/Поглед.инфо/ Както британският вестник “Гардиън” наскоро съобщи, в обединена Германия за първи път през март ще бъде издигнат паметник на Ленин. Съдът на германския град Гелзенкирхен, разположен в центъра на индустриалния регион Рур, удовлетвори искането на лявата Марксистко-ленинистка партия на Германия (МЛПГ). Става дума за чугунена статуя с височина 2,15 метра, направена в Съветския съюз през 30-те години. МЛПГ придобива статуята в Чехия на онлайн търг.

Партията МЛПГ, основана в Германия през 1982 г., е маоистка организация, която има за цел „да спечели решително мнозинство от работническата класа в борбата срещу монополния капитал и неговата държава“. Партията е незначителна, днес тя не играе забележима роля в политическия живот на Германия, но това, че в най-богатата страна на Европа ще бъде поставен паметник на Ленин, се смята от наблюдателите за част от определена тенденция - особено на фона на засилването в източната част на Германия (бивша ГДР) на носталгията по “старите времена”.

Въпреки че след разпадането на ГДР мина четвърт век, някои германци се чувстват като чужди в обединена Германия. Струва им се, че с изчезването на ГДР те са загубили родината си”, пише професор Клаус Шрьодер, социолог от Свободния университет в Берлин. “Източните германци смятаха, че с радикалния преход на икономиката към пазарни релси всичко, което са постигнали, се обезценява на мига... 40% от германските младежи, чиито родители са израснали в бивша Източна Германия, не считат ГДР за диктатура. И 50 процента смятат, че демокрацията в Западна Германия не е реална”, допълни той.

Гюнтер Бауер, 58-годишен от източния германски град Кемниц, казва, че преди 30 години е работил като шлосер във фабрика, когато започват исканията за реформа в ГДР: „Обещаха ни рай. Всички немци ще станат братя, ще забогатеем за един миг, ще дойде всеобщото щастие. Но фабриката ми беше затворена, производството ни се оказа ненужно, нашите магазини бяха затрупани със стоки от Запада ... Сега в Германия вече не е възможно да се получи нормална работа - пенсионната възраст е повишена до 65 години, всички работни места са заети от мигранти, които са готови да работят за стотинка ... Сега 60% от жителите на Източна Германия изпитват носталгия по социализма ... "

Искането за промяна е очевидно и в други страни от Стария свят. Многомесечните размирици на „жълтите жилетки“ във Франция са убедителни доказателства за недоволството на французите от социално-икономическата политика, провеждана от властите. В Гърция партията СИРИЗА, коалиция, съставена от бивши комунисти и леви радикали, спечели силни позиции в обществено-политическия живот, а масовите комунистически демонстрации отдавна са част от живота на гръцката столица.

Тази тенденция е очевидна и в Съединените щати. Тя е особено забележима при популярността на Бърни Сандърс, който отново се опитва да стане кандидат на Демократическата партия на президентските избори. Той нарича себе си „демократичен социалист“, а противниците му често го наричат „комунист“. Естествено, Сандърс не е комунист, но през цялата си политическа кариера защитава граждански, трудови и социални права, застъпва се за универсално здравно осигуряване, гарантиран платен отпуск, отпуск по майчинство, права на жените, афроамериканците, застъпва се за повишаване на минималната работна заплата, за справедлива данъчна система, укрепване на системата за социално осигуряване, за безплатно висше образование, по-строго държавно регулиране на финансовия сектор и други. И тези изисквания намират отклик сред значителна част от американското общество.

От голямо значение е влиянието на социалната система на Китай, тази втора суперсила на съвременния свят, съчетаваща елементите на социализма и капитализма в своята социална система. В Азия, Африка, Латинска Америка социално-икономическият модел на Китай се счита от мнозина за еталон. Интересът към Китай и неговия опит в развитието е очевиден и в Европа. Така министърът на икономическите въпроси на Германия Петер Алтмайер обосновава засилването на държавната намеса в икономиката с факта, че това е единствения начин Германия да издържи на конкуренцията с държавната икономика на Китай. А лидерът на Британската лейбъристка партия Джереми Корбин казва, че историята на китайския икономически успех демонстрира превъзходството на социализма над капитализма.

Искането за промяна в доминиращата икономическа система на Запад към по-голяма социална справедливост се превърна във виден елемент на днешните обществени настроения.

Превод: В. Сергеев

Източник: Фонд Стратегической Культуры

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели