/Поглед.инфо/ Русия се връща на световната сцена през ислямския свят - точно както го е оставила преди около четвърт век чрез Източна Европа. Русия се държи по-различно от САЩ, които прокламират своята хегемония в света след падането на Берлинската стена.
Америка беше враждебна към ислямския свят, понякога действаше тайно, опитвайки се да го стандартизира. Струва си да се припомни известната реч на американския дипломат Едуард Джереджиан (американски дипломат Едуард Джереджиан, работещ в осем администрации от Джон Кенеди до Бил Клинтън). В Meridian House през юни 1992 г. Джереджиан използва термина "следващият -изм", който по-късно стана известен като "фашистки ислямски механизъм".
Това означаваше, че американското приятелство с реакционните режими на ислямския свят или действията, придружаващи така наречената война срещу тероризма, включително инцидентите в затворите в Абу Гариб и Гуантанамо, по думите на действащия американски президент, се отличават с неприязънта си към мюсюлманите, ислямофобията (Основната мисъл на Джареджиан, напротив, е, че "американското правителство не разглежда исляма като един от последващите оръжия, които се противопоставят на Запада или заплашват мира" - бел.ред.).
Неуспехът на военния преврат в Турция през юли 2016 г. засегна международните отношения и се превърна в препъни камък между Русия и Америка. Освен това Русия успя да изиграе ислямската карта в Турция, използвайки близките си връзки с републиките от Централна Азия. Необходимо е да се има предвид, че ислямът играе важна роля в Русия, тъй като 20 милиона от неговите граждани са мюсюлмани. В същото време населението на мюсюлманските страни от Централна Азия е повече от общия брой жители на Русия. Мюсюлманите съставляват половината от цялото население в постсъветските страни.
Всичко това се е отразило на решението на Русия да се присъедини към Организацията за ислямско сътрудничество като наблюдател през 2013 г., както и да участва в срещата на Групата за стратегическа визия "Русия - ислямски свят", значителен принос за развитието на която е направил Евгений Примаков, един арабист, ориенталист, който заемаше постовете министър на външните работи и министър-председател на Русия. Последното заседание се състоя на 18 август тази година в Бишкек, столицата на Киргизстан. Срещата бе посветена на Чингиз Айтматов, автор с киргизски произход, и в нея взеха участие много художници (става дума за международен форум на писатели и интелектуалци "Айтматовски четения: Диалог между културите"., организирани от Групата за стратегическа визия - бел.ред.).
Срещите се прекратяват в момент, когато ситуацията на международната сцена се нагрява. Вратите, отворени след падането на Берлинската стена, са затворени. Има нови първоначални данни и нов контекст, в който Русия вече не е съгласна да играе второстепенна роля. Изборът на столицата на Киргизстан като място за тринадесетата среща не беше случайно. Да, Киргизстан не е най-голямата мюсюлманска република в Централна Азия по отношение на демографските показатели, територия или ресурси. Въпреки това, позицията му на кръстопът между Русия и Китай, близостта й до Афганистан го превръщат в ключова връзка между китайското, руското, тюркското и персийското духовно наследство.
Страната е преживяла трудни времена, когато САЩ увеличиха присъствието си на източните граници на Русия и на западните подходи към Украйна. Затова срещата в Бишкек е в известен смисъл отговор на Съединените щати и на всяка друга страна, която има същите намерения. Трябва да се отбележи в това отношение посланието на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров, адресирано до участниците във форума, както и присъствието на заместник-министъра на външните работи на Руската федерация Михаил Богданов и група експерти-арабисти - на първо място, координаторът на Групата за стратегическа визия Вениамин Попов и редица видни представители на мюсюлманските републики от Централна Азия. Както вече бе отбелязано, акцентът беше писателят Чингиз Айтматов, чиято кандидатура дори беше номинирана за Нобелова награда. Неговата специална роля във форума се дължи не толкова на изключителния му талант и дълбочината на мисълта, колкото на неговия политически принос към обществения живот. Първо, той е първият, който използва термина "перестройка" (историческо явление, което се превърна в основа на политиката на Горбачов и доведе до разпадането на Съветския съюз), и второ, защото киргизският писател се възприемаше като съветски писател. Аитматов съчетава своята национална идентичност, която е олицетворена в неговата литература, с просъветска ориентация и използване на руския език.
В същото време, говорейки за форума, трябва да споменем съживяването на мисленето от епохата на перестройката, съчетаването на националния компонент с връзката между страните от постсъветското пространство. С други думи, Русия възстановява своята съветска империя в нова форма и нов контекст.
Следователно, ние сме изправени пред това, което британският писател Рудард Киплинг нарече "голяма игра". Това ще повлияе върху по-нататъшното развитие на международната ситуация и следователно на арабския свят. Студената война се връща с нова маска. Сега не се основава на идеология, не на надпреварата във въоръжаването и конфронтацията , а на борбата за зони за влияние и връщането на онова, което някога е било част от Съветския съюз.
Още една забележка. Говорейки за исляма, Русия има педвид не революционния ислям на иранския модел или консервативния реакционен ислям на Саудитска Арабия, а цивилизования и културен ислям, който можем да видим в Турция. Знаци на този модел се наблюдават и в страните от Централна Азия, които изглежда имат общи традиции и придържане към ислямските ценности с Турция. Всичко това се обяснява като реакция на загубата на изконни обичаи. Същевременно има толерантност към другите религии, разбиране за стойността на свободата на жените, възникнала по времето на болшевизма, или хармонично разбиране на ислямската цивилизация по религиозен и социален начин.
Ще успее ли Русия да изгради отношения с ислямския свят, изпълнявайки задача, с която САЩ не са успели да се справят? Въпреки че тази задача бе изправена пред предишния американски президент Барак Обама, за което той заяви в речта си в Кайро на 4 юни 2009 г., наричайки исляма част от "американската епопея", всички изявления останаха само като намерения. Успехът на Русия в ислямската политика ще засегне не само ситуацията в Централна Азия, но и появата на нова идея за исляма. Да, Русия вече има известен успех в тази област, защото много ислямски държави не искаха да се откажат от съветското минало, започнаха да преосмислят тъжното преживяване на "изхвърлянето на детето заедно с водата" и спасяването на руския език. Обаче, всичко това не украсява новото изображение на света. Съвременният свят не може да съществува само в географско пространство, а в международните отношения не може да се ръководим само от финансови съображения. Не трябва да се допуска материалистичното, механично мислене, присъщо на съветската епоха. Русия трябва да се съсредоточи повече върху Достоевски, а не върху Ленин, защото дипломатическите аспирации не могат да бъдат реализирани без ясна картина на света.