/Поглед.инфо/ Безкрайната сапунка с „руската намеса в американските избори” толкова е зациклила, че вече не ни се иска да се оправдаваме пред фантастичните обвинения, че „руснаците са направили Тръмп президент”. Окей, майната ви, да, това сме ние, а също така избихме неандерталците, потопихме „Титаник” и убихме Кенеди. Ние. Именно ние.

Но ето един момент – американците с такъв жар ни обвиняват за нещо, което те самите са свикнали да правят. В тези вопли на нараненото американско самолюбие се чува обидата, че монополът е нарушен – как така, ние се месим във вътрешната политика на Всички страни, по целия свят, в Русия тази дейност не е прекъснала и за ден, при това не особено прикрито… а сега те, изглежда, са се месили в нашите избори? Как така? Как ще го преживеем?

Работата е там, че американските обвинения в крайна сметка са „проекция” върху съперника на собствените методи: руснаците се мешат в нашите избори именно защото разбират колко отдавна ние самите правим това по тяхно отношение. Американците усещат, че отговорът рано или късно трябваше да прилети и да настъпи възмездието – и техните вопли издават нервността от разбирането на справедливостта след такъв вариант на развитие на събитията. Точно по този начин толкова много германци след Втората световна война извършват самоубийства ( и не само обитателите на бункера на Хитлер) заради очакването на отмъщение заради зверствата на Вермахта и на СС на Изток – те смята, че заради техните престъпления всеки жител на Райха ще бъдат смелени на кайма от злите руснаци. Американците се чувстват по същия начин – на крадеца му гори шапката.

Съдете сами – както заяви руският външен министър Сергей Лавров: „За Държавния департамент не се предполага, а му е доказано да изразходва 20 милиона долара годишно, за да гради демокрацията в Русия, включително и с финансиране на руските НПО”.

20 милиона не е огромна сума, но е значителна и с нея напълно може да се издържат опозиционни медии, професионални активисти, да се купуват лидерите на общественото мнение, да се устройват провокации. Но всъщност цифрите на финансирането на антируската дейност са ЗНАЧИЕЛНО по-големи!

Да започнем с простото изброяване на различните и крайно разнообразни организации, които са проникнали с пипалата си във всички сфери на руското общество, култура, наука, медии и политика.

Фондация „Маккартър” е спонсор на научни стипендии и грантове. За 23 години работа в Русия от 1992 г. до 20015 г. той изразходва 173 милиона долара за подкупване на представителите на всички възможни научни сфери – от ядрената енергетика до журналистите и правозащитниците (Центърът „Карнеги”, Хелзинкския комитет и т.н.). Само тази, при това далеч не най-главна американска фондация, налива по седем и половина милиона долара годишно. А има и купчина други фондации!

Ето ги например „Гласът на Америка” и „Радио Свобода” влизащи в американската правителствена агенция „Съвет на управляващите по въпросите за излъчването” с бюджет от 733 милиона долара (през 2013 г.). „Радио Свобода”, освен едноименното главно, води в Русия още сума проекти: „Идеали и реалности” „Крим – реалности”. „Кавказ – реалности”, „Татарстан” „Сибир – реалности”, съвместно с „Гласа на Америка” провежда проекта ТВ „Истинско време”, а също така специалния проект „Фактограф”, занимаващ се с „експертен фактчек” на официалните заявления на руските власти – тоест просто с изкривяване на всяка дума от правителствената трибуна. Можете сами да прецените колко милиони долари се използват за този фронт.

По-рано „Националната фондация за подкрепа на демокрацията” само за 2013-2014 г. е отпуснала за проекти в Русия 5,2 милиона долара.

Съществуват и такива вълшебни организации като Джеймстаунската фондация, която се специализира конкретно с поддържането на сепаратизма в Русия. Създават го Збигнев Бжежински и бившият директор на ЦРУ Джеймс Улси за натурализация за бежанците от соцлагера, а през 90-те години организацията финансира чеченските и прочеето кавказки терористи. Сумите, разбираемо, не се отчитат пред обществото.

Фондациите тип „Наследство” са инструменти за разузнавателна аналитика и събиране на статистически материали. В Русия имат свои сътрудници, но при това те са много подобни на подставени лица и изпълняват функцията на прикритие. Данните за парите, които текат за дейността им, също ги няма в открит достъп.

И накрая остава наистина вълшебната организация „Отворено общество” – фондацията на Сорос. За 1 години в Русия тя изразходва близо милиард долара!!! За подкупването на партиите от Явлински до ПАРНАС, за намесата на изборите чрез бойкота и делегитимизацията на „наблюдателите на изборите” за, очернянето на руските проекти и за присмехът над националното самосъзнание и много други? 20 милиона долара годишно? Може би поне 100.

И все още не сме казали нищо за Миша Ходорковский, който също си сътрудници тясно със западните фондации и специални служби, за да атакува руската държавност.

Така че Лавров назова най-минималните, най-щадящите цифри. По-реалистичните оценки шокират значително по-силно. И да – американците знаят това прекрасно, затова биха се срамували, ако страхът от симетричен „отговор” може да се нарече срам.

Превод: В.Сергеев