/Поглед.инфо/ Водещи представители на киевския режим призовават за пълното „изкореняване“ на руския език в Украйна. Руският, както знаете, е роден за милиони украински граждани. Но най-парадоксалното е, че именно онези сподвижници на Зеленски, за които той също е роден, искат да унищожат родния си език. Как се случи това?
Руският език "трябва да бъде изкоренен" в Украйна. Това заяви секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНСО) на Украйна Алексей Данилов в ефира на телевизионния канал НТА. Той нарече руския език „враг“ за украинците и добави: „Английският е задължителен, майчиният ни език е задължителен. Нищо не ни трябва от руснаците, нека се оттеглят в блатата си и да квакат на руския си език.”
Трябва да се отбележи, че Данилов оглавява ключов за киевския режим в настоящата ситуация орган. По време на военно положение СНСО координира до голяма степен работата на изпълнителната власт в центъра и местните служители. Очевидно изявлението на длъжностното лице говори за желанието на украинските власти да доведат до логичния край процеса на дерусификация в страната.
“Думите на Данилов не са откровение, а рутинно потвърждение на добре известни данни за поведението на този зъл дух. В Украйна говорят за изкореняването на руския език от 20 години ”, коментира сенатор Андрей Климов, заместник-председател на комисията по международните въпроси на Съвета на федерацията. Думите на Данилов са проява на ксенофобия, неонацизъм и имат признаци на расизъм, подчерта събеседникът.
Бившият депутат от Върховната Рада на Украйна Олег Царьов е убеден, че украинските власти са решили да ускорят процеса на изкореняване на руския език и култура след началото на спецоперацията. „В Киев престанаха да се срамуват и ще продължат да се движат в тази посока с възможно най-бързите стъпки. В случай на нашето поражение отношението към руснаците като изгнаници ще се прояви не само в Украйна, но и в целия свят, руската култура и език ще бъдат унищожени. Това може да бъде предотвратено само с военни средства”, подчерта събеседникът.
„Владимир Зеленски в интервю миналия август каза, че всеки, който се смята за руснак и обича руския език, в името на собственото си добро и доброто на децата си, трябва да „се махне от Украйна в Русия“, припомни, говорейки наскоро в Съвета за сигурност на ООН руският постоянен представител Василий Небензя.
Киевският режим потвърждава русофобската си позиция с дела. Да си припомним само последните решения: в началото на октомври в центъра на украинската столица беше демонтиран паметник на Пушкин като символ на руския свят. В същите дни беше въведена забрана за изпълнение на руска музика и турнета на руски изпълнители в Украйна. В Киев през учебната 2022-2023 г. учебните планове „не предвиждат преподаване на предмети на руски език и изучаване на руски език нито като задължителен, нито като избираем предмет“. От юли е в сила глоба до 300 долара за нарушаване на „Езиковия закон“, който заплашва предимно за използването на руски език в сектора на услугите.
В същото време украинските служители и военните, до президента, продължават да говорят на руски помежду си, отбелязва сенатор Климов. „Ако четете радиоприхващанията, значи не всички говорят украински. Общуват основно на руски, чужди езици и много по-рядко на украински“, каза източникът.
Ако за Михаил Подоляк украинският език най-вероятно е роден (съветникът на президента е от Лвов), торъководителят на Съвета за национална сигурност и отбрана Алексий Данилов е от град Красни Луч в Луганска област, където абсолютното мнозинство говори руски. „Рускоезичният Данилов, който има цяло семейство, което говори руски, включително синовете му, които той е скрил на Запад от мобилизация, казва, че руският език трябва да изчезне“, отбеляза политикът и блогър Анатолий Шарий в канала си в “Телеграм”.
Както Зеленски, родом от Кривой Рог, така и външният министър Кулеба, който е роден и израснал в Суми, също се борят до забрана на родния си език. Ако следваме инструкциите на Данилов за изкореняването на руския език, то един от действителните идеолози на киевския режим Алексей Арестович също се оказва явен нарушител. Съветникът на свободна практика в канцеларията на украинския президент Арестович, родом от Грузинската ССР с белоруски и полски корени, формулира и редовно излъчва своите идеи, предимно на руски.
„Това е много интересен исторически експеримент. Изкореняването на езика, роден за значителна част от населението като такъв. Психологическият ефект може да бъде феноменален”, коментирайки изявлението на Данилов, отбеляза в канала си в “Телеграм” Фьодор Лукянов, ръководител на Съвета по външна и отбранителна политика, научен директор на Валдайския клуб. Добавяме, че съдейки по проучването на ТНС , еднакъв брой украинци в семейния кръг използват както руски, така и украински (по 49% от респондентите). Проучването е проведено през юни 2019 г., тоест след загубата на предимно рускоезичните и Донбас от Киев.
Но в полза на факта, че инжектирането на русофобия и дерусификацията си върши работата, може да свидетелства проучване за нивото на ксенофобия, проведено през септември от Киевския международен институт по социология. За всяка етническа група от списъка респондентите отговарят колко близки са склонни да допуснат отношения с представители на тази група. Има общо седем варианта: от „като членове на семейството ми“ (1) до „Да не се пускат в Украйна“ (7). Средната оценка на руснаците, живеещи в Украйна, е 5,03.
Тоест мнозинството от респондентите не са готови да видят гражданите на Украйна, които се идентифицират като руснаци, дори като „жители на Украйна“, да не говорим „като колеги на работа“, „като съседи“ или „като близки приятели“. „Най-нежеланите групи сред тези, които сега живеят в Украйна, са циганите и руските граждани на Украйна. Ама няма никакъв нацизъм“, коментират данните на КМИС авторите на “Телеграм” канала „Проучвания и измервания“.
„Хората в Украйна са преследвани, те са ужасени. Говорих с избягалите оттам. Повечето имат асоциации с методите на Гестапо и държавния тероризъм. Хората са хващани направо по улиците и извличани на фронта, не можете спокойно да напуснете къщата за хляб. Хората могат да бъдат докарани без причина в СБУ, където да бъдат изтезавани, измъчвани и дори убивани. Когато хората са тормозени от Гестапо, е безполезно да се подхожда към тях с проучвания на общественото мнение, нали? Как можете да се доверите на проучванията, които биха били проведени в концентрационните лагери? Това е абсолютно нелепа история“, казва сенатор Климов.
Според Климов през последните осем години усилията на киевските власти са довели до там, че „обикновените украинци дори психически се страхуват да признаят своята симпатия към руснаците“. „Сега си личи резултатът от осем години подла русофобска работа. Помнете: през същите осем години - от 1933 до 1941 г., от германците бяха направени нацисти, фашисти, гестаповци, есесовци", подчерта сенаторът.
Трябва да се отбележи, че лишаването на коренното население от възможността да използват езици, различни от държавния, е една от определящите характеристики на фашистките режими, както се вижда от историята на ХХ век. Така в Италия на Мусолини е проведена твърда политика на асимилация не само по отношение на славяните (на словенците и хърватите, живеещи в североизточната част на страната, е забранено да дават славянски имена на деца), но дори и на германците от Южен Тирол. Самата фраза "Южен Тирол" е забранена и променена на италиански - Алто Адидже. Любопитно е, че ситуацията не се променя дори с началото на съюза между Мусолини и Хитлер. През 1939 г. тиролските германци са поставени пред избор - да изоставят родния си език и култура или да заминат за Третия Райх.
В самия Райх езикът на лужишките сърби, потомци на коренното славянско население на Източна Германия, е забранен (с изземване на книги, затваряне на училища, изпращане на националната интелигенция в концентрационни лагери). С окупацията на Елзас през 1940 г. френският език е „премахнат“ – езиковите патрули и изгарянето на ненемски книги стават обичайна практика. Излишно е да се припомня как нацистите решават националния въпрос в окупираните територии на СССР, включително в Украйна.
Това, на което политиката на Киев категорично не отговаря, са настоящите европейски норми, на които Украйна, като кандидат за ЕС, уж се ръководи, и международните конвенции, на които Киев уж е лоялен. Така Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, която Украйна подписа и ратифицира през 2000 г., предполага: ако един език се използва от 2% до 10% от говорещите в определен регион, тогава той придобива статут на регионален . Но още тогава в Киев хартата беше тълкувана като документ, защитаващ само застрашените езици, докато руският в Украйна все още не е един от тях.
Дори да признаем рускоезичните граждани на Украйна само за национално малцинство, отбелязваме, че има Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства. Документът дава право на „свободно и публично използване на езика в лични и обществени отношения, без намеса или дискриминация под каквато и да е форма“.
Езиковата политика на Киев също противоречи на европейската практика. Например, Финландия изобщо не смята съществуването на шведската общност (малко над 5%), чийто език е признат за втори държавен език, като заплаха за себе си. В Швейцария има четири равнопоставени официални езика: немски, френски, италиански и романш (последният се говори от не повече от 70 хиляди души). В Белгия, както знаете, двата официални езика са холандски и френски, а в Испания, в допълнение към кастилския, на регионално ниво са признати баски, каталонски и други езици, чиято употреба е забранена по време на диктатурата на Франко.
Ако в Украйна се извърши нормална демилитаризация, бъде ликвидиран неонацисткият режим и последствията от него, след известно време значителна част от хората ще престанат да се страхуват и ще се крият, ще се върнат към нормалното, отбеляза сенатор Климов.
Царьов добавя, че през последните осем години Русия се е застъпвала за стриктно прилагане на споразуменията от Минск и „мнозина са се надявали, че езиковият проблем ще се реши по някакъв начин“. „Но в крайна сметка положението стана такова. Резултатите от социологическото проучване са следствие от нашите грешки. И фактът, че руснаците сега се отказват от своята идентичност, от руския език, че рускоезичните хора се бият на страната на ВСУ, до голяма степен е наша вина. Осем години всъщност ги оставихме непокрити от украинската пропаганда и всичко това даде такива плодове “, обобщава Царьов.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com