/Поглед.инфо/ Към 100-годишнината от публикуването на „Залезът на Европа“ на Освалд Шпенглер
През 2022 г. се навършват сто години от публикуването на втория последен том на знаменития труд на немския философ Освалд Шпенглер, в руски превод по-известен като „Залезът на Европа“, въпреки че по-точно би било да се каже Упадъкът на западния свят ( Der Untergang des Abendlandes ).
Някога, под свежите впечатления от кървавите събития от Първата световна война, тази визионерска творба нашумя много. После на Запад започнаха да забравят за мрачните пророчества на Шпенглер, които уж не издържаха изпитанието на времето. Но напразно.
Империите не падат за една нощ. Агонията на техния упадък може да продължи от няколко века, какъвто е случаят с Римската империя, до няколко десетилетия, както в случая с Германската империя. Що се отнася до Запада като цяло, бяха необходими сто години, преди да може да се каже с пълна яснота: Шпенглер беше прав.
Хегемонията на западния свят неизбежно е към своя край. Това се забелязва с просто око в икономиката, в политиката, във военната област. Блоковата активност на НАТО начело със Съединените щати в Европа и всякакви „ранозрели“ AUKUS в други региони не се дължи на силата, а на отслабването на ядрото, което е принудено все повече да разчита на не особено надеждната периферия . В продължение на сто години спиралата на упадъка на западния свят се е разгръщала бавно, за да бъде забележима в рамките на индивидуалната човешка съдба, но сега се разгръща бързо, едва ли не с космическа скорост.
Причините за спада имат дълбинен характер, на което още Шпенглер обръща внимание. В творчеството си той настоява за отхвърляне на европоцентричния възглед за историята, особено на разделението на историята по линейния принцип „антично – средновековно – модерно“.
По мнението на Шпенглер значимите единици на историята не са епохи, а цели култури, които се развиват като организми. Смисълът на историята е, че тези култури се докосват, тласкат и потискат една друга. Той нарече съвременната цивилизация "фаустовска" (заради първоначалната сделка с дявола? - Д.М.). За да я замени, според него, трябва да дойде - "руско-сибирската". Сега бихме казали – евразийска.
Песимистичната прогноза на Шпенглер за Запада беше, че той скоро ще бъде изправен пред упадък и смърт на фона на възхода на незападните народи. В нашата страна най-забележителният приемник на този подход без съмнение е Л. Н. Гумильов с неговите „възрасти на етносите“.
Трябва да се отбележи, че вътрешните признаци на упадъка на Запада почти точно повтарят явленията, съпътстващи разпадането на древния свят. Хедонизъм, лицемерие, отделяне на върха от низините, желание за прехвърляне на тежки трудови и военни задължения към други народи. Фарсът на изборите. Карнавализацията на всички основи на политическия живот, когато клоуните излизат на преден план, наведнъж и навсякъде.
Не може да е случайно. Обърнете специално внимание на турците, представляващи една от „изгряващите“ етнически групи, откровеното лицемерие на Запада, пеещ възхвала на починалия М.С. Горбачов за повдигането на „желязната завеса” в момент, когато самите „опечалени” бързо я спускат.
Всички ЛГБТ теми, които се лансират днес, също са израз на общ упадък. Западният човек изглежда е загубил волята и способността си да продължи живота си. Но преливащата жизнена енергия се демонстрира от представители на други народи, включително в рамките на движението BLM.
Британският The Telegraph се оплаква : отклонението от западноцентричността под формата на т.нар. деколонизация, „подкопава нашата култура, стеснява нашите симпатии и всява разделение. Шекспир, Остин и Чосър са отстранени от образователния процес; нашата история се превръща в хроника на непрекъснато насилие и поробване; Моцарт и Бетовен падат от пиедестала, превръщайки се в продукти на епохата на робството.
Идеите на Просвещението са развенчани и наречени расистки. Музейните богатства, намиращи се на Запад, са заклеймени като резултат от „ограбване“, въпреки че историята на тяхното придобиване е съвсем невинна.“
Обърнете внимание, че отхвърлянето на идеалите на Просвещението започна много преди сегашните „черни погроми“ и започна в самите западни общества. Е, а упоменаването на „невинността“ на придобиването на музейни съкровища звучи като издевателска насмешка.
Италианският философ Ецио Мауро пише , че с падането на Берлинската стена и СССР, арогантността на победителите в конфликта от 20 век кара Запада да мисли, че неговите ценности наистина граничат с всемогъщество, способно да преодолее всяка съпротива и да стане универсално , въпреки че резултатът остана по същество толкова опасно несъвършен, че изглеждаше наложен отвън.
Днес западната цивилизация е сведена до просто географско име, освен това лишена от своя Изток. „Путин, разбира се, олицетворява ново имперско начало, но идеологическото противоречие вече не се разгръща с Москва, защото новият Изток е Китай.“
И най-голямата опасност за концепцията на западния свят е по-скоро в кризата на постмодерността, тоест в прехода от индустриално общество, основано на териториални и национални категории, към началото на модерността, в която концепцията за труда се променя, управлението се дематериализира, властта се скрива, взаимозависимостта изчезва, бариерите се разпадат, системата на представителство се нарушава, пространството на конфликта се разширява.
„В тази последна дупка в пространството и времето пазарът стана по-широк от суверенитета, страхът стана по-силен от правителството, несигурността превалира над свободата. Заложена на карта беше Цивилизацията, тоест нещо повече от партията на властта.“
„Ерата на западното господство в света, която продължи около пет века, приключи“, подчертава колумнистът на Le Figaro Никола Бавре. Причината за това не са враждебни външни сили, а преходът към глобализирана икономика и отхвърлянето на собствените ценности. Глобализацията сякаш бележи триумфа на Запада, но всъщност провокира неговия упадък.
Делът на големите развити страни в световното производство е намалял от 45% на 30%, а икономическият "център на тежестта" е изместен в Азия. Геополитическата система стана многополюсна, а ръководството на Съединените щати се срина веднага, след като те самите разбиха световния ред, установен след 1945 г. „Западът загуби доверие и демонстрира уязвимост, като не успя да се справи със системните рискове и катаклизми, които са характерни за 21 век“, –подчертава Бавре.
Колумнистът на Le Figaro Себастиан Фалети дори назовава датата, на която е започнала „азиатската епоха“ - 2020 г., свързвайки това с по-успешните действия на азиатските страни, преодоляващи последствията от коронавирусната инфекция.
Пристигането на „Азиатската епоха“ се очакваше в подножието на блестящите небостъргачи на Шанхай или в пристанището на Сингапур, но започна „в мрачните болници на Ухан – индустриалния „китайски Детройт“, изгубен в сърцето на оризови полета на Поднебесната империя." Разбира се, това не беше причината за "прехода на лидерството", а следствие от по-ефективен модел на управление.
Въпреки това е уместно да се отбележи появата на все повече и повече доказателства, че епидемията е стартирана от американски лаборатории, очевидно с очакването, че ще „бичува Бога“ през гъсто населените азиатски страни. Оказа се обратното. Наистина, не копайте другиму яма...
По някаква причина почти всички едностранчиво оцениха скорошното интервю с папа Франциск като благословия за изпращане на оръжия в Украйна. Всъщност той каза, че такова решение „може да бъде морално приемливо, ако е взето на морални основания. Но също така може да бъде морално неприемливо, ако целта е допълнително разпалване на войната, продажба на оръжия или изхвърляне на ненужни.
Мотивът определя дали едно действие е морално допустимо или не. Да се защитаваш е не само законно, то е и проява на любов към родината. Самата война е грешка! Правото на защита, да, но трябва да се използва, когато е необходимо. От коя страна се намира Киев, понтификът не уточни. Познайте сами...
Всъщност папа Франциск не се отказа от предишните си обвинения към НАТО в провокирането на конфликта в Украйна, а само леко ги завоалира. Именно към Запада, който вдъхновява последните кризи, е насочен апелът му : „И сега живеем в такава ситуация: ако няма война, изглежда, че няма живот!“
Неговото заключение: „В момента Западът не е най-добрият модел за подражание, не е невинно дете. Западът е тръгнал по грешен път. Западът е в упадък, той предаде...”
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com