/Поглед.инфо/ Според министъра на външните работи на Руската федерация президентът на Франция е единственият европейски лидер, който се опитва да устои на хегемонията на Вашингтон и все още не е „пропаднал“ под контрола на САЩ. Каква може да е причината за такава оценка на Сергей Лавров в условия, когато Еманюел Макрон участва активно в икономическата война с Русия, но в същото време се обажда в Кремъл два-три пъти седмично?

„Европа вече е готова да приеме под всякаква форма световният ред, основан на правилата, които пишат САЩ. Всъщност остана само Еманюел Макрон, който продължава да споменава необходимостта от стратегическа автономия на ЕС. Останалите страни от ЕС вече попаднаха под контрола на САЩ“.

Това мнение изрази руският външен министър Сергей Лавров в интервю , разбира се, не е типично за министъра. Не е в духа на Лавров и на руската дипломация като цяло да се открояват лично западни лидери, още по-позитивно и в условия, когато се твърди, че всички те водят икономическа война срещу Русия.

Може би Лавров има лична симпатия към президента на Франция (защо не: Макрон провежда много по-разнообразна външна политика, отколкото се очаква от „човек на Ротшилд”). Но Париж и „другият Запад“ наистина са „две големи разлики“, ако знаете какво се опитват да скрият от широката публика.

Лавров знае със сигурност. И за да се потвърди оценката му за съпротивата на Макрон, е по-добре да погледнем на Франция не през очите на руснаците, а през очите на същите тези американци. От гледна точка на американците французите са много лош съюзник. Особено в случай на конфронтация с Русия.

Самият Макрон говори за необходимостта от „стратегическа автономия“ на ЕС от САЩ повече от веднъж и със същите думи като Лавров сега. Последният път, когато направи това публично, беше сравнително наскоро, на среща с експерти от Атлантическия съвет на 4 февруари. Според френския президент подобна автономия ще коригира "изкривяването в трансатлантическите отношения" и ще намали зависимостта на Европа от американските оръжия (четете - нека купуват френски)

В същото време Макрон повтори, че "стратегическият диалог с Москва няма алтернативи". По принцип той обича да спекулира на глас в моменти на приповдигнато настроение за специалните отношения с Русия и „великия европейски народ - руснаците“, но, както знаете, делата са много по-важни от думите, включително тези, които някои американски коментатори наричат „мръсни сделки“.

По време на първата, кримско-донбаска вълна от санкции през 2014 г., историята беше широко обсъждана, когато под натиска на САЩ Париж отказа да достави на Москва хеликоптероносачи клас „Мистрал“, като върна предплатената сума. Той трябваше да бъде убеден, тъй като ограниченията, въведени тогава както от Америка, така и от Европа, предвиждаха забрана за доставка на оръжия и други военни и продукти с двойна употреба на Руската федерация по нови споразумения, а договорът за „Мистрал“ беше сключен по-рано.

Целият свят знаеше за този скандал, но малцина знаеха, че други военни доставки от Франция за Русия продължават. Според френското издание „Дисклоз“ общо от 2015 до 2020 г. французите са ни изпратили своите военни разработки на стойност над 150 милиона евро, включително инфрачервени детектори за бойни самолети и термовизьори за танкове. А основните бенефициенти са „Талес“ и „Сафран“, където основен акционер е френската държава. Макрон вече беше принуден да признае, че всичко това е чистата истина.

Сега, разбира се, това е невъзможно, сега дори европейските производители на кисело мляко и храна за котки отказват да доставят Русия. Европейски - но по някаква причина отново не френски. Шведската „Икея“ в Русия е затворена, а френската „Лирой Мерлин“ работи както преди.

Според вестник „Льо Фигаро“, след началото на специалната операция на руските въоръжени сили в Украйна, Макрон се срещна с 15 представители на големия френски бизнес, като ги посъветва да не бързат с „отменянето“ и да не напускат руския пазар за момента. Това го даде като съвет същият човек, който се позиционира като съавтор на икономическия натиск върху Русия.

Приблизително за това французите не са обичани и американците особено. За това, че винаги се опитват да се съобразят с финансовите и индустриални интереси и да предвидят специален път, за това, че могат неочаквано да си направят съюзник и да се сопнат без причина.

Такъв беше случаят по време на Втората световна война, когато Вашингтон се опита да намери по-малко упорит лидер за френската съпротива от генерал Шарл дьо Гол.

Така беше и по време на Студената война, когато същият Дьо Гол изтегли Франция от НАТО, въпреки че вече беше преминала през купуването на едро на европейския суверенитет от американците – „Плана Маршал“.

Така беше и по време на атаката на американската коалиция срещу Ирак, която Париж категорично осъди като авантюра, а политолозите изведнъж започнаха развълнувано да обсъждат появата на нова антиамериканска ос: Париж-Берлин-Москва.

Отношенията между Елисейския дворец и Кремъл, стратегическия противник на Белия дом, са наистина специални. Такива бяха при Де Гол, такива си останаха и след него.

В началото на 50-те и края на 60-те години на миналия век във Вашингтон и Лондон се смяташе, че властта във Франция неизбежно ще премине към комунистите.

Париж за САЩ почти винаги е главоболие. Лесно е да си представим как след създаването на антикитайския блок АУКУС, в който англосаксонците "прецакаха" французите с тлъст договор за строежа на атомни подводници за Австралия, старците от Държавния департамент се засмяха - това е за вас, мосю, за всичките ви предишни "трикове".

Като цяло обаче американците смятат, че Франция вече не може да излезе от американската опека. Но все пак е нужно да се поглези националното его на френската нация. Франция все пак има най-големите въоръжени сили в ЕС (в НАТО е по-малка от САЩ и Турция) и единствената в Европейския съюз, която разполага с ядрени оръжия и стратегически територии в три океана – от Гвиана до Южна Америка до Нова Каледония в Океания.

С нужния плам всичко това гарантира претенция за недвусмислено лидерство в обединената армия на Европейския съюз, за чиято поява се говори отдавна, но все нещо пречи, най-вероятно американците.

Ако Макрон бъде преизбран за президент тази пролет (и той със сигурност ще бъде преизбран), той обеща да започне сериозно изграждането на тази армия и тогава разногласията между Париж и Вашингтон ще влязат в нова степен на „непоносимост“ за последния.

Ако е така, защо министър Лавров да не направи точно това - да изтъкне Макрон като единствения, който може да противопостави нещо на американците, в очакване, че твърдата национална гордост най-накрая да се прояви и французите наистина ще решат нещо значимо, освен скрити ръкостискания с руснаци под прикритието на масата за преговори. Колкото повече пукнатини и противоречия в западния блок, толкова по-добре за нас.

Превод: В. Сергеев