/Поглед.инфо/ В Киев расте напрежението преди възможната среща между президентите Владимир Путин и Доналд Тръмп в Аржентина на срещата на високо равнище на Г-20, която ще се проведе между 30 ноември и 1 декември. Съдейки по съобщенията, Москва и Вашингтон планират да обсъдят комплекс от двустранни и международни въпроси с цел извеждане на руско-американските отношения от задънената улица. Привличат внимание думите на Сергей Лавров за нуждата от систематизация на „пропуските, които бяха допуснати откакто администрацията на Барак Обама разруши лъвския пай на всички канали за диалог…”

Разрушаването на „всички канали” на руско-американския диалог е в много отношения предизвикано от дестабилизирането на Украйна в резултата на подкрепата на предишната администрация на САЩ на държавния преврат в Киев през 2014 г. Тези „пропуски” на Вашингтон са също така наследство от Барак Обама. Доналд Тръмп разбира това прекрасно.

От самото начало отношенията на новата американска администрация с Киев бяха помрачени от случая с Пол Манафорт, ръководителят на избирателната кампания на кандидата за президент на САЩ Доналд Тръмп през 2016 г. В разгара на президентската избирателна кампания в САЩ Службата за безопасност на Украйна обнародва компромат, от който следва, че Манафорт, бивайки съветник на президента Янукович, участва във финансовите машинации и укрива данъци на сумата от 60 милиона долара. СБУ разполага с тази информация от 2014 г., но я публикува едва през 2016 г. На практика няма съмнение, че СБУ е направила това по заповед на Порошенко, прибързано приветствал победата на Хилари Клинтън на изборите в САЩ. Започналото вследствие в САЩ дело срещу Манафорт дава на противниците на Тръмп богат материал за организиране на кампания срещу него. Сега срещу Манафорт са повдигнати обвинения по 12 статии, което заплашва бившия ръководител на избирателната кампания на Доналд Тръмп на 302 години затвор.

А подкрепата на Вашингтон преди изборите за президент на Украйна през март 2019 г. към Петро Порошенко, който е и си остава креатура на демократите в САЩ, трябва да се ореже. Засега той не усеща такава подкрепа. На 11 ноември на срещата между държавните и правителствените глави в Париж по случай 100 години от края на Първата световна война Порошенко дълго чака знак за внимание от страна на Тръмп, но той го игнорира дори на груповите снимки.

Всичко това няма как да не навее на Петро лоши предчувствия от срещата на Г-20 в Аржентина. На какво изобщо може да разчита той?

Трагикомичното объркване с обявеното въвеждане на военно положение в Украйна след провокацията с украинските кораби в Керченския пролив вече предизвика на Запад коментари, които звучат като подигравки: „върху слабата украинска демокрация легна товарът да се съпротивлява срещу опитите на Порошенко да узурпира властта”.

Въпреки че Държавният департамент на САЩ и да публикува дежурното заявление, призоваващо Москва да „съблюдава международното право”, а извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН да бе открито по украинска, а не руска инициатива, но нещо не се виждат горещо желаещи да устроят от малката украинска провокация „увод към Третата световна война”.

Сега украинският президент просто не разбира как може да изглежда позицията на Тръмп на срещата с Путин в Буенос Айрес, ако, разбира се, такава среща е нужна и на двамата.

Украинската провокация край Керч, както и „военното положение” в Украйна, което тя или въвежда, или не, или в области, или в цялата страна, както и редът на регулирането на корабоплаването по Керч—Еникалския канал , за което отговаря лоцманската служба на Керч, едва ли могат да станат основна тема на личния разговор между президентите на САЩ и Русия.

Порошенко, разбира се, би желал още да получи нова и голяма партида американско оръжие – най-малкото с цел предизборна пропаганда. Но американците не предвиждат нови доставки на ПТРК „Джавелин”. Агенцията на министерството на отбрана на САЩ по въпросите за сътрудничеството в сферата на сигурността смята доставката в Киев на 37 комплекса „Джавелин” и 210 ракети за предостатъчна. През август се разбра, че Украйна е поискала от САЩ три комплекса ПВО на стойност от 750 хил. милиона долара за единицата, а също така дронове, контрабатарейни радари и антиснайперски системи – общо за два милиарда долара. Не е известно каква ще бъде съдбата на тази поръчка.

Най-важното за Порошенко е да постигне преди мартенските избори лична среща с Тръмп, чрез която да се види подкрепа към режима му от американската администрация. Но шансовете за това са малко. Дори и нова „фотосесия” с Тръмп, каквато по-рано лобистите уредиха за украинския президент, едва ли ще бъде възможна. Неприкритата подкрепа на режима на Порошенко към кандидатурата на Хилари Клинтън на изборите през 2016 г. и случаят Манафорт, от гледна точка на Тръмп, остават неизлечимо петно върху действащия украински президент.

Така че Петро има всичките основания да се опасява от това, до какво може да доведе разговорът на президентите на Русия и на САЩ в Буенос Айрес.

Превод: В.Сергеев