/Поглед.инфо/ Преговорите между президентите на САЩ и Русия Доналд Тръмп и Владимир Путин в Хелзинки осветиха един рядко споменаван от медиите, наблюдателите и аналитиците, но според мен, ключов проблем. Този проблем доминира над всички останали въпроси, които бяха засегнати по време на преговорите. Този проблем не бе озвучен, но косвено прозвуча на всички отговори на двамата президенти след пресконференцията. Това е проблемът на ожесточената борба между привържениците на глобализацията, единното световно правителство, така и наричаната „дълбочинна държава“ и концепцията за многополюсния свят със запазване на национални държави, нации и полове.

Но би било твърде опростенческо да се свежда съвременната геополитика към борбата именно между тези две фракции. Вътре във всяка от тях има множество течения и структури, които на свой ред преследват своите интереси и виждат бъдещия световен ред по свой си начин. И това не се отнася единствено за западния свят и САЩ, където борбата е достигнала предреволюционно състояние и възможност за начало на гражданска война. В донякъде по-малка степен това се отнася и до Русия, където опростено е прието да се смята, че антагонистичните интереси на световния елит са съсредоточени в „различните кули на Кремъл“, а Путин за да избегне кървави сътресения и революции се старае са съблюдава баланс между тях. В предишната си статия „Как Тръмп спечели милиардите си“ показах какви сили стоят зад Тръмп и техните интереси и планове за бъдещия световен ред. В тази статия ще разкажа за неговите съперници, с които Тръмп с различен успех води борба не на живот, а на смърт – неомарксистките глобални структури.

Прието е да се смята, че по света съществуват две фракции на злото, които се сражават за човешката душа. И двете са древни и винаги са били скътани в тайна. И двете винаги са имали мащабни разузнавателни мрежи, свои агенти във всяка голяма банка, корпорация, финансови групи и всяка политическа организация. Историята им има хилядолетен опит в мошеничествата, корупцията и убийствата. Лидери на фракцията условно е прието да се наричат „човекът в черно“ и „човекът в бяло“.

Започвайки от 2015 г. и двете фракции се готвят усилено и пропагандират края на Света или Армагедон. Всяка от тях има своите планове за хегемония – световно господство под двама управници, които ще управляват религиозните, културните, съдебните, правните, икономическите и военните аспекти на земното кълбо. „Новият световен ред, единният световен ред или Транснационалната глобалистка република, според тях се намира само на няколко крачки от съществуването си. Но всички стремежи на този план, са завързани на два ключови възела – в Ерусалим, където трябва да се случи Армагедон и борбата за власт над цялата страна.

***

Предишният опит за създаване на единна световна република и изтриване на националните граници е предприета преди 100 години в Русия.

Един от основоположниците на ционизма, равин Барух Леви пише до своя млад ученик Карл Маркс:

„Самият еврейски народ ще стане свой собствен Месия. Неговото царуване над света ще се осъществи сред обединяването на всички останали човешки раси, отмяна на монархиите и границите като основи за обособяването (particularismo) и провъзгласяването на световна република, която навсякъде да признава правата на гражданство на евреите.

При тази нова организация на човечеството, децата на Израел, разпръснати в момента по цялата повърхност на Земята на една раса, с еднакво образование, без голяма съпротива ще станат навсякъде ръководен елемент, особено, ако успеят да дадат на евреите ръководството на трудещите се класи. Така, победата на пролетариата ще предаде в израелски ръце управлението на всички нации заедно с установяването на Световна република. Тогава правителството на еврейската раса ще успеят да отменят индивидуалната собственост (individual, различно от privat - частна, personal — личнасобственост) и ще се разпорежда навсякъде с богатството на народите. Така ще се осъществи обещанието в Талмуда за настъпващите месиански времена, когато евреите ще владеят собствеността на всички народи по земята“

Salluste  «Les engines secretes du Bolchevisme»

Завоювайки в резултат от революцията от 1917 г. властта в Русия, международните глобалистки сили решават да направят руската държавност и руския народ дърва за разпалването на световната революция и установяването на световната република. Венец на този опит е Съветско-полската война от 1919-1921 г., когато войската на Михаил Тухачевски под общото ръководство на Лев Троцки се устремява през Полша за помощ на Баварската съветска република и нататък към Европа. Но се случва „Чудото на Висла“ и съветската войска е разгромена, а десетки и стотици хиляди руснаци плащат със живота си, загивайки на бойните полета и нататък от глад и изтезания в полските концлагери.

Народът на Русия не пожела да бъде „жертвения агнец“ в глобализацията, която е перфектно разбрано от Йосиф Сталин, който чрез различни „укази“ започва да „разрежда“ редиците на ВКП(б) с национално ориентирани кадри. След неуспешния опит за революция на Троцки на 7 ноември 1927 г., Сталин започва да се трансформира марксистката комунистическа доктрина, оставяйки само външната обвивка на лозунгите и атрибутиката, поставяйки в основата идеите за социална справедливост, подправена с видоизменени консервативни християнски ценности. Но по-важното е, че Сталин започна да се отървава от редицата международни теоретици и практици на глобализма, нахлули в Русия след революцията и буквално пропили се във всички партийни, държавни, стопански и научни институции на новата държава. Започва Голямата чистка, която на запад наричат ГУЛАГ и Сталински репресии.

Голяма част от комунистическия елит напуска СССР и интелектуалната му част се заселва в Германия, в град Франкфурт, където тя формира гръбнака на факултативния състав на знаменитата Франкфуртска школа на Гьоте университета. Но след като нацистите идват на власт в Германия, по разбираеми причини комунистическият интелектуален елит се премества главно зад океана, където получава катедри и лаборатории във водещи американски университети, по-специално в Колумбийския. На практика целият настоящ политически, икономически, културен и научен елит на САЩ е от ученици на школите, оглавявани основно от избягали комунистически интелектуалция, така наречените „франкфуртски пиленца“, основатели на „културния марксизъм“. Най-висока концентрация във властовите, научните и обществените структури на САЩ неомарксистите-глобалисти постигат при администрацията на президента Барак Обама, което съм го казвал и преди.

Следва продължение.

Превод: Поглед.инфо