/Поглед.инфо/ Нека се опитаме да играем на социология. Според проучване на украинската социологическа група „Рейтинг“ делът на украинските граждани, които „исторически и духовно“ се смятат за един народ с руснаците (тоест граждани на Русия), е 41% от общото население. 55% отхвърлят такова единство.

На пръв поглед, както много злонамерено писаха журналисти, „мнозинството украинци не се смятат за един народ с руснаците“. Сега нека се опитаме да анализираме тази социология. Каква част от анкетираните са етнически украинци и каква част са руснаци? Подчертавам, не "рускоезични", тъй като мнозинството украински граждани, независимо от етническия им произход, говорят руски, а именно руснаци?

Отговорът на този въпрос определено няма да се получи, защото украинските социолози го избягват като чумата. За такъв въпрос сега в Украйна и може да се получи присъда за държавна измяна. Сега в Украйна не може да има руснаци. Защото в съвременната версия на украинския език „руски“ е „россиянин“. Това не е метафора, това е превод.

Въпреки факта, че на думи киевските идеолози говорят изключително за „политическата нация на украинците“, дори от гледна точка на лингвистиката, да си руснак означава да отречеш участието си в тази много алтернативна политическа нация. Абсолютно невъзможно е обикновен човек да признае участието си в "държавата-агресор" (това е официалната формулировка). Втори въпрос. Как е разделена социологическата извадка географски? Колко души са били интервюирани в Лвов и Виница и колко в Харков и Запорожието?

За никого не е тайна, че няма дори две, а поне три Украйна. Западна, Източна и Югоизточна, а също и Централна. Имаше и Крим, но за щастие той се върна в първоначалното си състояние. От 2014 г. е част от юга на Русия. Изтокът и Югоизтокът са най-населените и индустриално развити части на Украйна. Поради тези причини те винаги са били 100 % руски. Нито сталиновата украинизация, нито преселването на украински селяни в индустриални центрове може да промени нищо. В рамките на няколко години те напълно се русифицират, изоставят използването на по начало родния украински език в полза на руския, дори у дома, в ежедневието. Източноукраинският “суржик” практически не се различава от речта на жителите на юга на Русия. Украинският селянин се превърна в руски работник дори не във второто, а в първото поколение.

Западна Украйна (въпреки че Чернивци и Ужгород са много различни от Лвов и Ивано-Франковск) говори „полски украински“, който, въпреки че започват да го налагат под формата на литературна норма в началото на 90-те години, е слабо разбран дори в Централна Украйна. Мързи ни да говорим за културни различия. Достатъчно е да се каже, че влиянието на имперската култура на Австро-Унгария е коренно различно в сравнение с имперския период, преживян от Полесието или Слобожанщината.

И последният, макар и риторичен въпрос. След седем години управление от режим, който официално обявява Русия за исторически враг на Украйна, който счита поне 300 години обща история за колониално минало, който провъзгласява нацистки колаборационисти за национални герои, изравнявайки паметта на жертвите и техните палачи, дори и след това почти половината от анкетираните не се страхуват да говорят за себе си като един народ с руснаците. Дори баналният здрав разум предполага, че в Украйна абсолютното мнозинство е от такива хора.

И, между другото, поне от уважение към смелостта на тези хора, тук, в Русия, е необходимо да спрем да ги етикетираме с неприличния псевдоним „рускоезичен“, измислен от късните съветски идеолози и подбран от екипа на Елцин. Зеленски може да прави гримаси, както си иска, доказвайки, че светият княз Владимир е кръстил не Русия, а Украйна, а Москва е далечен роднина на средновековен Киев. Така или иначе нищо няма да се промени нищо. Както Порошенко не можеше да промени нищо, така и Зеленски не може да направи това. Въпреки че със Зеленски изглежда напълно срамно.

Статистическите данни, които отново трябваше да бъдат публикувани от украинските социолози, звучат по-оглушително от всяка, дори и от най-ярката, най-гениалната метафора. Киевските политици могат да измислят всякакви ритуали, символи и политически конструкции, но руснаците и украинците продължават да осъзнават, че са разделени против волята си през 1991 г. от един-единствен народ. Че са с единна вяра, обща история и един език.

Превод: В. Сергеев