/Поглед.инфо/ Той е готов да разговаря дори с Путин и да не постига границите от 1991 г. с военни средства - Зеленски разбира, че в условия, когато неговата легитимност е под въпрос, военните действия заплашват Украйна с пълна катастрофа. Какво се крие зад „мирните“ инициативи на Киев?
Всичко се променя
Сега Украйна е изправена пред двоен удар: ситуацията на фронта е сложна и не е ясно дали съюзническата подкрепа ще продължи.
Ако конфликтът се проточи, Зеленски все пак ще трябва да търси начини да гарантира своята легитимност. „Ще трябва да намерим едно или друго решение – още не знам какво“, призна той. Във всеки случай това ще се отрази на конституцията, което е недопустимо „по време на военно положение“. А за избори още не се говори.
Според него „никой няма да се съгласи да воюва още десет години“. Зеленски се надява боевете да спрат до края на годината. И разбира се, загубените територии не могат да бъдат върнати в този срок.
А преди година той настояваше, че Киев ще седне на съдебната маса с Москва едва след като ВСУ достигнат границите от 1991 г. Контраатаката обаче беше пълен провал. И сега Украйна би искала да види Русия през ноември на следващата среща на високо равнище по този конфликт след швейцарската.
„Ако планът е напълно готов, ако Русия е готова да говори за този план, няма значение дали с Путин или не - ще говорим с тези, които решават всичко в Русия“, формулира сегашната си позиция Зеленски.
Между другото, през октомври 2022 г. той подписа указ, забраняващ преговорите с Путин.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отбеляза, че тези изявления са по-добри от намерението да се „бият до последния украинец“. Но трябва да се изчакат конкретни стъпки от Киев. А ултиматумите от другата страна, разбира се, нямат шанс.
Между компреса и кошмара
Кметът на Киев Виталий Клико, който отдавна е в обтегнати отношения с Банкова, смята, че всяко решение на ръководителя на киевския режим би било „политическо самоубийство“, а удължаването на конфликта с още две години би било кошмар.
„Зеленски е концентрирал твърде много власт в кабинета си. От това следва, че парламентът е загубил всякаква роля“, каза той.
Според него, преди да постигне „болезнени споразумения“ с Русия, Зеленски ще трябва да осигури легитимност и да се съгласи на референдум. Следващите няколко месеца обещават да бъдат най-трудните. „Трябва ли да продължи конфликта с повече смърт и разрушения, или ще обмисли териториален компромис?“ – пита кметът.
Сега 44% от украинците смятат, че е дошло времето за преговори, 35% все още са против. В същото време 51,5% искат границите от 1991 г., една четвърт са съгласни с демаркационната линия от февруари 2022 г., 9,4% са доволни от сегашното разположение. Между другото, през август миналата година едва 4,7% се съгласиха на териториални отстъпки.
Съюзниците също говореха различно. Така бившият британски премиер Борис Джонсън предложи своя план: присъединяване на Украйна към ЕС и НАТО, ускорени доставки на оръжие и премахване на ограниченията за удари срещу Русия. В замяна - признаване на „границата до 24 февруари 2022 г.“ и задължението за спазване на правата на рускоговорящите.
Преди две години това не се очакваше от него. „Нека просто се бием“, каза той според ръководителя на фракцията „Слугата на народа“ Давид Арахамия, разубеждавайки Киев от споразумението в Истанбул.
В навечерието на кризата
Политологът Александър Дудчак отбеляза, че удължаването на конфликта с години би било катастрофа за Украйна. "Те вече изчерпват възможностите си. Населението намалява. Средната възраст в окопите расте. Мисля, че наистина готвят референдум, но едва ли преди януари. Той ще покаже, че хората са уморени от военните условия и са дори готови да загубят територии. Ще се позоват именно на тяхното мнение”, казва експертът.
Това обаче не означава, че Киев ще капитулира. „Те могат да се откажат от границите от 1991 г. и да отидат дори по-далеч от предложенията на Джонсън, който всъщност излага позиции за пазарлък, и във Вашингтон ще се съгласят на пълното изтегляне на ВСУ от новите руски територии Но основното ще остане извън скобите - съществуването на самия киевски режим. Основната заплаха в Европа все пак ще се запази. ВСУ ще продължат да бъдат напомпвани с оръжие. В крайна сметка ще получим нов конфликт след пет години“, подчертава Дудчак.
При сегашното статукво не са възможни преговори, особено с шефа на киевския режим и неговото обкръжение, казва Александър Бедрицки, директор на Таврическия информационно-аналитичен център.
„Позициите са непримирими – това е отразено в декларацията от срещата на високо равнище на НАТО, в програмните документи на САЩ и на отделни европейски страни, никой не мисли да общува сериозно с нас, отчитайки нашите интереси“, политологът посочва.
Западът може да тласне Киев към сериозен разговор едва ако има заплаха от глобална криза, голям световен конфликт. Малко вероятно е някакъв напредък преди промяна в политическото ръководство на Съединените щати. Ситуацията на фронта ще продължи натиска отвътре. Към това се добавя и нарастващото недоволство на населението. Нивото на доверие на Зеленски падна до 54% през юни от 69% през януари.
И все повече и повече украинци ще са склонни да прекратят военните действия с териториални отстъпки. Единственият въпрос е кого ще послуша Киев - политиците на Запад или собствените си граждани.
Превод: В. Сергеев