/Поглед.инфо/ Мирен договор за Карабах може да бъде сключен още на 1 юни, казаха азербайджански дипломати. Това ще стане на срещата на лидерите на Азербайджан и Армения, предвидена в кулоарите на срещата на високо равнище на Европейската политическа общност, тоест под егидата на Запада. Вярно, арменското външно министерство не споделя оптимизма на колегите от Баку. Но друго е любопитно - защо двете бивши съветски републики, враждуващи от 1988 г., предпочитат да се помирят не в Москва?
Президентът на Азербайджан Илхам Алиев и премиерът на Армения Никол Пашинян може да подпишат мирно споразумение на 1 юни по време на срещата на високо равнище на Европейската политическа общност в Молдова. Това съобщи в петък посланикът на Азербайджан във Франция, бивш прессекретар на Министерството на външните работи на републиката Лейла Абдулаева. „Надяваме се, че на 1 юни в Кишинев най-накрая ще бъде подписан мирен договор. Това е исторически момент, който не трябва да се пропуска“, каза Абдулаева.
Според агенцията, позовавайки се на дипломатически източници, в кулоарите на срещата Пашинян и Алиев ще проведат разговори с посредничеството на лидерите на Франция и Германия Еманюел Макрон и Олаф Шолц.
В обозримо бъдеще е възможно подписването на мирен договор, заяви в петък прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков. Според него обаче никой не гони време.
„Наистина, вчера президентите Путин, Алиев и премиерът Пашинян постигнаха договорености и дадоха указания съответните вицепремиери да се срещнат следващата седмица, тоест след седмица. Ще бъде края на следващата седмица. Те ще се съберат в Москва и ще уточнят проблемите, които съществуват, принципно разбиране как да бъдат решени, но все още трябва да се договорим за детайлите“, каза Песков. Съдейки по това изявление, партиите няма да се справят преди 1 юни.
Баку и Ереван наистина са близо до помирение, признава и Вашингтон.
„Оценяваме неотдавнашните коментари на арменския премиер Никол Пашинян относно взаимното признаване от страна на Армения и Азербайджан на териториалната цялост и последователния ангажимент за мир. Окончателното споразумение е наблизо и ние сме решени да помогнем на нашите приятели да го постигнат“, каза говорителят на Държавния департамент Матю Милър.
Защо Кишинев, а не Москва или Минск
Фактът, че мирното споразумение ще бъде подписано някъде в Европа, мисля, че не трябва да ни тревожи, смята Станислав Ткаченко, професор в катедрата по европеистика във Факултета по международни отношения на Санкт Петербургския държавен университет.
„За приближаването на мира в Закавказието работиха трима актьори: Русия, САЩ и ЕС. По принцип нашите усилия могат да се нарекат пропорционални. Това се помни и в Армения и Азербайджан“, подчертава събеседникът.
„Въпреки това вероятно е важно Баку и Ереван да покажат, че са независими от Москва участници в глобалния международен процес. През 2020 г. и двете страни бяха поставени на масата за преговори от Руската федерация, но оттогава държавите значително разнообразиха външните си отношения. В крайна сметка не е толкова важно къде е подписан мирът. Много по-важно е, че ще се сключи“, казва Ткаченко.
Сделката с Баку със сигурност ще предизвика протести на опозицията в Ереван, смята експертът. „Според мен недоволството на народа в Армения не може да бъде избегнато. Темата за Нагорни Карабах е изключително важна за местното население както от историческа, така и от политическа гледна точка. Въпреки това умората от войната в обществото нараства. Постепенно се налага разбирането, че Ереван не е в състояние да промени хода на конфликта в настоящия момент “, каза Ткаченко.
„Тези фактори ще направят протестите относително краткотрайни. Решението е трудно и не е лесно, но мисля, че в крайна сметка арменците ще го приемат като практически безалтернативно“, обобщава професорът.
Миналия понеделник Пашинян направи сензационно изявление, че Армения и Азербайджан взаимно признават териториалната цялост в съветските административни граници. Това означава, че Ереван смята Карабах също за част от Азербайджан, регион, за който двете републики са във война от края на 80-те години.
В четвъртък на срещата на върха на ЕАИС Пашинян повтори тази теза в присъствието на лидерите на Русия и Азербайджан Владимир Путин и Илхам Алиев. Според него на тази основа Ереван и Баку вървят към уреждане на отношенията. В същото време арменският лидер припомни правата и сигурността на жителите на Карабах в рамките на международния механизъм и изрази надежда за "нормален, конструктивен диалог между Баку и Степанакерт" ще започне след кратко време.
„Рискът от етническо прочистване“
Съдейки по публичните резерви на политиците, съдбата на арменците, живеещи в Карабах, е една от основните пречки пред помирението на двете бивши съветски републики.
Както в Степанакерт (азербайджанското име е Ханкенди), така и в самия Ереван се опасяват, че региона очакват масови депортации, ако бъде овладян от азербайджанските войски. Съратникът на Пашинян, секретарят на Съвета за сигурност на републиката Армен Григорян, например, говори за риска от "етническо прочистване".
Прави впечатление, че той отново говори за това на Запад - когато посети брюкселската централа на НАТО в средата на май. Лидерът на НКР Араик Арутюнян тази седмица призова Пашинян да си върне думите за признаването на Азербайджан в границите от 1991 г. и добави, че "народът на Арцах има право на самоотбрана".
В Баку не се планират етнически депортации, коментира Рафик Исмаилов от Руско-азербайджанския експертен съвет.
„Президентът Алиев отдавна каза на арменците, живеещи в Карабах, че има механизъм за приемане на азербайджанско гражданство. Заявлението може да се подаде дори дистанционно, по телефона. Тоест, арменците са изправени пред прост избор: ако не искате да приемете азербайджански паспорт, можете да напуснете, пътят през границата към Армения е отворен“, каза политологът от Баку.
„Разбира се, тези, които са обявени за издирване в Азербайджан, не се освобождават от отговорност дори и да получат гражданство. Но това се отнася главно за върховете на сепаратисткия режим. А всички останали жители - моля. Баку ги смята де факто за свои граждани. Остава само да стане и де юре. Днес само сепаратисткият режим пречи на жителите на Армения да получат азербайджанско гражданство“, каза източникът.
„Дали утре младите хора от арменски произход ще могат лесно да влязат във военната или полицейската академия в Баку или да заемат позиции в правителството на Карабах? Да, днес за мнозина е трудно да си представят подобно нещо. Има определени емоционални проблеми. Но азербайджанската държава предлага статут на пълноправно гражданство. Съответно етническите арменци ще могат да се ползват от всички права, които имат останалите граждани на Азербайджан, включително етническите малцинства. Нека ви напомня, че в нашата република живеят много други малцинства, не само арменци. Не може да има забрана за заемане на каквито и да е длъжности. Ние нямаме граждани второ качество“, подчертава Исмаилов.
„Разбира се, във всяко следконфликтно общество има определен път, по който трябва да се върви, за постепенно възстановяване на доверието, за установяване на пълен набор от взаимоотношения между жителите от арменски произход и другите граждани. Такава интеграция винаги отнема време”, спомня си събеседникът.
Възможно е руският мироопазващ контингент да остане в региона, дори ако на 1 юни в Кишинев бъде подписан мирен договор. „Най-вероятно в споразумението няма да се споменава съдбата на руския мироопазващ контингент, разположен в момента в Карабах“, каза Исмаилов. Според него този въпрос ще бъде решен на преговорите между Баку и Москва.
Междувременно Ереван потвърди, че е насрочена среща на лидерите на Армения и Азербайджан за 1 юни в Кишинев, но отказа да потвърди плановете за сключване на мирен договор.
Дискусиите за уреждане на отношенията, в частност по споразумението "За мира и установяването на междудържавни отношения", продължават, съобщи арменското външно министерство. Ереван многократно е отбелязвал, че ще подпише споразумението, когато бъдат решени ключови въпроси, добави ведомството. „Вярваме, че дискусията им ще продължи по време и след срещата, планирана в рамките на Европейската политическа общност в Кишинев на 1 юни. Подписването на това споразумение не е включено в дневния ред на срещата в Кишинев“, обобщиха от арменското външно министерство.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?