/Поглед.инфо/ Поредното „изостряне“ на интеграцията на Русия и Беларус бе забелязано веднага на Запад. Там обърнаха внимание на разнопосочните тенденции на този процес. Беларус предефинира своята идентичност, добавя все повече национализъм, пише испанският “Ел Пайс”. Русия натиска Минск, принуждавайки го към отстъпки и иска да предотврати повторение на украинските събития там, отбелязва британският “Индипендънт”.

Всъщност, въпреки засилването на контактите, Москва и Минск досега не успяха да постигнат съгласие по всички въпроси. По време на срещата на високо равнище за петрол и газ те се договориха „концептуално“. Тоест, не напълно. Друг основен проблем са данъците. Едва след тяхното решение ще бъде възможно да се финализират 30-те „пътни карти“, коментира Максим Орешкин, ръководител на Министерството на икономическото развитие.

Политическият фон трудно може да се нарече благоприятен за пробив по въпросите на интеграцията. Миналия уикенд за четвърти пореден път в столицата на Беларус се проведе акция на националисти, които се противопоставят на обединението с Русия. Участниците, облечени в бродирани ризи, не се поколебаха в думите си към Москва. Въпреки неразрешения характер, полицията не докосна хората, ограничавайки се до устни предупреждения за незаконността на действията.

Разговорите за интеграцията на двете страни продължава от много години и прилича на безкраен политически сериал. Липсата на значителни резултати предполага, че малко хора са сериозно заинтересовани от нейния успех. В същото време и на двете страни не им е писнало да подчертават братския характер на отношенията. Така по време на Голямата пресконференция Владимир Путин дори каза, че руснаците и белорусите са „почти един народ“.

Кремъл способен ли е действително да обедини Русия и Беларус?

Достатъчно е да погледнем клаузите на споразумението за съюз между Русия и Беларус, за да разберем, че то е изпълнено на няколко процента. Основно по икономически въпроси, по-специално по въпроса за петролното и газовото сътрудничество и най-вече от страна на Русия. Последните 20 години са достатъчно време, за да разберем, че Лукашенко от Съюзната държава се нуждае доколкото въглеводородите са на вътрешни руски цени.

Това е резултат от интеграцията. Всичко останало е информационен шум, създаден около тази тема. Участвах в много интеграционни събития в Минск и обърнах внимание колко никому това не е интересно. Всички се занимаваха с взаимни похвали и приеми. Така че имаме конкретен исторически интервал от време, за да преценим ефективността на интеграцията.

Лукашенко дори не е готов частично да жертва националния суверенитет. Той използва подготвен набор от заплахи, примитивно изнудване за отиване на Запад, че ще се сближи със Съединените щати, където вече е ходил  с Маккей. Но пред нас е Украйна с опита ѝ по този път и заплахите на Лукашенко вече не впечатляват никого. Западът ще погълне Беларус след пет секунди, дори няма да се задави. Има технологии, има опит. И самият Лукашенко ще отиде на същото място като Янукович. Ако успее.

Въпреки това действията на националистите в Минск стават редовни...

Само човек с тесен ум, който не вижда какво се случва под носа му, може да си направи изводи от горното. Белоруски Майдан, вътрешен конфликт, гражданска война, унищожаване на държавата и усвояване на нейните части от Запада може да се разглежда само от човек с много алтернативен поглед върху реалността. В днешния свят на големи блокове, които се развиват, придвижвайки се към многополюсността, Беларус, като десетки други държави, сам, без Русия, не може да защити своя суверенитет и да подкрепи икономиката си без нашите субсидии.

Междувременно Русия открито и доброжелателно продължава интеграцията, като по същество започва всичко отначало и призовава за създаването на пълноценна Съюзна държава. Тази възможност е отворена, но след като Александър Григориевич успява да завърта главата на руското ръководство толкова дълго, за него е трудно да се откаже от такава линия. Отказът от интеграция с Русия за Лукашенко обаче е равносилен на самоубийство. Това ще доведе до разпадането на белоруската държава. Русия, надявам се, е анализирала грешките си, включително и в Украйна. Москва ще действа по-решително.

Засега тази решителност изглежда странна. На Лукашенко му трябваше само да поиска оттеглянето на нашия категоричен посланик Бабич от Минск, Москва послушно да изпълни това ...

- Бабич беше отзован в замяна на обещание, че сега интеграцията определено ще започне. Именно Бабич откри липсата на стремеж на белоруската страна за интеграция, разкривайки огромен пакет от незаконни финансови отношения и експлоатацията на руската икономика, водени заради лична печалба. За това той не се хареса на администрацията на Лукашенко. И дори след оттеглянето му, измитането на проруски служители продължава.

Разбира се, това беше слабост, отстъпка от Русия. Но това е незначително в сравнение с това, което ще се случи с Беларус, ако американските стратези установят, че Москва вече не покрива Минск и Беларус е оставен сам. Всичко ще свърши за минути.

Това е “тояжка”, но може би е необходим и “морков” за интеграцията? Ако успее, може ли Лукашенко да намери политическо място в новата обща държава?

Безспорно. От 90-те години Лукашенко придоби значителна легитимност в Русия, особено в патриотичните среди. Върхът на неговата популярност дойде в момента, когато Путин напуска втория си президентски мандат и възниква перспективата за президент Медведев. Тогава възникна цяла кампания в подкрепа на Лукашенко като нов лидер на Съюзната държава. Разбира се, в случай на бързо разгръщане на интеграционните процеси в наднационалните структури на Съюзната държава, той ще играе една от ключовите роли.

Но ако той бъде съборен в резултат на белоруски Майдан, тогава той няма да участва в нищо. Цялата стабилност, която съществува в Беларус сега, цялата политическа стабилност, икономически просперитет, сигурност и суверенитет - всичко това е следствие от присъствието на Русия там. Без него Беларус е чист обект за глобалистите. Знаейки тяхното умение, можете да сте сигурни, че всичко ще бъде направено много бързо и драматично за страната и за руския народ, който живее там.

Така че засега всички възможности са отворени за Лукашенко. Единствено ще му се наложи да преговаря с друг мощен политик в необятността на Съюзната държава - Путин.

Превод: В.Сергеев