/Поглед.инфо/ Заместникът на Блинкен, отговарящ за Азиатско-тихоокеанския регион, спешно се отправи за Ханой

Ако посещението и споразуменията на В. Путин в КНДР бяха посрещнати в Съединените щати със загриженост и безпокойство, то посещението му в Социалистическа република Виетнам (СРВ) предизвика там силно негодувание и разочарование.

Мотивите тук са специални. През последните години американците не само смятат Ханой за силен актив на своята политика, но и открито се гордеят с него. Вижте, казват те, онези, които се бореха толкова отчаяно срещу нас, сега са едни от нас. Вашингтон видя в това доказателство за собствената си историческа праведност и дори някакъв вид морална реабилитация за всички зверства, които извършиха на виетнамска земя.

Държавният департамент като цяло смяташе напредналите връзки с Виетнам за връх на дипломатическото си изкуство, като неусетно се възползваше от усложненията на последния в отношенията с неговия велик съсед Китай и потапянето на историческата подкрепа на Ханой в лицето на Москва в наложените му проблеми на противоположния фланг.

Но тогава се появи този „неприятен“ В. Путин и „счупи“ всичко. New York Times пише: „Путин дойде в Азия, за да организира преврат, и той успя“. Неговите отношения със Северна Корея и сделката му с Виетнам повдигнаха "потенциални заплахи" в региона за политиката на САЩ.

По мнението на американците, пътуването е било "едновременно предизвикателно и разрушително". То показа, че борбата за власт, понякога рекламирана като нова Студена война между Съединените щати и Китай, е „по-малко бинарна, отколкото може да изглежда“.

Рам Емануел, ръководител на администрацията на кабинета на Обама и сега посланик на САЩ в Япония, обобщи удара на Путин в Азия като „Най-лошите ви страхове се сбъднаха?!“ Е, а какво искахте? Боксова круша, която можете безкрайно да биете и да не ви отговаря?

Всъщност отказът на Виетнам от прекомерно попечителство и зависимост от Съединените щати започна да назрява веднага от момента, в който страните, в паметния за американците ден 11 септември (атаката срещу кулите близнаци), но през 2023 г., подписаха Споразумението за стратегическо всеобхватно партньорство в Ханой. Може да се припомни по-специално, че подобно ниво на отношения вече съществуваше между Виетнам с Китай и Русия. Самият президент на САЩ Джо Байдън пристигна във Виетнам, за да подпише документа, като по този начин демонстрира значението, което се придава на споразумението.

Бързо обаче става ясно, че партньорството в американския смисъл е по-скоро „покровителство“, при което на другата страна е отредена ролята на клиент, а не на равноправен участник. Белият дом започна безсрамно да тласка Ханой да се присъедини към различни антикитайски коалиции и да диктува своята линия на поведение на международната арена.

Посолството на САЩ във Виетнам се опита да се държи много сходно като в Киев, сякаш все още е 1974 г. и Сайгон все още не е паднал. Разбира се, виетнамците, които не забравят нищо от миналото, за разлика от американците, които са готови да „простят“ всичките си дългове към останалия свят, със сигурност не биха могли да харесат това.

Още през декември 2023 г. китайският президент Си Дзинпин пристигна във Виетнам и много спорни въпроси между двете съседки, по които американците спекулираха, се изясниха. Разбира се, позициите им продължават да се различават по редица въпроси и начини, най-вече по отношение на островите в Южнокитайско море, но общото идеологическо сходство и интересите за развитие триумфираха. Ханой в никакъв случай не се стреми да стане фронтовата линия на Вашингтон в борбата му срещу Пекин.

Курсът на Виетнам към укрепване на суверенитета и възстановяване на предишните исторически връзки се прояви напълно при неотдавнашната смяна на властта на формално най-високо ниво, която в Америка, както изглежда са я проспали.

През март т.г 53-годишният Во Ван Тхуонг, който е известен като представител на групата на Хо Ши Мин („Сайгон“), която беше по-склонна да развива отношения със Съединените щати, беше освободен от поста президент по обвинения в корупция.

По някаква причина, където и да присъстват американски протежета или симпатизанти, винаги се появяват и следи от корупция. На мястото на Во Ван Тхуонг беше издигнат през май генерала по сигурността To Лам, силен поддръжник на генералния секретар на КПВ Нгуен Фу Тронг, който бързо намери общ език с президента на Русия.

По този начин Нгуен Фу Тронг допълнително укрепи позицията си на най-влиятелната политическа фигура във Виетнам. Поканата към В. Путин да посети Виетнам и да сключи важни споразумения, въпреки бурните протести от Вашингтон и грубите викове от посолството на САЩ в Ханой, до голяма степен е негова лична заслуга.

Ако си спомним, че той учи руски във Филологическия факултет на Ханойския университет, а след това учи три години в Москва през 1981-1983 г. в Академията за обществени науки към ЦК на КПСС, където защитава своята кандидатска степен по исторически науки, тогава, вероятно, това не е изненадващо. За него борбата на виетнамския народ за освобождение не е страница от учебника, а „жива история“.

Степента на вълнение в американската дипломация от последиците от посещението на В. Путин във Виетнам се доказва и от факта, че веднага след него заместник-държавният секретар на САЩ по въпросите на Източна Азия и Тихоокеанския регион Даниел Критенбринк замина в Ханой.

Докато е в Ханой, Критенбринк ще се срещне с високопоставени виетнамски правителствени служители, за да „подчертае ангажимента на САЩ за преследване на всеобхватно стратегическо сътрудничество между двете страни и сътрудничество с Виетнам в подкрепа на свободен и широко отворен регион на Тихия и Индийския океан“, както се твърди от Държавния департамент.

Няма съмнение, че освен интереса да получи информация „от първа ръка“ за преговорите на В. Путин в Ханой, този американски дипломат отново ще се опита да разубеди домакините от по-нататъшно сближаване с Москва и Пекин, като може би ще ги заплаши с охлаждане на отношенията с Вашингтон.

Въпреки това, виетнамците в отношенията с американците вече са натрупали не само боен, но и дипломатически опит. Те избягват резките формулировки, позовават се на мултилатерализма на своите политики и твърдо следват собствената си линия.

Както се посочва в двустранния документ след посещението на В. Путин във Виетнам, „Русия и Виетнам ще допринесат за формирането на справедлив и устойчив многополюсен световен ред, основан на Хартата на ООН“. И това е ключовият елемент от цялата среща.

Но американците не могат да си позволят просто да отблъснат виетнамците или да ги оплитат със санкции. Виетнам, с население от 100 милиона и високообразовано и добре организирано население, бързо се превърна във важен фактор в световната политика и икономика. Неговият външнотърговски оборот се доближава до гросмайсторския 1 трилион долара (на нивото на Русия).

И това вече не са тениски и маратонки, а до голяма степен високотехнологични продукти, които се търсят в много страни. Когато във Виетнам бяха открити вторите по големина находища на редкоземни елементи в света след Китай, той започна да се чувства още по-уверен и няма намерение да ги даде на никого толкова евтино, колкото биха искали американците.

В момента администрацията на САЩ и подчинената й пропаганда също полагат много усилия, за да се опитат да убедят Китай, че руско-виетнамското сближаване е опасно за него. Но там никой не се заблуждава от такива прости номера.

Пекин реагира доста благосклонно на посещението на В. Путин в Ханой, виждайки в него възможности за разширяване на сътрудничеството в тристранен формат. Москва може да играе ролята на идеален посредник в по-нататъшния процес на окончателното виетнамско-китайско споразумение.

Засега общият обем на руско-виетнамската търговия изостава от възможностите на страните, но дори и тук с изпълнението на постигнатите споразумения, предимно в областта на енергетиката, ядрената индустрия и транзита, са възможни сериозни промени, включително чрез възможностите на БРИКС.

В заключителния документ от посещението например се подчертава , че „Москва ще продължи да работи за укрепване на връзките между членовете на БРИКС и развиващите се страни, включително Виетнам. Доскоро Виетнам заемаше предпазлива позиция към тази групировка, очевидно страхувайки се от реакцията на американците.

Но след като стана известно за интереса на Тайланд, Малайзия и Индонезия да се присъединят към БРИКС, трябва да се предположи, че Виетнам няма да остане настрана от този, всъщност, процес на АСЕАН. Между другото, железопътната мрежа на Виетнам може да получи допълнителен стимул за своето развитие, като се превърне в ос за свързване на страните от АСЕАН към общите стокови потоци в рамките на БРИКС.

Превод: ЕС