/Поглед.инфо/ Помощник-държавният секретар на САЩШ по Европа и Евразия Уес Мичъл се срещна с президента на Беларус Александър Лукашенко. Малко преди посещението си в Минск Мичъл определи Беларус за „бастион, защитаващ от руския неоимпериализъм”, а при срещата си с Лукашенко го похвали, че е защитил териториалната цялост на Беларус. Държавният департамент на САЩ активизира старата американска политика, целяща изтръгването на Беларус от руската сфера на влияние.
Беларус има най-лошите отношения със САЩ от всички европейски държави. Беларус е единствената страна в Европа, от която е гонен американски посланик. Президентът Александър Лукашенко преди десет години обясни решението за изгонването от Минска на американския посланик така: „Защо ни е посланик, който организира акциите на петата колона?”.
Историята на белоруско-американските отношения е история на постоянна деградация, при това много по-стремителна от отношенията между Русия и САЩ.
По време на бомбардировките над Югославия белоруският президент публично предлага на югославяните да се доставят противовъздушни комплекси С-300, за да се свалят американските изтребите. Американският Конгрес на свой ред, въпреки споразумението от 1996 г. за гаранциите за сигурността и невъвеждането на санкции срещу Беларус в замяна на отказа на Минск от ядреното оръжие, официално представи като цел на американската външна политика свалянето на Лукашенко и въведе лични и икономически санкции срещу републиката.
„Последната диктатура на Европа, не е просто журналистическо клише, а официална формулировка на ЦРУ. „Докладът за Беларус – последната диктатура в Европа, включващ данни за търговията с оръжие и за собствеността на лидерите” – ето така се нарича документът на американските специални служби, на чиято основа Конгресът утвърдява списъка със санкциите против „последната диктатура на Европа.
Практическото въплъщение на практика на официалния курс на САЩ са няколкото опита за организиране на „демократична революция” в Минск, които се финансират и направляват от американските специални служби.
Заради тези опити, според мен, от Беларус и изгониха американския посланик.
Затова и трябва да се замислим над думите на помощник-държавния секретар на САЩ по Европа и Евразия Уес Мичъл, заявени по време на преминалата на 30 октомври среща с Александър Лукашенко. „Нее прекрасно разбираме дълбоките и исторически близки отношения между вашата страна и Руската федерация. И ние прекрасно разбираме успеха, който постигнахте по осигуряването на стабилността, териториалната цялост. На първо място е политическата стабилност в Беларус”, заяви Мичъл на президента.
В тези думи има или ирония, или тънък комплимент и завоалирано изразяване на уважение към белоруската държавност, която се оказва за американците значително по-костелив орех от Либия и Ирак. Все пак американците близо две десетилетия подкопаваха белоруската политическа стабилност.
Но на повърхността, разбира се, има различна интерпретация на думите на Уес Мичъл. Помощник държавният секретар за Европа и Евразия намеква, че Беларус е успял да осигури стабилност и териториална цялост в контекста на съюза с Русия. Видите ли той е успял да оцелее в „обятията на мечката” и е останал независима държава. Сякаш Москва някога се е опитвала да се намеси в териториалната цялост на Беларус и руският посланик е бил изгонен от Минск за организирането на Майдан..
Държавният департамент постепенно налага на Беларус митологичен вариант на тяхната история: оказва се, че през всичките тези години Беларус се е отбранявал възможно най-добре от това да не бъде окупиран от Русия и е най-важният бастион на Европа срещу "руската агресия".
Уес Мичъл се изказа в речта си относно принципите на новата политика на САЩ в Централна и Източна Европа: той определи Беларус заедно с Украйна и Грузия като „бастион, предпазващ от руския неоимпериализъм”.
Това не е презаписване на историята, а на модерността: да се нарече руският военен съюзник в Източна Европа сред американските сателити, които формират антируския „санитарен кордон”. Тази изкривена версия на реалността се предлага на официалния Минск като основа за изграждане на нови отношения между САЩ и Беларус.Белоруското лидерство предлага на американците напълно различна основа.Беларус е независим център на сила, който не зависи от никого и не се стреми към каквито и да е действия, насочени срещу другите.
„Ние искаме да бъдем суверенни и независими, и в това отношение ние сме еднакво близки до всички центрове на сила на нашата планета. Дори и в най-трудните времена на нашите отношения не спирам да говоря за факта, че ние сме изключително заинтересовани от добрите отношения с вашата страна”, заяви Александър Лукашенко на пратеника на Вашингтон.
След това Лукашенко се обърна към концепцията за външната политика на Беларус като донор на регионалната сигурност, приет след украинските събития. „Ние познаваме отношението на вашата страна към тези проблеми. Мисля, че ще обърнете повече внимание на решаването на тези проблеми като водещата страна в света. Ако сме нужни за решаването на най-трудните проблеми в Европа, особено в Източна Европа, то ние сме готови за това”, заяви президентът на Беларус.
Съединените щати обаче не се нуждаят от Беларус като донор на регионалната сигурност в Европа.
Представителят на Държавния департамент ясно заяви, че САЩ се нуждаят от Беларус като още една антируска държава, без която веригата антируски държави на Западните граници на Руската федерация няма да се затвори.
Западното включване на Минск в програмата на европейското турне на Уес Мичъл означава само, че Съединените щати засилват старата си политика в Беларус. Независимо от игрите, които американският президент Доналд Тръмп играе със самата Русия, целта на американската политика спрямо Беларус остава същата: откъсване на републиката от сферата на влияние на Русия.
Неизменността на целта определя и завидното постоянство на задачите на белоруската политика на Вашингтон. Те са две: преориентирането на Беларус към НАТО и САЩ и смяната на властта в Минск.
Последователността на тези задачи може да варира в зависимост от избраната концепция за работа по Беларус. Строгата концепция за „демократизация” предполага най-напред преврат в Минск и идването на власт на прозападните сили, а след това придвижване на Беларус към Запада. Меката концепция за „ангажираност" предполага първото сближаване на Беларус с НАТО и Съединените щати, а след това и смяната на ръководството в Минск.
Въпреки това, едното е неразривно свързано с другото, защото докато в Минск, вместо независимо лидерство има прозападно ръководство, напълно отдало се да „сдържа Русия”, американската стратегия по отношение на Беларус няма да бъде напълно изпълнена.
Така че официалният Минск е поканен да играе геополитическа игра с един измамник. Поканата на тази игра за белоруската дипломация е победа сама по себе си. Тактиката на международната изолация спрямо „последната диктатура на Европа” и удушаването ѝ със санкции от страна на целия „демократически свят” се провалиха.
Американската готовност за диалог с белоруските власти открива коридор за възможностите на Беларус за дипломатическа маневра. На първо място, в отношенията с американски съюзници и сателити в Европа, които няма да оказват натиск върху демокрацията и човешките права на белорусите, след като отвъдморският покровител в момента презира тези теми.
В същото време, играта с измамници не увеличава националната сигурност на Беларус. Измамникът си е измамник – общуването с него може да бъде заплаха за националната сигурност. В крайна сметка, най-добрият начин за общуване с измамници, както показва белоруския опит с гоненето на американския посланик, е да се вземе свещника и по главата.
Превод: В.Сергеев