/Поглед.инфо/ Повечето ракетни и космически постижения на Република Корея се базират на руски технологии. В това число и на крадените. Такъв извод следва от сензационното признание на южнокорейски предприемач във вестник „Чосон Илбо”.
„Според разузнавателната ми задача аз успях да изнеса от Русия под формата на старо желязо няколко междуконтинентални балистични ракети и пет броя двигатели за тях. Доставих ги в Южна Корея и ги предадох на разузнавачите. Мен ме наградиха, но скоро властите на моята страна забравиха за мен. Сега не знам какво да правя. В Русия, където имах няколко компании, вече не ме пускат”, - такива сензационни признания в пресата направи южнокорейският бизнесмен, който дълго време е работел в РФ.Публикувалият тази история южнокорейски вестник „Чосон Илбо” заяви, че истинността й потвърдили представители от Националната разузнавателна служба (НРС), които подчертават, впрочем, че ракетите „се оказали не повече от метални отпадъци”. Както изясниха руски журналисти, руските правоохранителни органи също знаят и потвърждават тази история, отбелязвайки, че това далеч не е първият случай, когато някои представители на „мирни професии” в Южна Корея изпълняват „деликатни поръчки” на южнокорейските спецслужби.
Що се отнася до южнокорейския бизнесмен, когото „Чосон Илбо” обозначава само по първата буква на фамилията – К., той започнал бизнеса си в Русия още през 1996 година. Компанията му се базирала в Петропавловск-Камчатски и се специализирала в износа на старо желязо за Южна Корея. Отначало това били отчислени плавателни съдове, но през 1997 година К. получил от руското Министерство на отбраната разрешение за утилизация на разположените в Камчатка руски междуконтинентални балистични ракети, които попадали под споразумението със САЩ за съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения. И тук започва шпионският роман.
За проекта разбрало южнокорейското разузнаване и много се заинтересувало. Представители от Агенцията за планиране на националната сигурност или АПНС, както тогава се наричала НРС, се срещнали с К. и го помолили да изнесе ракета с минимални повреди. Обикновено ракетите били рязани на малки части в присъствието на представител от САЩ. Но К. според признанието му се сприятелил с командващия базата и няколко офицера от руското военно контраразузнаване, които за 700 000 долара си затворили очите за дейността на предприемчивия кореец. В резултат през 1998 година К. успял да изнесе от базата и да пренасочи за Корея под формата на старо желязо едрите части от корпуса на ракетата и двигателите й и се върнал в родината. Там по думите на К. за успешната операция докладвали „най-горе” и на 13 март 1999 година бизнесменът-шпионин лично от ръцете на директора на южнокорейското разузнаване получил медал „За особени заслуги за държавната сигурност на страната” и премия 10 000 долара.
Аналогични операции с разузнавателни задачи К. провел още два пъти – през декември 2000 година и ноември 2001 година, изнасяйки от Русия още три броя ракетни двигатели, нови части за ракети и комплектуване за тях.
„Доколкото зная, ракетата след това е била сглобена, изучена, а получените знания са били използвани за създаването на корейски спътник”, - казва К.
НРС помолила К. да похити от Русия и други образци на стратегическо оръжие, но той, страхувайки се за своята сигурност, се отказал. Той се преориентирал изключително към легален туристически бизнес с Русия, но през 2007 година влизането в Русия му било прекратено. Както изяснил от познатите си руски военни, поради подозрения в съпричастност към шпионска дейност. Както смята „Чосон Илбо”, К. просто го отнесъл, доколкото тогава между Русия и Южна Корея възникнал съвършено друг шпионски скандал. В Русия К. оставил акции за 20 милиона долара, така че забраната за влизане е за него катастрофа. Той се обърнал за помощ към НРС и южнокорейското външно министерство, но те така и не му помогнали.
В резултат К. решил да потърси помощ в пресата и разказал цялата тази история.