/Поглед.инфо/ Защо Западът не се обедини пред общото нещастие, а напротив, страните избраха политика „всеки за себе си”?
Причината е в западния манталитет. А проблемът ни е, че се опитваме да съдим по себе си за Запада, за това как бихме се държали в трудна ситуация, как бихме се подкрепили един друг, как бихме се мобилизирали в моменти на предизвикателство, как поставяме общото над частното. Това е нашият, евразийски, руски подход. Така мислят и живеят народите от Евразия. Искаме да видим на Запад онези добри черти, които са в нас самите. Но такива там няма. И затова Западът лесно хваща нашите народи на „стръвта на глобализацията“, разказвайки приказки, обещавайки прекрасния свят на бъдещето. Но глобалният свят е в интерес на Запада, а не на цялото човечество и това е много важно.
И коронавирусът стана моментът на истината, той разкри истинските мотиви, реалности и подходи на западните страни, които винаги поставят своите интереси над всичко останало. Можем да говорим за един вид цивилизационен расизъм. Той е характерен за Запада по начало. По принцип това е наблюдавано повече от веднъж в историята.
До последния момент и дори сега Западът казва на другите държави какво да правят, но страните от ЕС затварят границите си пред заплахата от коронавирус. Между другото, през декември миналата година президентът на Азербайджан Илхам Алиев отбеляза, че „Европейският съюз ни предлага не асоциация, а инструкции и ние не сме съгласни с това“. Мина малко време и стана ясно, че дори държавите от ЕС не могат да получат помощ от Съюза.
Западът изхожда от факта, че историческият му опит е универсален. Но това е чист волунтаризъм. И въпреки това западните държави се опитват да дават указания на други народи, други държави. Води се изграждане на цивилизационна йерархия, където Западът е на върха, има народи, които се стремят да станат като западните (така наречените “варвари)”, и такива, които не се стремят да възприемат западните ценности (т. нар. “диваци”). Този мироглед е описан от западния философ Джон Хобсън.
И президентът Илхам Алиев е абсолютно прав. Към това разбиране стигат и другите лидери на държавите по света, които забелязват, че арогантността е единственото ядро на „западната цивилизация“. Какво виждаме сега? Дори принадлежността към западния свят не означава получаване на помощ и подкрепа. Вижте как САЩ отделно се опитват да се справят с проблема с коронавируса. Няма дори опити да се обединят усилията на учените, напротив, те тайно се опитват да подкупят германските специалисти, така че ваксината да се появи първо сред американците, а не европейците. За нашия народ това е просто немислимо. И това съвсем не е онова, за което ни разказваха идеолозите на глобализацията в течение на години, дори на десетилетия.. Не това показват холивудските филми, когато американците спасяват света. Те спестяват само себе си за сметка на другите и дори печелят от това. Ужасно е да си представим какво ще се случи, ако човечеството бъде изправено пред по-сериозна заплаха от коронавируса.
Но какво ще стане след това? Какъв ще бъде новият свят?
Многополюсен свят, в който Западът няма да се консолидира (Америка и Европа ще бъдат разделени). И САЩ ще загубят водещата си позиция. Полюсите ще се формират около силни играчи, но силни не по своята наглост и цинизъм, а силни по отношение на способността им да установяват взаимодействие, взаимопомощ и в крайна сметка да помагат на слабите. Днес Китай, Русия, някои европейски държави, например, Германия, могат да претендират за такава роля. И тогава всичко ще се определи по време на разгръщането на събитията. Очаква ни съвсем различна картина на света. И никой повече няма да повярва на добрата воля на Запада и на идеалистичните мотиви на САЩ.
Превод: В. Сергеев