/Поглед.инфо/ Побързаха да запишат Източна Европа към регионите, които най-много ще пострадат от предстоящото президентство на Доналд Тръмп. Сред тях Мексико очаква стена и извеждане на производствени мощности, Китай търговски войни, а Източна Европа ще бъде хвърлена в ръцете на Русия, тъй като Тръмп е готов да се договори за нейна сметка с Путин и въобще не иска да губи излишни пари за НАТО. По тази логика източноевропейските лидери би трябвало с пълна сила да скърбят за Хилари Клинтън като продължител на курса на Обама, тъй като той, точно наопаки, укрепваше НАТО и не жалеше пари, за да защитава западните ценности дори в такива отдалечени страни, като тези от Източна Европа.

Само че да бъдат открити източноевропейски лидери, които реално поддържаха Хилари Клинтън по време на кампанията й, не е толкова лесно - такива имаше само в Албания и Прибалтика, макар и те да внимаваха. Затова пък привържениците на Тръмп още преди изборите се изявяваха съвсем открито, въпреки че те оглавяват доста по-големи и влиятелни страни в региона.

Работата е в това, че от гледна точка на повечето източноевропейци, Тръмп не може да се откаже от тях, защото американците и така вече в голяма степен ги изоставиха - още при Обама. При Буш младши Източна Европа беше в приятелски отношения с Вашингтон през главата на Брюксел и се готвеше за война в Ирак, създаваше ПРО и разширяваше НАТО на изток. Но с идването на Обама тези особени отношения приключиха: САЩ преразгледаха концепцията за ПРО в Полша и Чехия, забравиха за разширяването на НАТО, свалиха равнището на посещенията до вицепрезидента Байдън и въобще повериха европейските дела на Брюксел.

През голяма част от своето управление до самата украинска криза, администрацията на Обама почти не обръщаше внимание на Източна Европа. И през тези години мнозина в региона успяха да се научат да живеят сами. Те започнаха да изграждат своя политика и по отношение на Москва, и особено по отношение на Брюксел, не разчитайки на подкрепа от Вашингтон.

Техните външнополитически интереси сега са много по-сложни от това просто да получат защита от Русия. И президентът Тръмп, макар и да изглежда много проруски, за много страни от Източна Европа може да се окаже много по-удобен от антируски настроената Хилари Клинтън. Поради това по други, не по-маловажни от Русия въпроси (например миграцията или глобалното затопляне) позицията на Тръмп е доста по-близка до Източна Европа. Даже в чисто психологически план за лидери от рода на Качински, Орбан, Фицо, Вучич президентът Тръмп е много по-разбираем, отколкото Обама или Хилари. Да не говорим за това, че благодарение на Тръмп в Белия дом ще живее славянка от Източна Европа.

Пътят към полското сърце

Да вземем, например, най-голямата страна от региона - Полша. Варшава беше главният привърженик на укрепването на източния фланг на НАТО и сега трябва повече от другите да се безпокои от скептичните изказвания на Тръмп за защитата на европейските съюзници и неговите изглеждащи ала прокремълски симпатии. Но полското ръководство не проявява такова безпокойство - точно обратното, то изглежда доста протръмповско.

Качински се надява, че Тръмп ще разговаря с Кремъл "от позицията на силата" - да се разбира не "беззъбо мънкане за ценности" като Обама. А премиерът Шидло направо записа Тръмп в списъка на достойните продължители на нейното собствено дело. По нейните думи в Полша партията "Право и справедливост" още преди година извърши антиелитарна и антилиберална революция в интерес на обикновения народ. Ето че сега дойде ред и на Америка. Следват Германия и Франция.

Може да се каже, че Тръмп толкова много им хареса след победата, но в действителност разбирането между него и консервативните поляци беше създадено много преди изборите. По време на кампанията си Тръмп, за разлика от Хилари, активно делеше белите гласоподаватели от етнически произход. И поляците, които в Съединените щати са около десет милиона, бяха една от основните цели на кампанията му. Той се срещна с полските общности и тези негови изявления, специално насочени към полската публика, в самата Полша бяха не по-малко известни, отколкото неговите общи изказвания по време на дебатите.

Тръмп много точно казваше точно това, което искаха да чуят консервативните американски поляци. Той не просто обеща да отмени визите за полските граждани (важен и много болезнен въпрос за диаспората), но и заяви, че Полша е този рядък съюзник на САЩ, който се вписва напълно, но Вашингтон недооценява поляците, отделяйки къде по-голямо внимание на други търсещи изгода, без да полагат усилия. В съчетание с другите лозунги на Тръмп такава позиция се хареса къде повече на небогатия и бял полски избирател, отколкото Хилари Клинтън, чийто съпруг заяви, че САЩ са подарили на поляците демокрацията, а те сега се отказват от нея, поддържайки Качински и "Право и справедливост".

Все пак кой гласува най-активно през есента на миналата година за Качински и неговата партия? Консервативните американски поляци. В САЩ Качински събра почти 75%, два пъти повече, отколкото в самата Полша. А сега на тях им съобщават, че те са неблагодарни разрушители на демокрацията. Естествено, мнозинството американски поляци гласуваха за Тръмп. Уисконсин, Мичиган, Пенсилвания няколко десетилетия поред гласуваха за демократите, а този път там победи Тръмп. И от населението на всички тези щати голям дял имат етническите поляци.

Ръководството на Полша също не можеше да не изпитва определена симпатия към Тръмп, тъй като и срещу него виеха същите либерални медии, които вият и срещу самите тях. Поляците по принцип не са свикнали американската преса да ги ругае и много се засягат по този повод. А ето че се появиха и статии, че в случай на победа на Тръмп в САЩ ще стане като в Полша. Естествено, в Полша тези текстове се четяха къде по-внимателно, отколкото в Щатите, и направеният извод беше един: и какво, у нас да не би да е някакъв си ужас? Значи и Тръмп е добър.

Най-накрая главното достойнство на Тръмп за Варшава се състои в това, че той явно не се готви да им се налага с нравоучения за демокрацията. За Полша отношенията с Русия за Полша са един обичаен проблем, който не влияе особено на всекидневния живот. А виж, отношенията с Брюксел - те са съвсем друга работа. През цялата миналата година Вашингтон и Брюксел дружно оказваха натиск върху Полша по въпросите за разделение между властите и различни свободи. А този проблем е много по-реален за полското правителство, отколкото хипотетичните руски танкове, настъпващи от Калининградска област.

При Тръмп трябва да изчезне този натиск от Вашингтон върху Варшава, а и въобще да се превърне в подкрепа - например по въпросите на миграционната политика. А що се отнася до НАТО Полша, за разлика от много други отделя за отбрана 2% от БВП, така че няма от какво да се страхува. Точно обратното, може само да очаква промени за добро.

Радост за неплащащите

Още повече основания да обича Тръмп има унгарското правителство. От руската заплаха в Унгария се боят много по-малко, отколкото в Полша, в тази посока при унгарците всичко е наред. Поради това те получават повече западна критика за проблемите с демокрацията, отколкото поляците. Поради това не е за чудене, че премиерът Орбан стана първия европейски лидер, който още половин година преди изборите публично и прямо подкрепи кандидатурата на Тръмп.

Орбан имаше отвратителни отношения с администрацията на Обама. За шест години и малко отгоре паралелен престой на власт двамата лидери така и не се срещнаха. Вашингтон и лично Хилари Клинтън в качеството си на държавен секретар критикуваха унгарското правителство за ограничаване на свободите. САЩ дори обявиха няколко унгарски чиновници за нежелани да влизат в страната, обвинявайки ги в корупция. В отговор Будапеща обвини американците в намеса във вътрешните работи.

Унгария, за разлика от Полша, принадлежи към тези страни, които хронично не изпълняват своите финансови задължения към НАТО, но това не вълнува особено Орбан - той има свои способи да се договаря с Москва. А виж, това, че победата на Тръмп неизбежно ще отслаби западното влияние върху Унгария, за него е много важно. В първия телефонен разговор между двамата лидери вече се оплакаха един на друг колко ужасни са либералните медии.

Успехът на Тръмп даде нов импулс и международни амбиции на Орбан. Оказва се, че той не само е прав по въпроса за миграцията, но и като цяло е бил първият, който още през 2010 г. е поставил страната си на този път, чиято правилност водещите държави в света осъзнават едва сега. Унгарският премиер вече много години предрича край на ерата на "либералната неодемокрация" - и , моля, ето потвърждение, което не би могло да бъде по-ярко.

Орбан беше първият европейски лидер, открито поддържащ кандидатурата на Тръмп още преди изборите. Но не единственият. През септември същото направи и президентът на Чехия Милош Земан. Той също заяви, че ако беше американец, щеше да гласува за Тръмп.

Мотивацията в неговия случай е примерно такава: правилна позиция по миграцията, по борбата с ислямския тероризъм, по-малка намеса в работите на други страни. А победата на Тръмп, според Земан, е победа на истинската демокрация въпреки конспирацията на елита и големите медии.

Земан не крие за какво е обиден на администрацията на Обама. Защото назначеният от Обама посланик в Чехия Шапиро разкритикува Земан, когато през май 2015 г. отиде в Москва на парада по повод 70-та годишнина от победата. Тогава чешкият президент се разгневи от тези нетърсени поучения и оттогава не приема американския посланик. Сега Земан се надява, че Шапиро ще бъде отзован и въобще ще настъпят промени в неговия живот, така че да стане възможно нормалното сътрудничество.

Във външната политика чешкото правителство има къде повече пълномощия, отколкото президента, и там въобще не се зарадваха на тази директност на Земан, особено преди изборите. Премиерът Соботка уклончиво говореше, че по-скоро би поддържал Хилари. Но на Соботка до края на мандата му оставаха няколко месеца и почти никакви шансове за преизбиране. Начело на чешкото правителство той почти сигурно ще бъде сменен от сегашния вицепремиер и лидер на най-популярната сега партия ANO Андрей Бабиш.

А Бабиш още преди изборите в Америка говореше, че неговият идеален кандидат би бил Блумбърг, но по много неща позициите му съвпадат и с тези на Тръмп. Например пак за миграцията и пренебрежението към политическата коректност. И по отношение на биографиите си двамата политици са много близки. Бабиш е бизнесмен, един от най-богатите хора в Чехия, който дойде в политиката едва преди няколко години и още на първите избори изведе своята партия на второ място, за което получи поста на вицепремиер и министър на финансите. А скоро може да стане и премиер, доколкото неговата партия има голяма преднина в допитванията.

В ръководството на Словакия ентусиазмът във връзка с Тръмп е още по-голям, отколкото при чехите. Словашкият премиер Фицо също заяви още преди изборите, че би гласувал за Тръмп. Тъй като Словакия - страната, през която минава транзит най-много руски газ за Европа, - е особено заинтересована от намаляване на напрежението в отношенията между Русия и Запада и от отмяната на санкциите.

Словакия, Чехия и Унгария са едни от най-закоравелите длъжници в НАТО. Дълги години техните разходи за отбрана бяха по-ниски не само от заложените в НАТО 2% от БВП, а дори от 1 процент. Но техните лидери не се тормозеха особено от това, тях много повече ги интересува възможната подкрепа на Тръмп по миграционната политика, отслабването на западния натиск във вътрешните им работи и нормализиране на отношенията с Русия.

Фланелки и паметници

На Балканите по време на кампанията успя да възникне истински култ към Тръмп. Един древен запис от 90-те години на миналия век, на който Тръмп леко критикува Клинтън за бомбардировките срещу Югославия през 19999 г., беше раздут до измислена новина за това, че Тръмп се бил извинил на сърбите за американските бомбардировки. След това фалшификатът беше разобличен, но така или иначе Тръмп, като ярък противник на семейство Клинтън, стана абсолютен фаворит в Сърбия и сред многочислените сръбски общини в Босна и Черна гора.

При някои сръбски политици от типа на Шешел, който ходеше с фланелка с лика на Тръмп, очакванията се раздуха до предположението, че Тръмп след победа ще се откаже от американското признаване на Косово. Но това се случва при маргиналите, а ръководството на България, Македония, Сърбия, босненската Република Сръбска по-реалистично се надява победата на Тръмп да намали напрежението в отношенията с Русия и на тях повече да не им се налага да правят такъв твърд и еднозначен избор между двете страни.

Наистина, толкова бурната подкрепа на сърбите се обърна срещу Тръмп д по-малко активната неприязън от страна на Косово, Албания, босненските мюсюлмани. Тук не става дума толкова за изказванията на Тръмп срещу исляма, колкото за ролята, която изигра Бил Клинтън през 90-те години на миналия век на Балканите. В Прищина му издигнаха приживе паметник - албанците и в Косово, и в самата Албания бяха силно пристрастени към Хилари.

Клинтън беше поддържана и в Прибалтика, където руската заплаха традиционно замъглява всички останали въпроси на външната политика. И най-малкият намек за възможността за загуба на американската гаранция за сигурност капа прибалтийските ръководители много силно да нервничат, макар те да не трябва да имат претенции към Тръмп. И трите държави винаги според нормите отделят за отбрана поне 2% от БВП, преизпълнявайки нормите на НАТО.

Изпреварване на Запада

Ако оставим настрана Румъния, чиято собствена парламентарна кампания беше доста бурна, че да се обсъжда и американската, се получава, че в уж толкова ужасената от победата на Тръмп Източна Европа, на практика се ужасиха няколко неголеми държави по периферията на региона - Приблатика, Албания, Косово. А основната маса източноевропейски държави - от Полша до Сърбия, се оказаха много доволни от този изход. Защото руската заплаха е нещо обичайно и доста теоретично за мнозинството лидери в Източна Европа. Те, разбира се, се опасяват от руските танкове, но не са готови да повярват, че НАТО просто ще бъде разпусната изведнъж. Поради което конфликтите с Брюксел за тях са всекидневна и неприятна реалност.

Страните от Източна Европа много се умориха от своята роля на ученици, вечно догонващи старите държави от Запада - поради това, че имат много малко влияние при взимането на общоевропейски решения, че тях непрекъснато ги поучават по въпросите на вътрешната политика, че при разработването на политиката на ЕС се отчитат преди всичко интересите на старата му част, а не на много специфичната нова, че при всеки конфликт Обама винаги вземаше страната на Брюксел, присъединявайки се към натиска върху Източна Европа.

Победата на Тръмп им дава надежда за промяна на това разпределение на силите. Да бъде смекчен натискът отвън и да получат съдействие по някои много важни за тях въпроси. Източна Европа почти в един глас излиза против сегашната миграционна политика на ЕС, но в Брюксел практически не отчитат позицията на такова количество държави. Възможно е сега, с помощта на Тръмп, източноевропейските лидери да успеят да донесат своите претенции по този въпрос до ръководството на Евросъюза. Както впрочем и по много други от типа на енергетиката с въглища или икономическото сътрудничество с Русия - и двата въпроса са доста по-болезнени за Източна Европа, отколкото за Западна.

Макар че тук да играе немалка роля и това как победата на Тръмп промени самосъзнанието на много лидери от Източна Европа. Какви бяха те до победата на Тръмп? Ами маргинали. Неудачници, които безнадеждно изоставаха от водещата част на човечеството по пътя към светлото ляволиберално бъдеще. А кои са те сега? Сега те са създателите на тенденциите, които после покориха Запада. Те залудо са били критикувани, те са правили всичко правилно и сега на Запад осъзнават, че тези в Източна Европа са били прави. Присъединяват се към тях. А ако още малко се окуражат, те може да повярват, че със своите успехи в национално-консервативното направление се демонстрирали пред Запада правилността на своя път. Заветната, многовековна мечта на Източна Европа е да изпревари Запада. Благодарение на Тръмп тя се сбъдна. Поради което е естествено те да му се радват.

-------------------------

Максим Саморуков, Московски център "Карнеги".

Москва / Русия