/Поглед.инфо/ След четири дни, на 5 ноември, приключват президентските избори в САЩ, които в момента са в разгара си. Обективните данни показват, че Доналд Тръмп ще спечели. Демократичната пропаганда нагнетява идеята, че Камала Харис ще спечели, въпреки че методите, които помогнаха на Джо Байдън да спечели през 2020 г., този път не работят толкова ефективно.

Предсрочното гласуване, силна страна на демократите на предишните избори, този път се проваля. Повече от 100 милиона американци гласуваха предсрочно през 2020 г., две трети от тях по пощата. Днес броят на желаещите да участват в предсрочното гласуване е едва 41 милиона души. От тях само 25% досега са гласували предварително.

Остават електронните измами и пъхането в кутиите на „правилни“ бюлетини в деня на гласуването. Електронните измами вече са в разгара си: повече от 600 пароли за електронни машини за гласуване в 63 от 64 окръга на Колорадо бяха публикувани публично в интернет от държавния секретар - демократ. Що се отнася до „пълнежите“ директно в деня на гласуването в самите избирателни секции, то, по думите на Д. Тръмп, неговият екип е обучил достатъчно наблюдатели, за да записват всички подобни случаи и да привлекат вниманието на избирателните комисии към тях.

Няма съмнение, че какъвто и да е резултатът от изборите на 5 ноември, това ще бъде крайъгълен камък за Съединените щати, тъй като противоречията в американската политическа система нараснаха толкова много през последните години, че изглежда все по-малко възможно да се премахнат в рамките на съществуващите стандартни демократични процедури. Изглежда, че Съединените щати доминират навсякъде, където е възможно. И все още си остават световния хегемон, включително с функцията на главния световен жандарм.

„Нещо“ обаче се случва, „нещо“ пречи на американските елити да се насладят на триумфа на американския век, продължил доста по историческите стандарти – само тридесет години. И основният фактор тук, освен външния, е, че американците започнаха да бъдат притискани както политически, така и икономически от други регионални сили. И това са процеси на деградация, които отдавна текат в самия американски елит.

Отрицателният подбор - по расови, полови, сексуални, социални и други причини, рано или късно трябваше да доведе до факта, че в горните слоеве на американския елит почти не останаха хора, които да отговарят на нивото на тяхната страна. И ако Д. Тръмп, както и да го третираш, е символ на същата тази Велика Америка, то К. Харис, която без телесуфльор или слушалка в ухото не може да каже дори няколко смислени изречения, е символ именно на новия американски елит, ярък пример за негативната селекция, която тече през последните години.

Ясно е, че с такива хора в ръководството на държавата ще има деградация на властовата система, нейното разпадане, което неминуемо ще се отрази и на самата държава. Минахме през това през 70-80-те години на миналия век, само че под „друг сос“.

Въпреки това, когато се оценяват интересите на Русия в тази надпревара, да се вземе само този фактор и въз основа на него да се каже, че за нас е по-изгодно да спечелим К. Харис, както се казва, за да се разпаднат по-бързо, не изглежда съвсем правилно.

Все пак трябва да погледнем по-далеч. Защото при този ход на събитията САЩ най-вероятно няма да рухнат, но след тежка вътрешнополитическа криза ще преминат към фашистка форма на управление. А кого ще изберат за враг за разтоварване на вътрешнополитическото напрежение е голям въпрос. Но победата на Д. Тръмп открива съвсем други перспективи: перспективата за демонтиране на целия проамерикански блок в глобалния баланс на силите, от НАТО до трансатлантическата ос.

Ако Америка изхвърли този баласт и премине към политика на изолационизъм, тя сериозно ще укрепи позициите си в света. В същото време напускането му от други региони на света автоматично ще доведе до факта, че този вакуум ще бъде запълнен от други глобални играчи.

И това напълно отговаря на нашите интереси. Светът ще стане свят на региони. Без военно-политическа доминация на един от играчите. И това ще създаде гаранция за напълно различен сценарий на глобално развитие, отколкото ако в резултат на идването на власт на фашистите в САЩ започне Третата световна война или Първата ядрена война.

Превод: ЕС