/Поглед.инфо/ В сравнителна близост до курорта Анталия се групират турски и гръцки военни кораби. САЩ и Германия се опитват да предпазят партньорите от НАТО от пряк сблъсък. Ябълка на раздора е скалистият остров Кастелоризо, разположен близо до брега на Турция. Каква е уникалната стойност на най-отдалечените от гръцките острови и какви са последствията от конфликт за водите около него?

Германската преса съобщи, че канцлерът Ангела Меркел "с едно позвъняване предотврати военен конфликт между Турция и Гърция" заради богатите газови находища в Източното Средиземноморие. Водите около гръцкия остров Кастелоризо, разположен само на три километра от турския бряг, могат да се превърнат в театър на военни действия.

Причината са новите „сеизмични изследвания“ (всъщност проучване на потенциални полезни изкопаеми), които се провеждат от турския изследователски кораб “Оруч Райс” в района, въпреки многократните предупреждения от Атина.

Както отбелязва “Тагешпигел”, от вторник много кораби на турския флот се движат в Егейско море и в източното Средиземно море на юг от гръцките острови Родос и Крит. Силите на гръцкия флот също бяха изтеглени в същия район. Това съобщи и гръцката държавна телевизия. Във вторник вечерта 18 турски бойни кораба и изтребители на турските ВВС бяха изпратени директно при Кастелоризо, след което гръцкият флот обяви състояние на тревога.

Освен това, според германските вестници “Тагешпигел” и “Билд”, Меркел се е обадила на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и гръцкия премиер Кирякос Мицотакис. Пресслужбата на германското правителство обаче не потвърждава, че канцлерът е действал като посредник между двете враждуващи страни от НАТО - въпреки че обаждането към Ердоган наистина се е състояло.

Както и да е, “Оруч Райс” е напуснал опасната зона. Може би не Меркел е играла роля. По-рано Държавният департамент на САЩ призова Анкара да „спре всички планове за действие“ в спорните води в източната част на Средиземно море. Турция предупреди предварително за проучване на юг и изток от острова от 21 юли до 2 август. Гърция увеличи бойната готовност на въоръжените си сили.

В края на юни началникът на гръцкия генерален щаб Константинос Флорос обяви готовността си да "изгори" всички, които нахлуват в страната.

Преди година Атина заплаши Турция със санкции от ЕС, в отговор на което Анкара отказа на ЕС правото да определя границите в Средиземноморието. Нервността на Гърция беше предизвикана от плановете на турците относно шелфа на Кипър, етнически близък до гърците. Добавяме, че турците са замесили в противоречията около находищата и Израел.

Но, може би, най-уязвимият район е този около Кастелоризо. Както бе споменато по-горе, този малък скалист остров се намира близо до брега на Турция: турското пристанище Каш е само на седем километра, докато най-близката голяма гръцка територия, остров Родос, е на около сто километра и на 580 километра от континентална Гърция. Второто име на Кастелоризо е Меисти, което означава най-големият (най-големият остров в малкия крайбрежен архипелаг). Тази територия с население от около 500 души има бурно военно минало.

По време на войната на гърците за независимост от Османската империя жителите на острова потапят няколко турски кораба в залива на Анталия. Островът, въпреки това, остава под османско владичество до Първата световна война, когато тук се водят битки на Антантата с турците. До 1945 г. Кастелоризо принадлежи на Италия (заедно с Додеканезките острови, Родос и други), а по време на Втората световна война отново се превръща в сцена на битки. Тук акостират британски войски, островът е бомбардиран от самолети на “Луфтвафе”, след това е под немска окупация.

Меисти-Кастелоризо се завръща в гръцкото „домашно пристанище“ едва през 1947 година. За елинската родина това е добра придобивка и то не само защото това е парче рай с морски пещери, дорийски акропол и рицарски замък, което привлича туристи. Островът с площ по-малка от десетина квадратни километра дава възможност на Гърция да иска морска площ от 40 хиляди квадратни километра. Турция признава гръцкия контрол само над шест морски мили от териториалните води около острова. Следователно турският проучвателен кораб е влязъл във водната зона на юг от Кастелоризо, която гърците считат за изключителна икономическа зона.

Геологическата служба на САЩ, припомняме, оценява общите запаси на Източното Средиземноморие на 3,45 трилиона кубически метра газ и 3,8 милиарда барела петрол . Според други оценки тези запаси са два пъти по-големи.

Както отбелязва Виктор Надеин-Раевски, старши изследовател в Института за световна икономика и международни отношения на Руската академия на науките, турците определят границите на зоната на шелфа не в съответствие с Конвенцията за морското право, а по собствена преценка. „Демонстрираната от Ердоган турска мощ има политическо значение. Това се отнася и за отношенията с Гърция и споразумението с Либия, където Турция също има интерес към петрола и газа”, заяви той. Освен икономическия интерес, имперските амбиции на Ердоган могат да играят роля, смята експертът. Надеин-Раевски припомни, че османската държава е притежавала всички острови в Егейско море, повечето от които сега принадлежат на Гърция.

„Говорим за предстоящ военен конфликт. Гръцката армия беше поставена нащрек, както и трябва. В крайна сметка никоя държава не иска да се откаже от земята си “, подчерта източникът.

"Военноморските сили на Турция и Гърция са приблизително сравними", обясни военният експерт Константин Сивков. “Основата на турския флот са фрегатите. Това са пет до седем частично остарели американски кораба клас “Оливър Пери”, построени в края на 60-те - началото на 70-те. Освен това има около две дузини многоцелеви плавателни съдове, способни да изпълняват функциите на атака против подводници и също така да се използват за целите на противовъздушната отбрана, около 30 тактически катери, включително ракетни, въоръжени с крилати ракети с малък обсег. "

Турският подводен флот е представен от 12 немски подводници по проект 209 и 212, добави Сивков. „Гръцкият флот е подобен на турския по брой и състав на видовете. Там има и фрегати, но те са с ограничена бойна стойност поради възрастта си. Ядрото на гръцкия флот е съставено от ракетните катери, има и подводници “, допълни военният експерт. Действията на флота могат да бъдат подкрепени от турските ВВС - 470 самолета. Гърция разполага с около 390 самолета (включително военно-транспортни и транспортни) и хеликоптери. Турската армия е втората по големина в блока на НАТО - 510 хиляди души. Гръцката армия има 160 хиляди души, а военният бюджет е половината от този на турската: 6 милиарда долара срещу 12 .

„Само сила може да спре амбициите на Ердоган. Този политик не приема нищо друго. Трудно е да се каже дали международна общност има достатъчно желание да принуди Турция да спазва международните споразумения “, отбелязва Надеин-Раевски.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели