/Поглед.инфо/ Трудно е да си представим друга избирателна кампания в съвременната история, в която под съмнение да бъде поставено такова огромно количество традиционни постановки и принципи на американската външна политика.

В определена степен това е разбираемо. САЩ не оправдават очакванията по въпросите на външната политика и се създава впечатлението, че в отношенията ни буквално с всички региони на света преобладават конфликтите и заплахите, а не благоприятните възможности.

Но последните изявления на кандидат-президентите, а също на самия президент Барак Обама свидетелстват, че общонационалният дебат се измества в опасна насока.

1. Трябва да се махнем от Близкия изток

Най-рязко от всички тази гледна точка се изразява от президента Обама и най-близките му помощници. Според директора на ЦРУ Джон Бренън Арабската пролет е убедила президента, че „Близкият изток ни изтощава“. Президентът Обама е стигнал до извода, че оправдание за пряка военна намеса може да бъдат само някои заплахи – „Ал Кайда“, заплахата срещу Израел и ядрения Иран.

Но в тези виждания на президента има един недостатък, който в една или друга степен присъства и при кандидат-президентите. Те не отчитат, че в резултат на американското отстъпление могат да възникнат още по-сериозни проблеми. САЩ защитават входа в Персийския залив и противодействат срещу регионален конфликт, който може да предизвика шок в цените на нефта. Необмисленото излизане от Ирак през 2010 година, засилването на „Ислямска държава“ като последица от това напускане и конфликтът в Сирия спомагат да се разбере какво би станало, ако САЩ продължат своето отстъпление. С удвоени усилия регионалните държави сблъскват своите протежета в Ирак и Сирия, където върви гражданска война, а засилването на руското влияние направи тези войни още по-опасни. Москва се завърна и се превърна в съществен играч в геополитиката на региона, а това го нямаше от времето на Студената война. Другите велики държави, такива като Китай и Европа, също все повече се въвличат в близкоизточните проблеми. Това показва зараждането на хаотична многополюсна тенденция, която е последица от американското отстъпление.

Ако религиозният конфликт се разшири и се прехвърли в шиитските райони в източната част на Саудитска Арабия, където всеки ден се добиват 10 млн. барела нефт, ще може ли да останем встрани от конфликта?

За нас е по-добре да не се отказваме от участие в близкоизточните въпроси, като насочваме хода на събитията в положително русло и без да допускаме възникването на сериозни кризи, които ще ни принудят да се намесваме, но вече в по-трудни и по-скъпоструващи обстоятелства.

2. Трябва да унищожаваме терористите от разстояние, без да се намесваме във въпросите на държавното строителство.

Когато работих в Белия дом през 2002 година, аз споделях мнението на президента Джордж Буш младши и главните му съветници, че военното присъствие на САЩ в Афганистан не трябва да бъде голямо. Прекарвайки много месеци в тази страна като посланик на президента, аз разбрах, че без преустройство на властовите институции не може да се предотврати възраждането на страната в безопасно убежище за терористите. Като други скептици, аз подкрепях идеята за държавно строителство не заради някакъв лекомислен идеализъм, а защото ние нямахме друг начин да защитим нашите ключови антитерористични интереси на ниска цена. Ние стигнахме до извода, че за надеждното и сигурно постигане дори на най-елементарните контратерористични цели трябва да дадем възможност на афганистанците да защитават своята територия и да осигуряват реда върху нея, без да допускат проникването на терористични групировки от Пакистан и тяхното засилване вътре в страната. В противен случай не афганистанците, а американците ще трябва да стоят на стража, за да не допуснат повторното превръщане на Афганистан в пристан за терористите.

С тези изводи се съгласи двупартийното мнозинство в Конгреса, което едва ли би допуснало да се пилеят парите на данъкоплатците за Афганистан. През 2004 година Конгресът увеличи с 1,6 милиарда долара финансирането на програмата за реконструкция на Афганистан, за да се изградят по-стабилни афганистански институции.

По време на своето управление Обама отдаваше голямо значение на спецчастите, ударите на безпилотниците и операциите с участието на войските. Но запазването на терористичните заплахи и засилването на хаоса в Близкия Изток демонстрира недостатъците на тези инструменти. САЩ трябва да отделят повече внимание върху мобилизацията на местните сили, заставащи срещу екстремизма и тероризма, а също способни да създават и реализират позитивни алтернативни концепции в интерес на народите от този регион.

Независимо дали ни харесва или не, но засилването на безпорядъка в света ще принуди САЩ да се заловят с държавното и национално строителство при тежки и трудни обстоятелства.

3. Не е необходимо САЩ да сдържат такива големи държави като Русия, Китай, Иран. Вместо това ние трябва да заложим на нашите приятели, за да ги сдържат те в строго определени сфери на влияние.

Понятието „сфери на влияние“ спрямо големите държави отново се завръща. Президентът Обама иска Саудитска Арабия и Иран да си поделят сферите на влияние в Близкия изток. Министърът на отбраната Аштън Картър отива още по-далеч, заявявайки, че еднополюсният свят е свършил и сега ние живее в многополюсен свят. Пък и Доналд Тръмп с неговото скептично отношение към НАТО и другите дългогодишни съюзи на Америка одобрява стратегията за сфери на влияние спрямо Европа и Азия.

Работейки през 1992 година в планиращите структури на Пентагона, ние с колегите сериозно обсъждахме идеята за признаването на сферите на влияние на великите държави – на такива като Русия и Китай. При това ние смятахме, че това ще позволи на САЩ да натрупат повече „мирни дивиденти“, които след това да бъдат използвани за решаването на вътрешни задачи.

Но в крайна сметка ние стигнахме до извода, че в интерес на САЩ е да не допуснат възникването на нов двуполюсен свят, който съществуваше по време на Студената война, или на свят с множество велики сили, както е било между двете световни войни. Многото полюси доведоха до двете световни войни, а двуполюсният свят до продължителна борба в света и опасността от ядрено унищожение. За да се избегнат такива обстоятелства министърът на отбраната Дик Чейни се съгласи в крайна сметка, че нашата цел трябва да бъде недопускането на положението, при което някоя враждебна сила да доминира в „критично важен регион“, защото това ще й даде ресурси, промишлен потенциал и население за създаването на глобални предизвикателства. Тази идея направлява отбранителната политика на САЩ през цялата епоха след края на Студената война.

Ако бяхме дали на големите държави зелени светлина за установяването на сфери на влияние, това би довело до появата на многополюсен свят, а също до връщането към времето на войни между водещите държави. Без стабилизиращото присъствие на САЩ в Персийския залив Иран би могъл да спре нефтените доставки в своята въображаема сфера на влияние. САЩ могат да удържат подема и засилването на велики държави от типа на Китай, Русия и Иран с приемливи разходи, без да им отстъпват при това цели сфери на влияние.

Главното тук е да се съсредоточим върху нормализирането на геополитиката в Близкия изток, в Европа и в Азиатско-Тихоокеанския регион. САЩ могат да направят това чрез засилване на своите трансатлантически и транстихоокеански съюзи, приспособявайки ги към новите опасни обстоятелства, задаващи се на хоризонта. САЩ трябва да съдействат върху формирането на баланса на силите в ключови региони и едновременно да търсят възможности за отстраняване на разногласията между водещите актьори.

Съединените щати трябва да увеличат своето присъствие в Азиатско-Тихоокеанския регион чрез създаването на противовес спрямо засилващата се китайска мощ и да влияят върху поведението на Китай в партньорство със съюзниците.

Макар действията на Владимир Путин в Европа да създават трудности, неговите агресивните амбиции могат да бъдат озаптени, като едновременно се сътрудничи в областите от взаимен интерес.

Разполагайки неголеми контингенти на НАТО в Централна и Източна Европа, а също ангажирайки се с програмата за въоръжаване на украинската армия, следва в същото време да установяваме контакти с Путин и да продължаваме сътрудничеството в изследването на Космоса, борбата срещу разпространението на оръжията за масово унищожение и ислямския екстремизъм. В близка перспектива такова сътрудничество не трябва да бъде без условия, но положителните тенденции могат след време да тласнат Русия към неговото разширяване.

4. Съединените Щати трябва да съкратят участието си в установяването на демокрацията.

В речта си при полагането на клетвата през 2004 година президентът Буш призова „да се сложи край на тиранията в нашия свят“. Днес обаче кандидатите от Великата стара партия са заинтересовани повече в това да се спре с американските усилия по разпространението на демокрацията.

Критиката към американските грешки в установяването на демокрацията несъмнено е разумна, особено в светлината на катастрофите в Ирак и Либия. Но неправилно ще бъде тази критика да се превръща в пътеводна доктрина и да създава принципи срещу разпространението на демокрацията. По-скоро неуспехите на САЩ са свързани с това, че последните администрации невинаги подкрепяха думите си за демокрация с действия, които да подпомогнат местните лидери и да съдействат в изграждането на демократичните институции.

Да, аз съм разтревожен от глобалното отслабване на демокрацията и влошаване на положението с правата на човека, но песимизмът относно перспективите пред демокрацията неизбежно се опровергават от социологическите допитванията в цял свят. Те показват неизменно високата подкрепа за демокрацията, правата на човека и властта на закона.

САЩ трябва да провеждат политика на „балансиране и помирение“ в три ключови региона - Европа, Източна Азия и Близкия изток. Тези региони остават центрове на геополитическото съперничество. Стратегията на „балансиране и помирение“ изисква от САЩ да запазят водещото си военно присъствие, успокоявайки приятелите и застрашавайки враговете. Тя означава също, че САЩ трябва да подсилват съюзниците и приятелите, които се намират на предната линия, като им съдействат по въпросите на сигурността, а при необходимост да им оказват и икономическа помощ. В същото време САЩ трябва да привличат Русия, Китай и Иран към търсенето на пътища за минимизиране на конфликтите, към създаването на многостранни форуми за помирение и отстраняване на враждите, а също да спомагат за постигането на договорености, стабилизиращи тези важни региони.

Най-новата история ни предлага 4 урока за ролята на Америка в света:

— Ние сме изключително важни за световния ред. Опасният вакуум възниква тогава, когато САЩ извършват отстъпление. Глобалното лидерство на САЩ е извънредно важно за отстраняването на рисковете, свързани с движението към многополюсност.

— Партньорството и разпределението на товара със съюзниците и приятелите е най-верният път към постигането на нашите цели без прекомерно напрягане на силите.

— Нашата решимост, жизнена енергия и увереност в своите възможности трябва да бъде уравновесявана със смирение и признаване на пределите на силата и на влиянието.

— Инструментите на външната политика и безопасност се нуждаят в реформиране.

----------------------

Залмай Халилзад е бил през 2007-2009 година представител на САЩ в ООН. Неговият анализ е публикуван в „Нешънъл интерест“.

Вашингтон / САЩ