, надежди... Засега реверсния режим не е монтиран. Може би конструкцията на машината не допуска такава функция.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com