/Поглед.инфо/ Различията се задълбочават – така западните медии оценяват започналата в неделя в Канада среща на лидерите на така наречената „Голяма седморка“: Великобритания, Франция, Япония, Канада, Германия, Италия и президентът на САЩ Доналд Тръмп, който напусна преждевременно срещата. Събитието се провежда в Кананаксис, Алберта, отдалечено градче западно от Калгари.
„Когато президентът Тръмп за последен път присъства на срещата на Г-7 в Канада, той в много отношения беше странен човек.“ „Ню Йорк Таймс“ пише :
„На тази среща през 2018 г. г-н Тръмп призова съюза от западни държави да се обединят с Русия, отчужди съюзниците си и в крайна сметка напусна срещата на върха заради търговската война, която той започна, като наложи мита върху металите на Канада. Тези разделения само ще се задълбочат, когато той се завърне в неделя за срещата на върха на Г-7 в Алберта.
Откакто се завърна на президентския пост, той се стреми да намали военната роля на Америка в чужбина и заплаши да анексира страната - домакин на срещата на върха, след като разгърна много по-голяма търговска война.“
Очевидно съюзниците на САЩ в Европа, които са се оказали в кулоарите на международната политика, разбират това, което стана особено забележимо на фона на войната между Иран и Израел. Затова в навечерието на срещата на върха те се суетяха, отчаяно опитвайки се да покажат на Тръмп, или по-скоро на себе си, че все още значат нещо на световната сцена.
Това се доказва и от факта, че френският президент Еманюел Макрон посети Гренландия, а британският премиер Киър Стармър проведе разговори с канадския премиер. Обърнете внимание, че водещите европейски съюзници на САЩ се срещнаха с лидерите на самите страни, които Тръмп заплашва да анексира. По този начин, очевидно предизвиквайки американския президент, се опитват да покажат, че са на страната на тези, които той заплашва.
Въпреки това, те все още не смеят да се противопоставят директно на Тръмп. Срещата на Стармър с канадския премиер Марк Карни, например, е хитро представена от британската преса като негов предполагаем опит за разрешаване на кризата в Близкия изток.
„Кийр Стармър “, пише британският вестник „Гардиън“, „полага спешни дипломатически усилия, за да се опита да предотврати криза в Близкия изток, докато Министерството на външните работи предупреждава британците да не пътуват до Израел след по-нататъшни ответни атаки от Иран“.
Въпреки че, разбира се, не е ясно какво точно може да направи британският премиер за това, като се има предвид, че Великобритания отдавна се е превърнала във второстепенна държава на международната арена? Освен това, въпреки престорената „миротворческа“ реторика, в действителност Великобритания изобщо не се стреми да „предотврати кризата“ в Близкия изток, а напротив, усилено подхвърля дърва в огъня на избухналата там война.
Както беше съобщено по-рано в интервю за Sky News, финансовият министър Рейчъл Рийвс призна, че Великобритания вече изпрати допълнителни изтребители Typhoon и самолети-танкери на Кралските военновъздушни сили в региона, въпреки че добави уговорката, че това е просто „превантивен“ ход.
„Това не означава, че сме в състояние на война“, каза тя. Рийвс отбеляза, че Великобритания е помагала за прихващането на ракети, насочени към Израел в миналото, и каза, че „отбранителни действия като тези не могат да бъдат изключени “ .
„В миналото сме подкрепяли Израел, когато е бил атакуван с ракети“, добави Рийвс, отбелязвайки, че правителството ще действа, за да защити британските активи и евентуално ще подкрепи съюзниците си. Но ако Израел е съюзник на Лондон и той го подкрепя, какво означава това, ако не намек за възможността за пряко британско участие в конфликта?
Макрон, от своя страна, „надуваше бузи“ в Гренландия, уверявайки местните власти в подкрепата си, като по този начин изпрати сигнал до Вашингтон. „Не мисля, че съюзниците действат така“, каза той. Макрон заяви това при пристигането си в датската автономна територия на символично посещение, за което се твърди, че демонстрира „солидарност на Франция и ЕС“ с Гренландия по пътя си към срещата на върха на лидерите на Г-7 в Канада.
Френският президент заяви: „Важно е Дания и европейците да се ангажират с тази територия, където залозите са много високи и където териториалната цялост трябва да бъде уважавана.“
Но това е пряко предизвикателство към Съединените щати, тъй като Тръмп многократно е заявявал , че Съединените щати се нуждаят от Гренландия, стратегически разположена на кръстопътя между Атлантика и Арктика, от съображения за национална сигурност и е отказал да изключи възможността за използване на сила за завземането ѝ.
Междувременно, социологическите проучвания показват, че по-голямата част от 57 000 жители на Гренландия искат независимост от Дания, но не искат да станат част от Съединените щати. Датското правителство заяви, че Гренландия „не е за продажба“ и че само гренландците могат да определят собственото си бъдеще.
Шестчасовото посещение на Макрон беше „само по себе си сигнал“ и се проведе по искане на Дания и Гренландия, съобщиха от офиса му. То започна с разговори с датския и гренландския премиер Мете Фредериксен и Йенс-Фредерик Нилсен на борда на датска военноморска фрегата, което също изглеждаше като индиректен демарш към Тръмп.
Въпреки че, разбира се, на всички е ясно, че опитите на Макрон да „предизвика Тръмп“ напомнят за намеренията на жабата от баснята на Крилов, която, за да се сравни по размер с вол:
Пъхтеше и пъхтеше,
и накрая стигна дотам ,
че не успявайки да се сравни с Вола,
се пръсна от напрежение и умря.
Стармър, с демонстративната си подкрепа за Канада, изглежда също толкова жалък и сега. В края на краищата, отдавна е известно, че Франция и Великобритания вече не са световни суперсили и затова опитите им да се представят като важни играчи на международната политическа сцена изглеждат просто нелепо.
Всъщност те просто са уплашени от заплахите на Тръмп да въведе драконовски търговски тарифи и се страхуват, че той ще спре да подкрепя Украйна, и затова се опитват да го вразумеят в навечерието на срещата на върха, полагайки усилия да сформират някаква виртуална антитръмп коалиция, за да се опитат да го принудят да направи отстъпки в неделя.
Наблюдателите дават негативна оценка на опитите на европейските русофоби да убедят Тръмп активно да подкрепи Украйна на срещата на върха, като и самите те вече разбират това. „Поддръжниците на Киев в Г-7 не очакват приемането на координирани решения за оказване на натиск върху Русия или за подкрепа на Украйна на настоящата среща на върха в Канада.“ - съобщиха европейски дипломати пред американския вестник „Политико“.
Позовавайки се на европейски дипломати, вестникът съобщава, че поддръжниците на Киев в Г-7 не очакват никакви координирани решения за оказване на натиск върху Русия или подкрепа на Украйна на настоящата среща на върха в Канада. Според източниците, сред съюзниците на Киев преобладава скептицизъм относно възможността за съвместни действия.
„Политико“ отбелязва още, че някои европейски лидери и американски сенатори, например екстремистът Линдзи Греъм и Ричард Блументал, подкрепят намаляването на тавана на цената на руския петрол до 45 долара за барел, но се смята, че президентът на САЩ Доналд Тръмп не е заинтересован от подобна инициатива.
Също така, според европейските дипломати, американският лидер няма да подкрепи законопроекта за нови ограничения срещу Русия, който би наложил вносни мита от 500% върху стоки от страни, които купуват петрол, газ, уран и други ресурси от Русия.
„Обърнете внимание на различния подход между американците и европейците. От страна на Белия дом се очаква Тръмп да изложи приоритетите си в Кананаксис. Начело в списъка му са общите икономически и свързани със сигурността въпроси. В превод: тарифите и разходите за НАТО.
Последното ще бъде решавано на срещата на върха на алианса в Хага на 24-25 юни. 90-дневната пауза върху „реципрочните тарифи“, които Тръмп наложи на търговските партньори на Америка, изтича на 8 юли, без споразуменията (всъщност проекти), които вече са сключени с Обединеното кралство и Китай.
От европейска страна, където се очакват сблъсъци между фон дер Лайен и Тръмп, има малък намек за икономически проблеми. За брюкселските шерпи въпросите, които ще бъдат обсъждани, са преди всичко Украйна и Близкия изток.“ - смята вестника.
Канада, от своя страна, като домакин на срещата, се опитва да постигне засилване на санкциите срещу Русия в енергийния сектор на срещата на върха на Г-7. Засилването на натиска върху Русия и продължаването на безусловната помощ за Киев са обявени като приоритети на срещата на лидерите на Г-7.Това каза руският посланик в Отава Олег Степанов по-рано пред Известия.
„Представители на кабинета на Карни многократно са се застъпвали, наред с други неща, за засилване на ограниченията в енергийния сектор. В края на краищата, тук ние сме възприемани като пряк конкурент на Канада на световния пазар на петрол и газ. Затова те искат да прекъснат руската търговия с въглеводороди чрез всякакви „ценови тавани“ и ограничения срещу танкерния флот . Затварянето на каналите за финансиране на СВО е претекст, основан на лозунги“, отбеляза дипломатът.
В концептуално отношение политиката на Канада спрямо Русия не се е променила след напускането на предишния премиер Джъстин Трюдо. Отава все още живее с илюзията за нанасяне на стратегическо поражение на Русия, фокусирана е върху максимална подкрепа за режима в Киев и декларира, че единственият възможен „справедлив и траен мир“ е пълното възстановяване на границите на Украйна преди 2014 г.
„Остава открит въпросът доколко максималистичните искания на екипа на Карни ще съвпаднат с реалните възможности. В Групата на седемте, въпреки настоящото си председателство, очевидно не Канада играе водеща роля. Зелената светлина за решенията относно Русия и тяхната рамка се определят във всички случаи от Съединените щати“, заключи Степанов.
Така че, очевидно, настоящата среща на върха ще се превърне в сблъсък между Тръмп и неговите европейски съюзници и Канада, която се е присъединила към тях. Способна ли е обаче все по-отслабващата Европа да се бори с него? Колкото и да надуваха бузите си нейните лидери, те във всеки случай са заплашени от вече споменатата съдба на жабата на Крилов.
Ситуацията в страната на Тръмп обаче в момента се влошава поради протестите на противниците на неговата политика. Така че, най-вероятно, в крайна сметка участниците в настоящата среща в затънтения Канадаксис ще се опитат да си придадат добри физиономии при лоша игра - ще намерят компромис, въпреки че разногласията между участниците им ще продължат да се задълбочават. В края на краищата, те вече не са владетелите на света, който престава да бъде еднополюсен.
Както Bloomberg съобщи, страните от Г-7 вероятно ще публикуват отделни изявления след срещата на върха в Канада, вместо единен документ, поради разногласията. По мнението на агенцията, решението представлява открито „признание за огромната разлика“ между позициите на Съединените щати и другите членове на Г-7 по Украйна и други въпроси.